Какво изучава науката гелотология?
Може би най-точната поговорка за смеха е българска, тя принадлежи на Радой Ралин и гласи: Светът е оживял, тъй като се е смял. Ако попитаме науката за смеха - гелотологията, тя ще го удостовери. Един от откривателите от средите на тази просвета - швейцарски психолог, дори търси способи да мери смеха. Според него човешкият боеприпас наброява 18 типа усмивки, като водеща е класическата, наречена още усмивка на Дюшен.
Още преди повече от 150 години един академик на име Дюшен, движейки се из светските кръгове, съумял да улови откровената усмивка и да я разграничи от протоколната, служебна такава, присъща в светските среди. Той разказва естественото положение, изразяващо наслада, като красиво свойство на индивида, при което устните се повдигат леко нагоре, а в очите се появява щастлив искра, който озарява лицето. Така че откровената демонстрация на наслада носи френско име, това на Дюшен.
В следствие се развива науката гелотология, която учи смеха и психическите и психическите му въздействия върху тялото на индивида. Днес е ясно, че смехът е част от държанието на хората и регулацията му се прави от мозъка. Служи като метод за изложение на мислите, възприятията и желанията в общественото човешко общество.
Освен функционалностите си на индикатор на обещано положение на духа, смехът има и оздравителна роля. Усмивката и спонтанният смях постоянно са описвани като най-хубавия лек за всяка душевна рана. Това изказване има своите научни доказателства. Смехът работи благотворно на нервната система. Дори единствено когато чуваме смях, мускулите ни се отпускат, любознанието се изостря и това кара тялото да реагира.
Смехът е най-лесният и прелестен метод за повишение на равнищата на хормона на щастието, който, от своя страна, се бори със напрежението, покачва имунитета, повлиява благотворно на сърцето и ускорява психическите сили. Той е и най-хубавият обществен инструмент за основаване на контакти, за решение на разногласия, за реализиране на баланс в връзките.
Предмет на проучване на гелотологията са всички функционалности и благоприятни условия на смеха и въздействието му върху индивида.
Тя се занимава и с изследвания върху още един значим въпрос - дали смехът е положение, особено единствено за индивида, или има и други живи същества, които имат способността да се смеят и усмихват.
Тези изследвания в действителност изискват дългогодишни наблюдения проучвания на скотски типове, с цел да се потвърди дали в действителност кучетата, плъховете, човекоподобните маймуни и други представители на фауната в действителност могат да се усмихват и смеят, или това са повече неволеви прояви.
Със сигурност това е една приятна просвета, на която следва да ни изненадва в бъдеще с откритията и заключенията си. Можем да се надяваме, че поднесените от нея изненади ще бъдат единствено приятни.
