Мохенджо Даро или Хълмът на мъртвите, както е в буквален

Мохенджо Даро или Хълмът на мъртвите, както е в дословен превод от синдхи, е античен липсващ град на Индската цивилизация. Намира се на територията на сегашен Пакистан.

За първи път археолози стъпват на мястото преди 108 години, а десетилетие по-късно стартират и разкопки. Те разкриват една невероятна картина на добре организиран град с планово издигнати улици и тръбопровод, първите в историята публични тоалетни и канализация.

Всичко това е удостоверение, че жителите на този античен град /разгледай галерията/ са познавали градоустройството, знаели са по какъв начин да защитят града си от наводнения и значителни дъждове, по какъв начин да основат добра среда за обитаване.

Кой е живял в този баснословен град през ІІІ хилядолетие преди Христа и кой го е управлявал?

На тези въпроси отговор към момента няма. В града липсват дворци, храмове или монументи. Няма остатъци от място, където се е помещавала управата. Няма доказателства, че монархическа династия е стояла отпред на града-държава. Според някои специалисти Мохенджо Даро най-вероятно е ръководен от градски чиновници на изборна служба или хайлайф. Богатият град загатва за себе си с открити артефакти от слонова кост, златни декорации и скъпоценни камъни. Печената тухла е изграждала оборудванията на града.

Няма намек за помпозност, за лукс и демонстрации на разцвет. Чистотата и редът са главните характерности на града. Явно е съществувала добре урегулирана система за търговия. Скромността и стандартизацията са съпътствали живота на жителите на Мохенджо Даро. Целят град е разграничен на квартали и всички са идентични по величина и разполагат с едни и същи благоприятни условия.

Очевидно става въпрос за цивилизация, която е била водеща в поречието на река Инд. Тя наподобява съвсем модерна и напълно не се вписва в визиите за живота отпреди ІІІ хилядолетие преди новата епоха.

Причините за края на цивилизацията на Мохенджо Даро е мистерия, която още стои неразкрита. Предположения обаче не липсват.

Едно от тях е, че към 1700 година преди новата епоха настава срив в търговията сред градовете по Инд и Месопотамия и това е причина за упадъка на Индската цивилизация.

Друго съмнение се опира нa ведическите текстове, в които се споделя за нашественици от север, които завладели градовете към Инд. В поддръжка на тезата са откритите артефакти на културата, които са изпочупени.

Има и изследване, съгласно което промени на климата са довели до миграция на хората и срив на цивилизацията в долината на Инд.

Според една по-непопулярна доктрина Мохенджо Даро е претърпял колапс след нуклеарен гърмеж, което остава и най-интересната и мистериозна догадка към края на античния град. По откритите скелети в града е открита радиация, както и по тухлените стени на селището.

Нито една теза не е предоставила сигурни доказателства в своя поддръжка, което прави загадката неразрешима.