Ще умираш дълго и мъчително. Какво се случва с руснаците, които не искат да воюват
Мобилизираните руснаци, които не желаят да водят война, по закон имат право на различна гражданска работа. Когато се опитат да се възползват от това свое право, те получават само закани.
До 24 септември Кирил Березин , гражданин на Санкт Петербург, живее елементарен живот. Когато отива на работа в този ден, той намира под вратата си лист хартия. На него написа, че в границите на един час би трябвало да се яви в службата за военна регистрация.
Преди осем години той отбива наложителната си военна работа, по тази причина в този момент взема решение да отиде. Но оттова незабавно го водят във военно отделение 02511 в село Каменка, като даже не му разрешават да се прибере вкъщи и да се сбогува с баба си, от която е отгледан. Кирил не познава татко си, а майка му умира от свръхдоза опиати, когато той е дребен. Сега 69-годишната баба на Кирил съвсем не излиза от къщи и непрекъснато плаче за внука си.
Кирил е един от руснаците, пратени на война след оповестената от съветския президент Владимир Путин. Властите споделят, че ще привикват единствено хора с опит и военна компетентност, само че доста мъже, които не дават отговор на тези условия, също са получили повиквателни.
Роднините на тези, които не желаят да отидат на война, вършат всичко допустимо да върнат синовете, съпрузите и братята си от службите за военна регистрация или от територията на Украйна.
Кореспондент на районната работа на Радио Свободна Европа/Радио Свобода " Север Реалии " беседва с дами, които описват историите на мобилизираните си близки.
" Вече ги товареха в рейсове "
В деня, в който Кирил Березин е отведен във военното отделение, брачната половинка му Марина Циганова стартира да мисли по какъв начин да го избави от фронта. Едновременно с това се пробва, доколкото може, да го оборудва. Купува наколенки, налакътници, спален чувал, апарат за нощно виждане. Марина е позволена в поделението да ги занесе на Кирил тъкмо преди заминаването му за Белгород.
" Вече ги товареха в рейсове и ги караха към влака. По някакво знамение бях позволена до перона. Те се подредиха там, аз застанах до него и го прегърнах. Веднага чух зов всички външни лица да изоставен, тъй като в противоположен случай ще стрелят в краката ни. И разбрах, че не мога да остана повече там ", споделя Марина за последната среща с мъжа си.
Кирил остава във военното отделение в Каменка 4 дни. По телефона споделя на жена си, че са водени на стрелкова подготовка единствено един път, като на всеки са били дадени по 30 патрона.
Още първия ден той подава молба за различна гражданска работа, като декларира, че в никакъв случай през живота си не се е сражавал и просто не може да простреля различен човек, даже му става неприятно от кръв. Молбата му не се приема.
Няколко дни по-късно Кирил е изпратен във военна част в Белгородска област покрай границата с Украйна. На 1 октомври идва във боен лагер край село Хохлово, а на 5 октомври подава втори доклад до командира, че не желае да се бие.
Според жена му командващите отхвърлят да подпишат рапорта. По думите ѝ офицерът, на който мъжът ѝ е докладвал, го е заплашил.
А персонално на Кирил е споделил: " Ще съжаляваш за това, което се опитваш да направиш. Ще умираш дълго и трудно ".
" Крещял е на момчетата, които не желаят да отидат, обиждал ги е по всевъзможен метод, наричал ги е " слабаци ". А персонално на Кирил е споделил: " Ще съжаляваш за това, което се опитваш да направиш. Ще умираш дълго и трудно ", споделя Марина.
Когато идват в Белгород, мъжете получават неизползваеми оръжия. И там не ги образоват, макар че не са готови за война.
Условията за живот в граничната зона са тежки. Мъжете получават по две дажби за четирима души. Храната просто не стига. Не единствено гладът е проблем. Първите три дни на Кирил му се постанова да спи под намерено небе. Спасява го спалният чувал, който си носи. После, когато една от палатките се освобождава, съумява да се настани там.
" Предпочитам да отида в пандиза "
Подобна е и историята на Михаил Ашичев , гражданин на Ленинградска област. На 26 септември той получава позвъняване на мобилния си телефон от наборната военна работа да се яви на медицински обзор след два дни.
" Миша в никакъв случай не е подкрепял всичко това от 24 февруари насам ", споделя брачната половинка му Александра. " Обсъждахме го доста пъти и той сподели, че в случай че има неочаквана готовност, по-скоро би отишъл в пандиза. Знаехме, че рано или късно ще пристигна призовка, тъй като е служил, а военната му специалност е шеф на телеграфна работа. "
Когато му се обаждат, Михаил споделя, че няма да се яви, защото не е получил призовка. След това служители на реда идват в къщата, само че той не си е у дома. Два дни по-късно получава ново позвъняване, с което го привикват да му връчат призовката. Той още веднъж отхвърля. Когато вечерта се прибират с жена му и децата от детската градина, полицията чака пред къщата.
" Съпругът ми взе призовката, беше невероятно да не го направи. Веднага отидохме в пощата и изпратихме заявление за различна гражданска работа. Бяхме подготвили всички документи още след първото позвъняване ", прибавя Александра.
Съставена е друга комисия, която да прегледа настояването на Ашичев за различна работа. Заседанието се записва на видео.
Единият от членовете на комисията се обръща към Михаил с думите:
" Вие не подкрепяте политиката на нашата страна. Ако не сте съгласни, за какво тогава живеете в Русия? Родината към този момент е в заплаха. Родината е в заплаха! "
Михаил му дава отговор:
" Роден съм в тази страна, ще пребивавам тук. Защо би трябвало да напущам, в случай че някой е пристигнал на власт и води нападателна политика? Родината ми не беше в заплаха преди 24 февруари. Или беше? ".
Не получава отговор.
След съвещанието, което продължава едвам към пет минути, брачната половинка му взема военния паспорт на Михаил и си потегля. А той счита да отстоява правото си да не води война.
" Искаме естествен обзор и военно образование "
Има многочислени недоволства от родственици на хора, призовани в армията, освен за това, че военните служби не одобряват молби за различна гражданска работа, а и че не се обръща внимание на здравословното и физическото положение на мъжете.
Един от тях е Сергей Полушкин , сега към този момент мобилизиран, който по този начин и не е пратен на здравна комисия, макар че краката му са толкоз подути, че мъчно може да върви.
Сестрата му Дария се свързва с редакцията обезпокоена:
" Брат ми се обади тази заран и сподели, че желаят да ги изпратят на фронта! За него има единствено един отчет, в който написа " Смята се за болен ". Просто не знам какво да върша! ".
За това какво се случва с мобилизираните мъже преди да бъдат пратени на фронта свидетелстват и записи и фотоси, някои от които самите те разгласяват в обществените мрежи.
На 6 октомври Телеграм каналът " Сота " разгласява аудиозапис на диалог с мобилизиран съветски боец. Той споделя, че се намира в село Солоти в Белгородска област до украинската граница, където повече от 100 резервисти като него са отказали да отидат в Украйна.
" Искаме [...] най-малко да получим естествен медицински обзор, а не хигиеничен възел, в който седи един доктор и въобще не се знае какъв е той. Както и да преминем обикновено военно образование. Веднъж отидохме на стрелбище, само че никой не умее да стреля ", споделя мъжът, представен от Радио Свобода.
След мобилизацията са регистрирани редица самоубийства и смъртни случаи измежду мобилизираните на територията на военните елементи.
Според Министерството на защитата в Москва, до 21 септември в Украйна са починали 5937 съветски жители. По данни на украинското военно министерство обаче са убити към 55 000 съветски бойци.
До 24 септември Кирил Березин , гражданин на Санкт Петербург, живее елементарен живот. Когато отива на работа в този ден, той намира под вратата си лист хартия. На него написа, че в границите на един час би трябвало да се яви в службата за военна регистрация.
Преди осем години той отбива наложителната си военна работа, по тази причина в този момент взема решение да отиде. Но оттова незабавно го водят във военно отделение 02511 в село Каменка, като даже не му разрешават да се прибере вкъщи и да се сбогува с баба си, от която е отгледан. Кирил не познава татко си, а майка му умира от свръхдоза опиати, когато той е дребен. Сега 69-годишната баба на Кирил съвсем не излиза от къщи и непрекъснато плаче за внука си.
Кирил е един от руснаците, пратени на война след оповестената от съветския президент Владимир Путин. Властите споделят, че ще привикват единствено хора с опит и военна компетентност, само че доста мъже, които не дават отговор на тези условия, също са получили повиквателни.
Роднините на тези, които не желаят да отидат на война, вършат всичко допустимо да върнат синовете, съпрузите и братята си от службите за военна регистрация или от територията на Украйна.
Кореспондент на районната работа на Радио Свободна Европа/Радио Свобода " Север Реалии " беседва с дами, които описват историите на мобилизираните си близки.
" Вече ги товареха в рейсове "
В деня, в който Кирил Березин е отведен във военното отделение, брачната половинка му Марина Циганова стартира да мисли по какъв начин да го избави от фронта. Едновременно с това се пробва, доколкото може, да го оборудва. Купува наколенки, налакътници, спален чувал, апарат за нощно виждане. Марина е позволена в поделението да ги занесе на Кирил тъкмо преди заминаването му за Белгород.
" Вече ги товареха в рейсове и ги караха към влака. По някакво знамение бях позволена до перона. Те се подредиха там, аз застанах до него и го прегърнах. Веднага чух зов всички външни лица да изоставен, тъй като в противоположен случай ще стрелят в краката ни. И разбрах, че не мога да остана повече там ", споделя Марина за последната среща с мъжа си.
Кирил остава във военното отделение в Каменка 4 дни. По телефона споделя на жена си, че са водени на стрелкова подготовка единствено един път, като на всеки са били дадени по 30 патрона.
Още първия ден той подава молба за различна гражданска работа, като декларира, че в никакъв случай през живота си не се е сражавал и просто не може да простреля различен човек, даже му става неприятно от кръв. Молбата му не се приема.
Няколко дни по-късно Кирил е изпратен във военна част в Белгородска област покрай границата с Украйна. На 1 октомври идва във боен лагер край село Хохлово, а на 5 октомври подава втори доклад до командира, че не желае да се бие.
Според жена му командващите отхвърлят да подпишат рапорта. По думите ѝ офицерът, на който мъжът ѝ е докладвал, го е заплашил.
А персонално на Кирил е споделил: " Ще съжаляваш за това, което се опитваш да направиш. Ще умираш дълго и трудно ".
" Крещял е на момчетата, които не желаят да отидат, обиждал ги е по всевъзможен метод, наричал ги е " слабаци ". А персонално на Кирил е споделил: " Ще съжаляваш за това, което се опитваш да направиш. Ще умираш дълго и трудно ", споделя Марина.
Когато идват в Белгород, мъжете получават неизползваеми оръжия. И там не ги образоват, макар че не са готови за война.
Условията за живот в граничната зона са тежки. Мъжете получават по две дажби за четирима души. Храната просто не стига. Не единствено гладът е проблем. Първите три дни на Кирил му се постанова да спи под намерено небе. Спасява го спалният чувал, който си носи. После, когато една от палатките се освобождава, съумява да се настани там.
" Предпочитам да отида в пандиза "
Подобна е и историята на Михаил Ашичев , гражданин на Ленинградска област. На 26 септември той получава позвъняване на мобилния си телефон от наборната военна работа да се яви на медицински обзор след два дни.
" Миша в никакъв случай не е подкрепял всичко това от 24 февруари насам ", споделя брачната половинка му Александра. " Обсъждахме го доста пъти и той сподели, че в случай че има неочаквана готовност, по-скоро би отишъл в пандиза. Знаехме, че рано или късно ще пристигна призовка, тъй като е служил, а военната му специалност е шеф на телеграфна работа. "
Когато му се обаждат, Михаил споделя, че няма да се яви, защото не е получил призовка. След това служители на реда идват в къщата, само че той не си е у дома. Два дни по-късно получава ново позвъняване, с което го привикват да му връчат призовката. Той още веднъж отхвърля. Когато вечерта се прибират с жена му и децата от детската градина, полицията чака пред къщата.
" Съпругът ми взе призовката, беше невероятно да не го направи. Веднага отидохме в пощата и изпратихме заявление за различна гражданска работа. Бяхме подготвили всички документи още след първото позвъняване ", прибавя Александра.
Съставена е друга комисия, която да прегледа настояването на Ашичев за различна работа. Заседанието се записва на видео.
Единият от членовете на комисията се обръща към Михаил с думите:
" Вие не подкрепяте политиката на нашата страна. Ако не сте съгласни, за какво тогава живеете в Русия? Родината към този момент е в заплаха. Родината е в заплаха! "
Михаил му дава отговор:
" Роден съм в тази страна, ще пребивавам тук. Защо би трябвало да напущам, в случай че някой е пристигнал на власт и води нападателна политика? Родината ми не беше в заплаха преди 24 февруари. Или беше? ".
Не получава отговор.
След съвещанието, което продължава едвам към пет минути, брачната половинка му взема военния паспорт на Михаил и си потегля. А той счита да отстоява правото си да не води война.
" Искаме естествен обзор и военно образование "
Има многочислени недоволства от родственици на хора, призовани в армията, освен за това, че военните служби не одобряват молби за различна гражданска работа, а и че не се обръща внимание на здравословното и физическото положение на мъжете.
Един от тях е Сергей Полушкин , сега към този момент мобилизиран, който по този начин и не е пратен на здравна комисия, макар че краката му са толкоз подути, че мъчно може да върви.
Сестрата му Дария се свързва с редакцията обезпокоена:
" Брат ми се обади тази заран и сподели, че желаят да ги изпратят на фронта! За него има единствено един отчет, в който написа " Смята се за болен ". Просто не знам какво да върша! ".
За това какво се случва с мобилизираните мъже преди да бъдат пратени на фронта свидетелстват и записи и фотоси, някои от които самите те разгласяват в обществените мрежи.
На 6 октомври Телеграм каналът " Сота " разгласява аудиозапис на диалог с мобилизиран съветски боец. Той споделя, че се намира в село Солоти в Белгородска област до украинската граница, където повече от 100 резервисти като него са отказали да отидат в Украйна.
" Искаме [...] най-малко да получим естествен медицински обзор, а не хигиеничен възел, в който седи един доктор и въобще не се знае какъв е той. Както и да преминем обикновено военно образование. Веднъж отидохме на стрелбище, само че никой не умее да стреля ", споделя мъжът, представен от Радио Свобода.
След мобилизацията са регистрирани редица самоубийства и смъртни случаи измежду мобилизираните на територията на военните елементи.
Според Министерството на защитата в Москва, до 21 септември в Украйна са починали 5937 съветски жители. По данни на украинското военно министерство обаче са убити към 55 000 съветски бойци.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ