Руски плесник - газ, ама нет
Много звук за нищо или доста молби за съветски газ, но " нет "! Генерално този извод може да се направи след визитата на премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев у нас. Като цяло двете страни демонстрираха положителни другарски връзки, само че и помен няма от братската българо-руска дружба. Големият брат размаха пръст на дребното изплашено дете, което желае, желае но...
Казват, че едно е да обещаваш, друго е да даваш. А при тази аудиенция Русия и обещания не даде. Но изви ръце на дребния и му сподели къде му е мястото в огромната геостратегическа игра на ползи и въздействие.
Искаме " Турски поток " през наша територия. Медведев и той изиска - не от нас, а от по-големия Брюксел, че няма да спъне плана по прилика с " Южен поток ". Товарищите два пъти няма да сърбат българската гореща попара (или май ние си я сърбаме - недалновидно надробената каша от политически неуместни ходове). Явно е, че за Москва мнението ни не коства и турският поток, в случай че мине през родна почва, ще е подарък, снизхождение от страна на братята руснаци. Не сме им значими - това стана безпощадно ясно ( нека на който трябва).
А че Русия е огромна, Медведев ни го сподели изрично, мъчително с удар право в сърцето на националното ни достолепие. Големият брат състезател си знае силата. Знае и по какъв начин да я показва.
Безпощаден пестник ни зашлевиш съветският министър председател с репликата към Бойко Борисов " Изтребители постоянно ще дойдат, значимото е газ да пристигна и централите да работят ". Преди това нашият министър-председател го " успокои ", че ще си ремонтираме съветските самолети, до момента в който дойдат американските изтребители. Потупа го другарски по ръката с думите " Не се плашете ". Руската мечка взе последната дума и ясно ни сподели кой от какво и от кого би трябвало да се опасява. Не е рекламация, просто лек намек от сътрудника Дмитрий в кого е силата, от кого подвластен и кой може би е стратегическият сътрудник ( най-малко в областта на синьото гориво). Ясно е посланието: Ами в случай че ви врътна кранчето?
Само че еуфорията към националния празник май притъпи сетивата и всеобщо властта оглуша за бруталното извиване на ръце и напън от страна на мощния огромен брат. А Европейската комисия не ни е огромната сестра, която ще сдобри дребна България с огромна Русия. Защото и тя си има свои игри и ползи, надалеч от периферията. А дребният май отново ще бърше ядно сълзи, че " кака " и " батко " го оставиха без синьо гориво. Пиянството на един народ май ще се трансформира в тежък махмурлук. Но е време да се научим по какъв начин се играе в играта на огромните, тъй като и народ, и страна няма да останат.
А 3 март ще е просто дата в календара - за свободата и за оковите на синьото гориво и блянът за едни изтребители. Имало една дребна балканска страна и един гласовит съветски пестник...
Казват, че едно е да обещаваш, друго е да даваш. А при тази аудиенция Русия и обещания не даде. Но изви ръце на дребния и му сподели къде му е мястото в огромната геостратегическа игра на ползи и въздействие.
Искаме " Турски поток " през наша територия. Медведев и той изиска - не от нас, а от по-големия Брюксел, че няма да спъне плана по прилика с " Южен поток ". Товарищите два пъти няма да сърбат българската гореща попара (или май ние си я сърбаме - недалновидно надробената каша от политически неуместни ходове). Явно е, че за Москва мнението ни не коства и турският поток, в случай че мине през родна почва, ще е подарък, снизхождение от страна на братята руснаци. Не сме им значими - това стана безпощадно ясно ( нека на който трябва).
А че Русия е огромна, Медведев ни го сподели изрично, мъчително с удар право в сърцето на националното ни достолепие. Големият брат състезател си знае силата. Знае и по какъв начин да я показва.
Безпощаден пестник ни зашлевиш съветският министър председател с репликата към Бойко Борисов " Изтребители постоянно ще дойдат, значимото е газ да пристигна и централите да работят ". Преди това нашият министър-председател го " успокои ", че ще си ремонтираме съветските самолети, до момента в който дойдат американските изтребители. Потупа го другарски по ръката с думите " Не се плашете ". Руската мечка взе последната дума и ясно ни сподели кой от какво и от кого би трябвало да се опасява. Не е рекламация, просто лек намек от сътрудника Дмитрий в кого е силата, от кого подвластен и кой може би е стратегическият сътрудник ( най-малко в областта на синьото гориво). Ясно е посланието: Ами в случай че ви врътна кранчето?
Само че еуфорията към националния празник май притъпи сетивата и всеобщо властта оглуша за бруталното извиване на ръце и напън от страна на мощния огромен брат. А Европейската комисия не ни е огромната сестра, която ще сдобри дребна България с огромна Русия. Защото и тя си има свои игри и ползи, надалеч от периферията. А дребният май отново ще бърше ядно сълзи, че " кака " и " батко " го оставиха без синьо гориво. Пиянството на един народ май ще се трансформира в тежък махмурлук. Но е време да се научим по какъв начин се играе в играта на огромните, тъй като и народ, и страна няма да останат.
А 3 март ще е просто дата в календара - за свободата и за оковите на синьото гориво и блянът за едни изтребители. Имало една дребна балканска страна и един гласовит съветски пестник...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ