Румъния гласува за президент в момент, когато помощта за Украйна може да се окаже под въпрос
В неделя румънците гласоподават на първия от два тура на президентските избори, които ще окажат основно въздействие върху външната политика, изключително върху актуалната поддръжка на Букурещ за Украйна , с която има обща 613-километрова граница.
Според предварителните изследвания министър-председателят и водач на Социалдемократическата партия Марсел Чолаку ще получи най-вече гласове измежду 13-те претенденти. Ако никой от тях не събере повече от 50% обаче, на 8 декември ще се организира втори тур с присъединяване на двамата, субрали най-вече гласове.
Петима претенденти имат късмет да се класират за втория тур, с цел да наследят на поста досегашния десноцентристки президент Клаус Йоханис , който завършва втория си мандат след десетилетие на поста.
Възможен противник на Чолаку на втория тур е Джордж Симион , водач на извънредно десния ултранационалистически Алианс за обединяване на румънците (AUR).
Официално в конкуренцията са регистрирани 14 претенденти, само че Людовик Орбан разгласи, че се отдръпва от надпреварата.
Към 15:00 ч. изборната интензивност е била 32% по отношение на 29,2% по същото време на вота през 2019 година, като в столицата Букурещ се оповестява за дълги опашки пред изборните секции.
На 1 декември в Румъния предстоят и парламентарни избори.
Румъния се трансформира в основен съдружник на Украйна, като освен дава образование и военно съоръжение, само че и играе основна роля в превозването на украинско зърно и други селскостопански артикули до международните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Йоханис.
Президентът на Румъния има обилни пълномощия за взимане на решения, в това число по въпросите на националната сигурност и външната политика. Избиран за петгодишен мандат, президентът може също по този начин да отхвърля партийните претенденти за министър-председател и държавните претенденти за правосъдни длъжности.
Оана Попеску-Замфир , директорка на основания в Букурещ мозъчен концерн GlobalFocus Center, сподели пред Радио Свободна Европа ю/Радио Свобода (RFE/RL), че това са избори с висок залог за 19-милионната страна от НАТО и Европейски Съюз.
" През идната година Румъния е изправена пред две значими действителности: опасността от по-нататъшна неустойчивост и спорове в района и в международен мащаб, изключително в подтекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом ", сподели тя.
Съществуват и опасности от " задълбочаване на икономическата и финансовата рецесия, като се има поради, че [Румъния] сега има един от най-високите бюджетни дефицити и равнища на инфлация в Европейски Съюз и цените не престават да се усилват, до момента в който държавните разноски остават високи (до огромна степен поради раздутия държавен апарат) ", добави тя.
Външната политика също е от голяма важност за гласоподавателите, а точно продължаващата война на Русия против Украйна и по какъв начин този спор може да се промени след промяната на президента на Съединени американски щати Джо Байдън , който непрекъснато поддържаше Киев, с Тръмп, който предложи поддръжката да бъде понижена.
" Заплахата от районна неустойчивост и война също е източник на безпокойствие. Избирателите се интересуват от позициите на претендентите във връзка с Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентировка ", сподели Попеску-Замфир.
По думите ѝ гласоподавателите се интересуват и от " способността на претендентите за президент да управляват страната при положение на ескалация на напрежението с Русия ".
Според предварителните изследвания министър-председателят и водач на Социалдемократическата партия Марсел Чолаку ще получи най-вече гласове измежду 13-те претенденти. Ако никой от тях не събере повече от 50% обаче, на 8 декември ще се организира втори тур с присъединяване на двамата, субрали най-вече гласове.
Петима претенденти имат късмет да се класират за втория тур, с цел да наследят на поста досегашния десноцентристки президент Клаус Йоханис , който завършва втория си мандат след десетилетие на поста.
Възможен противник на Чолаку на втория тур е Джордж Симион , водач на извънредно десния ултранационалистически Алианс за обединяване на румънците (AUR).
Официално в конкуренцията са регистрирани 14 претенденти, само че Людовик Орбан разгласи, че се отдръпва от надпреварата.
Към 15:00 ч. изборната интензивност е била 32% по отношение на 29,2% по същото време на вота през 2019 година, като в столицата Букурещ се оповестява за дълги опашки пред изборните секции.
На 1 декември в Румъния предстоят и парламентарни избори.
Румъния се трансформира в основен съдружник на Украйна, като освен дава образование и военно съоръжение, само че и играе основна роля в превозването на украинско зърно и други селскостопански артикули до международните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Йоханис.
Президентът на Румъния има обилни пълномощия за взимане на решения, в това число по въпросите на националната сигурност и външната политика. Избиран за петгодишен мандат, президентът може също по този начин да отхвърля партийните претенденти за министър-председател и държавните претенденти за правосъдни длъжности.
Оана Попеску-Замфир , директорка на основания в Букурещ мозъчен концерн GlobalFocus Center, сподели пред Радио Свободна Европа ю/Радио Свобода (RFE/RL), че това са избори с висок залог за 19-милионната страна от НАТО и Европейски Съюз.
" През идната година Румъния е изправена пред две значими действителности: опасността от по-нататъшна неустойчивост и спорове в района и в международен мащаб, изключително в подтекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом ", сподели тя.
Съществуват и опасности от " задълбочаване на икономическата и финансовата рецесия, като се има поради, че [Румъния] сега има един от най-високите бюджетни дефицити и равнища на инфлация в Европейски Съюз и цените не престават да се усилват, до момента в който държавните разноски остават високи (до огромна степен поради раздутия държавен апарат) ", добави тя.
Външната политика също е от голяма важност за гласоподавателите, а точно продължаващата война на Русия против Украйна и по какъв начин този спор може да се промени след промяната на президента на Съединени американски щати Джо Байдън , който непрекъснато поддържаше Киев, с Тръмп, който предложи поддръжката да бъде понижена.
" Заплахата от районна неустойчивост и война също е източник на безпокойствие. Избирателите се интересуват от позициите на претендентите във връзка с Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентировка ", сподели Попеску-Замфир.
По думите ѝ гласоподавателите се интересуват и от " способността на претендентите за президент да управляват страната при положение на ескалация на напрежението с Русия ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ