За детските психотравми и порасналите невротици
Мнозина считат себе си за интроверти. Но в действителност, те не постоянно са били такива. Навярно в детството си са пробвали да споделят с мама и баща своите секрети и страхове, и им е станало ясно, че никой не се интересува от тях. Оттук и навикът да претърпяват всичко в душата си и увереността, че те самите и още повече - техните проблеми, никому не са нужни.
80% от хората идват при мен със своите проблеми, само тъй като към този момент няма с кого да споделят това, което им тежи.
Чувството за сигурност, което детето би трябвало да получи като малко в фамилията си, е най-важното изискване за неговото бъдещо психологично здраве и живот без неврози.
Но за каква сигурност може да иде тирада, в случай че родителите са непредсказуемо нападателни или предсказуемо отрицателни? За тях всичко постоянно е неприятно. Атмосферата вкъщи е отровна – в очакване на злополука. Ето, всеки момент евентуално ще се случи нещо. Ще паднеш, ще се порежеш, ще се отровиш, ще умреш от зараза, ще те премаже камион, няма да те одобряват в университета, ще вървиш на полето да копаеш, ще си цялостен провал…
Ето къде са те – дребните, незначителни психотравми. Причината за тях не постоянно е в жестокото жигосване или блудничество. Негативните мнения травмират надълбоко поради обстоятелството, че се повтарят непрекъснато. Нали сте чували за разнообразни способи за изтезание – в Европа – побоите, изтезанията, а в Китай – когато обездвижен човек го гъделичкат толкоз дълго с перо, че най-после полудява. Два толкоз разнообразни метода с един и същи резултат.
огромна част от психотравмите при децата се случват на възраст от 3 до 5 години
има еднократни психотравми – когато детето е оставено единствено в тъмна стая и се изплаши, когато майка му и татко му се разделят, когато почине непосредствен от фамилията му, житейски истории, в които има принуждение – физическо, психическо, полово
повтарящи се психотравми – когато детето живее измежду невротици, които всекидневно се държат нападателно, несигурно, непредсказуемо или страдат, систематичен тормоз в детската градина или учебно заведение, непрекъснати обиди
не всички деца еднообразно реагират на психотравмите. Едни деца имат по-силна душeвност, у други тя е по-слаба. У някои не остават огромни следи от претърпяната покруса, а други остават белязани за цялостен живот.
На мен като психолог, един път ми се наложи да обясня на едно 7-годишно дете, какво е бракоразвод и да му оказа помощ да се оправи с тази фамилна контузия. Попитах го:
– В кой клас си?
– Първи.
– Има ли момиче, кое да харесваш?
– Да, Лиза.
– А ходил ли си на детска градина?
– Да.
– А вие с Лиза там ли се запознахте?
– Не, там аз харесвах Лена.
– А къде е тя в този момент?
– И по какъв начин мога да зная?! Нали към този момент съм в учебно заведение и одобрявам Лиза!
– Е, в този момент нали разбираш… Нима татко ти е задължен цялостен живот да харесва и живее с майка ти?
След тези думи, момчето престана да плаче, одобри обстановката, отиде при родителите си, които го чакаха в коридора и им сподели – „ Всичко разбрах, дано да си вървим ”.
Стабилност, комфорт, доверие – ето това би трябвало да получат децата от родителите си на първо време. Ако те наскърбяват, атакуват и подлагат на критика детето, това напълно естествено прекършва доверието им в живота и хората.
Много хора страдат от проблеми с връзката – на тях им е комплицирано да споделят мисли и страсти с останалите, а това им пречи да осъществят себе си. И за какво? Хиляди аргументи има за това, само че най-вероятната води в сложното им детство, когато някой от най-близките му – майка или татко, недвусмислено и непрекъснато е показал, че неговото мнение не го интересува, че въпросите му са неуместни, че неговото битие в този свят е несвоевременно.
Днес, това пораснало дете е на 30 години и даже на разум не му идва мисълта да довери и показа възприятията си с някого.
Психотравмата на първо време образува възприятие за боязън и паника, които преливат във уплахи, под паника офанзиви и съмнение към хората.
Ако вземем за образец цялостно, само че невротично поради бащата семейство, и семейство без татко – второто е за предпочитане.
Да, прекалено много проблеми носим от детството си. Но родителите са такива, каквито са. Отгледали са ни по този начин, както са могли. Ние не можем да ги променим, можем да променим само себе си.
Ако желаете да спестите на децата си психотравмите, дръжте се по този начин, че те да не се опасяват от вас, бъдете предсказуеми, с цел да могат посредством вас да имат доверие в живота. Дори да не успявате постоянно да бъдете до тях, то най-малко пробвайте да сте налични, да бъдете разполагаем, когато те имат потребност от вас, не се старайте да давате препоръки – от време на време децата желаят просто да бъдат изслушани.
От лекцията „ Про детские психотравмы ”
Ако вие:
не сте способни да се доверявате
не умеете да изразявате възприятията си
имате прочувствени блокажи – „ не мога да се влюбя ”, „ нищо не мога да усещам ”
не успявате да реализирате себе си нито в фамилията, нито в специалността
не желаете (или се боите) да имате деца
склонни сте към меланхолия
Възможно е това да е вашето завещание от получените в детството психотравми.
Но не забравяйте, че не сте длъжни цялостен живот да се разплащате със своето нещастно детство. Направете нужното, с цел да продължите напред.
Източник ~ snob.ru
Снимки ~ snob.ru, isrageo.com, glamur.co.il
