Български и македонски идентичности ``на терен`` |
Модерните и модерни процеси на раздробяване на империите и образуване на народи и национални страни на Балканите довеждат до създаване на Република България и районен съд Македония като две независими и суверенни страни.
Съгласно България, която признава през януари 1992 година Македония под конституционното й име, признаването на македонската държавност не води автоматизирано до признание на македонския език и македонската нация, по метода, по който тя е дефинирана в югославско време – нация произлязла от южните славяни и с многовековна независима история, друга от българската. Това непризнаване от българска страна на нацията и езика води до сдържаност в позицията на Скопие, заради която двустранните връзки не престават да са проблематични.
Тази българска непреклонност във връзка с нацията и езика съчетана с неналичието на съвременен историографски метод, карат македонската страна да брани стандартния си исторически роман, останал от предишното, още повече че критериите за участие в Европейския съюз не включват инвентаризация на разказването на историята в дадена държава-кандидат. Въпреки това, основно историческият роман и историческия спор бяха тези, които предизвикаха през ноември 2020 година българското несъгласие за одобрение на преговорната рамка на районен съд Македония за започване на развой на договаряния за бъдещо участие в Европейския съюз.
От няколко месеца Институтът за филантропични и обществени науки в Скопие с шеф Катерина Колозова работи над интернационален план за да се намерят пътища за излизане от настоящия блокаж на връзките сред България и югозападната й съседка. Инициативата е финансирана от Вишеградския фонд и „ Германския фонд Маршал “ и в нея вземат участие учени от Скопие, София, Атина, Варшава, Будапеща и Прага.
В поредност от няколко материала следва да публикуваме заключенията на историка Стефан Дечев , участник в плана.
Като цяло, процесът на дефинитивно създаване на актуалната българска и актуалната македонска нация, с обрисуване на граници сред тях, протича относително сполучливо след края на Втората международна война, не на последно място и заради основаните за това предварителни предпоставки. Сред тях са културен партикуларизъм на възрожденците, политически фракционизъм на революционерите, зреене на македонско етническо възприятие след края на Първата международна война, което множи изолираните и усамотени ранни случаи от края на 19 и началото на 20 в., само че най-много процесът се случва в следствие от работата на институциите в ранния тоталитарен интервал на Югославия. Благодарение на тях бива легитимирана само югославската форма на македонска еднаквост, която надвива и в немалка степен и до през днешния ден се счита за „ вярната “.
Както казахме, същият развой протича сполучливо и в България. Онази част от популацията, която е с корен от Македония е изцяло интегрирана в българската нация. Нещо повече, точно от нея идват от време на време и настояванията през днешния ден за по-твърда позиция на София по отношение на Скопие. И до момента в който към края на 50-те и началото на 60-те години процесът на образуване на обособена македонска нация в днешната районен съд Македония приключва, то в България прекомерно сполучливо са заличени нямалите в никакъв случай особена почва в Пиринска Македония, последствия от културната автономност 1946-1948 година, както и траялата още към десетилетие политика на признание на обособена македонска еднаквост, за посредством нея да бъде атакувана югославската.
Като резултат през днешния ден голямата част от популацията на районен съд Македония се усещат етнически македонци и имат вяра в тяхната многовековна самостоятелност от българите. Обратно, в България голямото болшинство от популацията с корен от Македония се считат за българи, като това важи и за популацията в Пиринска Македония. Тези групи от двете страни на границата са илюстрация за триумфите на управляващите в Скопие и София през последните десетилетия в построяването на нацията.
Заедно с това съществуват и други групи, които показват някои пропуквания в процесите на нациоизграждане. Налице е една мъчно определима като бройка група македонци от районен съд Македония, които са наясно с „ общата история “ с българите, с късната поява на македонското етническо възприятие, с идентичността в предишното на възрожденци и революционери от Македония. Те обаче се усещат етнически македонци откогато са се родили, държат на това и считат процеса с образуване на македонската нация за към този момент приключен и необратим.
Една друга, втора група жители на районен съд Македония, - и тук приказваме за няколко десетки хиляди или към 100 000 - не се усещат българи, само че са подписали някакви документи с погрешно наличие, с цел да придобият български паспорт, заради благоприятни условия за реализация в границите на Европейския съюз. Заедно с главната маса на най-голяма група македонци, и двете последни групи са съперници на ветото от София и са отрицателно настроени към позицията й по отношение на македонската нация и македонския език, като изкуствени. Те обаче могат да послужат като социална основа за създаване на респект в Македония към общата история на двата народа в предишното.
Една последваща група жители на районен съд Македония са с в действителност двойна еднаквост и се възприемат по едно и също време и като българи, и като македонци, или като македонски българи, само че считат за своя татковина Македония. Сред тях има българи по излъчена родова памет, както и такива, които са се ровили доста в историческата литература, чели са мемоари на революционерите в оригинал и са си дали сметка за дълбоката проблематичност на описа, завещан за предишното на Македония от Югославия. И те са съперници на ветото наложено от София като считат, че то само спомага за увеличение на основаната през последните стотина години бездна сред двете общества. Заедно с това последната група не приема и формалното мнение на София за македонския език, и се застъпва за по-голяма еластичност на българската позиция.
Накрая идва една група от малко на брой жители на районен съд Македония, които настояват че са македонски българи, афектирани са на македонската страна и са много враждебно настроени към нея, като те са и единствените горещи последователи в страната на ветото наложено от София. Немалко от тези македонски българи от години живеят в България. В последно време те упорстват за регистриране на македонските българи в конституцията на районен съд Македония измежду другите държавнотворни нации. Затова са и прекомерно мощно толерирани от формалните български управляващи, като надали не единствени изразители на настроенията и желанията на македонските българи – нещо, което очевидно не дава отговор на истината. Тук има и някои, които застъпват непосредствено великобългарски позиции и не се тормозят от позицията на София за македонския език.
В Република България, както към този момент се загатна, голямото болшинство от популацията от Пиринска Македония, както и потомците на бежански родове от Егейска и Вардарска Македония, се разпознават като българи, македонски българи, или българи в народен и македонци в районен смисъл. Техните предшественици в никакъв случай не одобряват като своя новата македонска писменост и общоприетата македонска книжовна норма основани през 1945 година Нерядко някои от тях са доста по-чувствителни и застъпващи се за твърда политика по отношение на Скопие, спрямо българите от другите елементи на страната.
Налице е още и едно малцинство в България, наподобява съпоставимо като тежест с тези македонски българи, които желаят да бъдат вписани в конституцията на районен съд Македония. Те настояват за себе си, че са етнически македонци, разнообразни от българите. За скука и възбуденост на останалата част от популацията в Пиринска Македония, някои от тях даже застъпват тезата, че региона е окупирана от България през 1912 година, а българи и македонци в никакъв случай не са имали обща история, както е записано в контракта за добросъседство от 2017 година Това са кръгове към някогашната ОМО „ Илинден “ и в този момент към ОМО Илинден-Пирин, които в никакъв случай не са подкрепяли политиката на някогашния министър председател Зоран Заев и контракта с България. Те са освен срещу ветото, само че считат като опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, че договорът с България би трябвало да се анулира. В момента българските управляващи са заложили на враждебната към властта в Скопие дребна група, а опозиционната ДПМНЕ в районен съд Македония, - която завоюва неотдавна извършените локални избори и чака след едни предварителни парламентарни избори да вземе властта, - залага на последната дребна група македонци в България. При тази обстановка се обрисува мъчно реализиране на компромис сред двете страни, а бъдещето на връзките им при политически промени в Скопие все по-неясно.
В идващ материал Стефан Дечев ще прегледа въпроса за какво историята не може да бъде изцяло пренебрегната.
Съгласно България, която признава през януари 1992 година Македония под конституционното й име, признаването на македонската държавност не води автоматизирано до признание на македонския език и македонската нация, по метода, по който тя е дефинирана в югославско време – нация произлязла от южните славяни и с многовековна независима история, друга от българската. Това непризнаване от българска страна на нацията и езика води до сдържаност в позицията на Скопие, заради която двустранните връзки не престават да са проблематични.
Тази българска непреклонност във връзка с нацията и езика съчетана с неналичието на съвременен историографски метод, карат македонската страна да брани стандартния си исторически роман, останал от предишното, още повече че критериите за участие в Европейския съюз не включват инвентаризация на разказването на историята в дадена държава-кандидат. Въпреки това, основно историческият роман и историческия спор бяха тези, които предизвикаха през ноември 2020 година българското несъгласие за одобрение на преговорната рамка на районен съд Македония за започване на развой на договаряния за бъдещо участие в Европейския съюз.
От няколко месеца Институтът за филантропични и обществени науки в Скопие с шеф Катерина Колозова работи над интернационален план за да се намерят пътища за излизане от настоящия блокаж на връзките сред България и югозападната й съседка. Инициативата е финансирана от Вишеградския фонд и „ Германския фонд Маршал “ и в нея вземат участие учени от Скопие, София, Атина, Варшава, Будапеща и Прага.
В поредност от няколко материала следва да публикуваме заключенията на историка Стефан Дечев , участник в плана.
Като цяло, процесът на дефинитивно създаване на актуалната българска и актуалната македонска нация, с обрисуване на граници сред тях, протича относително сполучливо след края на Втората международна война, не на последно място и заради основаните за това предварителни предпоставки. Сред тях са културен партикуларизъм на възрожденците, политически фракционизъм на революционерите, зреене на македонско етническо възприятие след края на Първата международна война, което множи изолираните и усамотени ранни случаи от края на 19 и началото на 20 в., само че най-много процесът се случва в следствие от работата на институциите в ранния тоталитарен интервал на Югославия. Благодарение на тях бива легитимирана само югославската форма на македонска еднаквост, която надвива и в немалка степен и до през днешния ден се счита за „ вярната “.
Както казахме, същият развой протича сполучливо и в България. Онази част от популацията, която е с корен от Македония е изцяло интегрирана в българската нация. Нещо повече, точно от нея идват от време на време и настояванията през днешния ден за по-твърда позиция на София по отношение на Скопие. И до момента в който към края на 50-те и началото на 60-те години процесът на образуване на обособена македонска нация в днешната районен съд Македония приключва, то в България прекомерно сполучливо са заличени нямалите в никакъв случай особена почва в Пиринска Македония, последствия от културната автономност 1946-1948 година, както и траялата още към десетилетие политика на признание на обособена македонска еднаквост, за посредством нея да бъде атакувана югославската.
Като резултат през днешния ден голямата част от популацията на районен съд Македония се усещат етнически македонци и имат вяра в тяхната многовековна самостоятелност от българите. Обратно, в България голямото болшинство от популацията с корен от Македония се считат за българи, като това важи и за популацията в Пиринска Македония. Тези групи от двете страни на границата са илюстрация за триумфите на управляващите в Скопие и София през последните десетилетия в построяването на нацията.
Заедно с това съществуват и други групи, които показват някои пропуквания в процесите на нациоизграждане. Налице е една мъчно определима като бройка група македонци от районен съд Македония, които са наясно с „ общата история “ с българите, с късната поява на македонското етническо възприятие, с идентичността в предишното на възрожденци и революционери от Македония. Те обаче се усещат етнически македонци откогато са се родили, държат на това и считат процеса с образуване на македонската нация за към този момент приключен и необратим.
Една друга, втора група жители на районен съд Македония, - и тук приказваме за няколко десетки хиляди или към 100 000 - не се усещат българи, само че са подписали някакви документи с погрешно наличие, с цел да придобият български паспорт, заради благоприятни условия за реализация в границите на Европейския съюз. Заедно с главната маса на най-голяма група македонци, и двете последни групи са съперници на ветото от София и са отрицателно настроени към позицията й по отношение на македонската нация и македонския език, като изкуствени. Те обаче могат да послужат като социална основа за създаване на респект в Македония към общата история на двата народа в предишното.
Една последваща група жители на районен съд Македония са с в действителност двойна еднаквост и се възприемат по едно и също време и като българи, и като македонци, или като македонски българи, само че считат за своя татковина Македония. Сред тях има българи по излъчена родова памет, както и такива, които са се ровили доста в историческата литература, чели са мемоари на революционерите в оригинал и са си дали сметка за дълбоката проблематичност на описа, завещан за предишното на Македония от Югославия. И те са съперници на ветото наложено от София като считат, че то само спомага за увеличение на основаната през последните стотина години бездна сред двете общества. Заедно с това последната група не приема и формалното мнение на София за македонския език, и се застъпва за по-голяма еластичност на българската позиция.
Накрая идва една група от малко на брой жители на районен съд Македония, които настояват че са македонски българи, афектирани са на македонската страна и са много враждебно настроени към нея, като те са и единствените горещи последователи в страната на ветото наложено от София. Немалко от тези македонски българи от години живеят в България. В последно време те упорстват за регистриране на македонските българи в конституцията на районен съд Македония измежду другите държавнотворни нации. Затова са и прекомерно мощно толерирани от формалните български управляващи, като надали не единствени изразители на настроенията и желанията на македонските българи – нещо, което очевидно не дава отговор на истината. Тук има и някои, които застъпват непосредствено великобългарски позиции и не се тормозят от позицията на София за македонския език.
В Република България, както към този момент се загатна, голямото болшинство от популацията от Пиринска Македония, както и потомците на бежански родове от Егейска и Вардарска Македония, се разпознават като българи, македонски българи, или българи в народен и македонци в районен смисъл. Техните предшественици в никакъв случай не одобряват като своя новата македонска писменост и общоприетата македонска книжовна норма основани през 1945 година Нерядко някои от тях са доста по-чувствителни и застъпващи се за твърда политика по отношение на Скопие, спрямо българите от другите елементи на страната.
Налице е още и едно малцинство в България, наподобява съпоставимо като тежест с тези македонски българи, които желаят да бъдат вписани в конституцията на районен съд Македония. Те настояват за себе си, че са етнически македонци, разнообразни от българите. За скука и възбуденост на останалата част от популацията в Пиринска Македония, някои от тях даже застъпват тезата, че региона е окупирана от България през 1912 година, а българи и македонци в никакъв случай не са имали обща история, както е записано в контракта за добросъседство от 2017 година Това са кръгове към някогашната ОМО „ Илинден “ и в този момент към ОМО Илинден-Пирин, които в никакъв случай не са подкрепяли политиката на някогашния министър председател Зоран Заев и контракта с България. Те са освен срещу ветото, само че считат като опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, че договорът с България би трябвало да се анулира. В момента българските управляващи са заложили на враждебната към властта в Скопие дребна група, а опозиционната ДПМНЕ в районен съд Македония, - която завоюва неотдавна извършените локални избори и чака след едни предварителни парламентарни избори да вземе властта, - залага на последната дребна група македонци в България. При тази обстановка се обрисува мъчно реализиране на компромис сред двете страни, а бъдещето на връзките им при политически промени в Скопие все по-неясно.
В идващ материал Стефан Дечев ще прегледа въпроса за какво историята не може да бъде изцяло пренебрегната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ