Защо е вредно за организма да се гладува
Може би е рядко да срещнем човек, който най-малко един път в живота си да не се подложим на някакъв тип диета. Това е нещо напълно обикновено и естествено.
Тялото ни е приспособено до известна степен за това. То основава запаси от сила, която употребява, в случай че е належащо.
Но дали не вредим на себе си, в случай че гладуваме прекомерно дълго?
За да оцелее по време на диета и недояждане, тялото минава в „ пестелив режим “, скоростта на главния метаболизъм понижава до 15 kcal на кг телесно тегло дневно, т.е. човек харчи единствено към 1000 ккал дневно за главен метаболизъм.
По време на апетит най-важното е да се задоволят енергийните потребности на тъканите, т.е. поддържане равнището на глюкоза и мастни киселини в кръвта. Обикновено единственият източник на сила за мозъка е глюкозата. По време на недояждане тялото изразходва запасите си от глюкоза за към 20 часа и се пробва да разгради повече мазнини. По този метод гладуването, което продължава повече от 24 часа, съставлява сериозна опасност за здравето ни.
Ако гладуването продължи по-дълго, това слага доста стрес върху тялото и му вреди. Мозъкът и другите глюкозозависими тъкани по този начин или другояче се нуждаят от глюкоза и тялото стартира да употребява протеини за нейното произвеждане. Тялото се пробва да избегне разграждането на протеините, доколкото е допустимо, защото протеините вземат участие в редица витални функционалности, да вземем за пример те са част от антителата.
Следователно несъразмерното потребление на протеини като енергиен източник понижава хранителната успеваемост и имунитет на организма. По време на гладуването тялото минава към потреблението на мастни киселини и кетонни тела и единствено когато количеството мастни киселини е сериозно ниско, интензивността на разграждането на протеините се усилва.
Ако има недостиг на глюкоза, окисляването на мастни киселини е ненапълно и черният дроб ускорява производството на кетонни тела от остатъчни съединения. След 3-4 дни на гладно биосинтезът на кетонните тела се усилва 10-30 пъти, на петата седмица - съвсем 100 пъти. Кетонните тела стават значими източници на сила (включително за мозъка), като по този метод се заобикаля разграждането на протеините.
Ако гладуването продължи дълго време, кетогенезата става доста интензивна, стартира свръхпроизводството на кетонни тела, които нямат време да се разпаднат. Те стартират да се натрупват в кръвния поток, рН на кръвта спада и поражда кетоацидоза. Тук отрицателният резултат е намаляването на съкратителната дарба на сърцето, вследствие на което доставката на О2 в организма е нарушена.
При дълготрайно недояждане в тялото настъпват промени, ориентирани към поддържане на виталната активност допустимо най-дълго. Колко дълго човек може да гладува, зависи от доста условия, в това число и от мастните запаси.
Гладуването може да аргументи сериозна щета и даже да унищожи чревната микрофлора, която има значими защитни функционалности. Трябва да се имат поради и нарушавания, породени от дефицит на витамини и минерали, намаляване на имунната система и увреждане на тъканите.
Следователно продължителното недояждане изтощава тялото, поврежда го и е безсмислено, а следствията могат да се отразят след години.
