Посещава ли Душата гроба си и какво преживява?
Може би някои от вас са чували, че човек има 7 тела, първото тяло е материално, по-късно са фините тела.
По време на живота всички тела са, по този начин да се каже, свързани дружно. Някой назовава фините тела аура, която, по този начин да се каже, обгръща физическото тяло. Тези тела се намират постоянно по време на живота на човек в една точка – те са прикрепени към физическото тяло.
В момента, в който душата напусне тялото, телата би трябвало да се разпаднат. Това не става незабавно, последователно телата се отделят едно от друго. Но от време на време това се случва доста постепенно и в този случай се привързва доста към материалното си тяло. А кремацията постоянно е по-добра от погребението за душата.
Една от главните аргументи, заради които е по-добре по този метод, е, че отвързването на фините тела от физическото тяло е доста по-бързо и душата се придвижва по-бързо по по-нататъшния си път, което е добре за самата душа.
Например в дивия свят едно животно умира или от нахлуване и в действителност тялото е изядено, или животното по други аргументи. Тялото остава на повърхността и се разлага по-бързо.
Когато тялото е заровено в земята, за душата е по-трудно да се отърве от физическото тяло, защото този способ доста забавя разлагането на тялото. Освен това в наши дни телата на хората се разграждат доста по-бавно от преди.
На физическо равнище това се дължи на обстоятелството, че консумираме прекалено много консерванти и структурата на тялото става по-устойчива на изгниване. На метафизично равнище това се дължи на обстоятелството, че в този момент планетата Земя е в сложен кармичен интервал, животът на хората е по-труден, по-грешен – надлежно това води до по-труден път за душата след гибелта.
Но кремацията може да помогне в този развой. Разбира се, кремацията няма да изкупи неприятните каузи на индивида, само че ще помогне на душата да отиде по-бързо до стремежи стадий.
Скоростта на раздробяване на фините тела от физическото също зависи от това по какъв начин индивидът е умрял. В някои случаи душата става доста привързана към гроба си и й е мъчно да се откъсне от мястото на погребението. Това е унищожителен развой и не би трябвало да бъде подобен.
Някои хора се опасяват от гробищата или се разболяват там. Понякога това може да се дължи на обстоятелството, че в това съответно гробище има прекалено много души, свързани с гробовете им, а такова в действителност няма (в смисъл страх) в доста остарели гробища. Където душите, даже и да са били дълго време привързани към гроба, от дълго време са се отдалечили от него.
Защо акцентираме доста на това за какво човек си е отишъл, дали гибелта е по орис? Защото в случай че гибелта е била разрушителна, душата по-трудно се отдалечава от гроба, изключително доста го усещат майките, които са изгубили децата си и безусловно живеят на гробищата, тъй като там усещат душите на мъртвите си деца. Това в действителност е по този начин.
Привързаността на душата към мястото на погребението, както и фактът, че разпадането и отделянето на фините тела от физическото е доста постепенно, от време на време се потвърждава от мощното страдалчество на жив непосредствен. Но не постоянно!
Душите на хора, които официално са умряли по една и съща причина, могат да имат изцяло разнообразни пътища и положения след гибелта, да са в друга връзка с живите близки и техните гробове.
Привързаността на душата към нейния гроб доста утежнява пътя на душата.
И положението на душата също се въздейства от това какъв брой човек през живота си се е интересувал от това по какъв начин в действителност работи светът. Колкото по-дълбоко е знанието, толкоз по-лесно е за душата след гибелта да си спомни себе си и да се отдалечи от шока на преходния стадий след овакантяване на тялото.
Ето за какво, в случай че четете тази публикация, значи към този момент сте на прав път и помагате на душата си.
dzen
