Жестокост в наш стил
Първите дни на новата година обичайно са време за систематизирания и равносметки за миналите 365 дни, както и за символичното слагане на следващото ново начало в очакванията и устрема да сме по-добри в избрани аспекти от живота ни, пък било то и в най-буквалния смисъл на думата.
И макар че 2021 година безспорно не беше лека в нито едно отношение поради тестванията, пред които ни изправи пандемията, политическите разтърсвания и растящата икономическа неустановеност, какъв брой хубаво би било, в случай че можехме най-малко да я изпратим позитивно и с оптимизъм - въпреки всичко, всичко е добре, когато свършва добре.
За страдание обаче множеството от новините, достигнали до нас през последните дни на миналата година, сякаш оставиха по-скоро горчив послевкус и единствено затвърдиха обезвереността на мнозина в актуалната реалност.
Ще се спра на две събития, откроили се със своята грубост, която наподобява още по-непонятна поради обстоятелството, че бяха осъществени директно преди и след един от най-светлите празници - Рождество Христово. Та нали, в случай че не през останалото време на годината, то най-малко през тези дни (колкото клиширано и захаросано да звучи), ни се вменява да бъдем по-смирени и положителни?
В навечерието на Бъдни вечер 52-годишен водач предумишлено прегази с автомобила си куче, лежащо край пътя в пазарджишкото село Мало Конаре. Непредизвиканата експанзия към нищо неподозиращото животно беше снимана от охранителна камера на къща в региона и разбираемо провокира вълна от отвращение в обществените мрежи, където беше публикуван видеоклипът. Независимо че причинителят беше издирен и арестуван, след това той въпреки всичко беше пуснат на независимост, а изводът е, че сходна безпричинна свирепост може да остане безнаказана.
Макар и поразителен по своята грубост обаче, казусът като че ли се изгуби измежду разразилия се в това време спор " за " или " срещу " новогодишната заря в името на опазването на психологичното здраве на домашните любимци. Разбира се, самичък по себе си този въпрос също не е за занемаряване и е позитивен знак за това, че ставаме все по-осъзнати по тематиката. Дали обаче не слагаме каруцата пред коня в устрема си да спестим на животните психическия тормоз, откакто явно не разполагаме с механизми, с които да ги предпазим на първо време от физическото принуждение?
Именно затова вероятно е извънредно време случаи като този с кучето от Мало Конаре да се криминализират. Въпреки че би било наивно да считаме, че това дефинитивно ще постави завършек на сходни шокиращи прояви на експанзия, то най-малко обществото ще има правно съображение да чака отмъщение за причинителя. За момента обаче единствената разтуха остава новината, че потърпевшото животно, въпреки и със съществени контузии, въпреки всичко ще оживее.
За злощастие не подобен шанс имаше едно 6-годишно дете в Монтана. В предпоследния ден от миналата година то беше пребито до гибел по изключително нечовечен метод - с железна тръба, и то не от кого да е, а от личния си дядо.
Не е първият, за жал няма да е и последният фрапиращ случай на домашно принуждение с съдбовен край. Това ликвидиране обаче наподобява още по-нелепо и потресаващо от обстоятелството, че е осъществено в интервала на един от най-семейните празници. За невръстното момченце тази Коледа се оказа последна, а шансът да посрещне новата година му бе лишен таман от един от най-близките му хора, с които, в един по-разумен и логически свят, би трябвало да показа времето, което към този момент няма да изживее.
Известно е, че индивидът е единственото живо създание, способно на осъзната и целенасочена свирепост. Без значение, че подбудите за нея се менят, в случай че изобщо ги има, а методът и жертвите са разнообразни, факт е, че съвсем ежедневно ставаме очевидци на прояви на свирепост в някое от разнородните ѝ измерения. А и дано бъдем почтени, кой от нас също не е бил съзнателно нечовечен от време на време?
Тъжното обаче е, че брутална и безпричинна физическа свирепост се демонстрира даже по време на празници. Още по-тъжното е, че тя е ориентирана към най-невинните и беззащитните - децата и животните. За такава свирепост не би следвало да има нито опрощение, нито помилван, нито каквато и да е социална толерантност. Моята равносметка за миналата година е тази. А с цел да спазим традицията за положителните планове и определянето на проекти за новата 2022 година, за какво не си сложим за цел, в случай че не по-добри, то най-малко да не разрешаваме да бъдем по-лоши като обособени персони и общество като цяло, да не толерираме насилието, а да насърчаваме съпричастността? И, несъмнено, да не забравяме, че опция да сложим начало на смяната към по-добро, имаме 365 дни в годината, а освен на 1 януари.
И макар че 2021 година безспорно не беше лека в нито едно отношение поради тестванията, пред които ни изправи пандемията, политическите разтърсвания и растящата икономическа неустановеност, какъв брой хубаво би било, в случай че можехме най-малко да я изпратим позитивно и с оптимизъм - въпреки всичко, всичко е добре, когато свършва добре.
За страдание обаче множеството от новините, достигнали до нас през последните дни на миналата година, сякаш оставиха по-скоро горчив послевкус и единствено затвърдиха обезвереността на мнозина в актуалната реалност.
Ще се спра на две събития, откроили се със своята грубост, която наподобява още по-непонятна поради обстоятелството, че бяха осъществени директно преди и след един от най-светлите празници - Рождество Христово. Та нали, в случай че не през останалото време на годината, то най-малко през тези дни (колкото клиширано и захаросано да звучи), ни се вменява да бъдем по-смирени и положителни?
В навечерието на Бъдни вечер 52-годишен водач предумишлено прегази с автомобила си куче, лежащо край пътя в пазарджишкото село Мало Конаре. Непредизвиканата експанзия към нищо неподозиращото животно беше снимана от охранителна камера на къща в региона и разбираемо провокира вълна от отвращение в обществените мрежи, където беше публикуван видеоклипът. Независимо че причинителят беше издирен и арестуван, след това той въпреки всичко беше пуснат на независимост, а изводът е, че сходна безпричинна свирепост може да остане безнаказана.
Макар и поразителен по своята грубост обаче, казусът като че ли се изгуби измежду разразилия се в това време спор " за " или " срещу " новогодишната заря в името на опазването на психологичното здраве на домашните любимци. Разбира се, самичък по себе си този въпрос също не е за занемаряване и е позитивен знак за това, че ставаме все по-осъзнати по тематиката. Дали обаче не слагаме каруцата пред коня в устрема си да спестим на животните психическия тормоз, откакто явно не разполагаме с механизми, с които да ги предпазим на първо време от физическото принуждение?
Именно затова вероятно е извънредно време случаи като този с кучето от Мало Конаре да се криминализират. Въпреки че би било наивно да считаме, че това дефинитивно ще постави завършек на сходни шокиращи прояви на експанзия, то най-малко обществото ще има правно съображение да чака отмъщение за причинителя. За момента обаче единствената разтуха остава новината, че потърпевшото животно, въпреки и със съществени контузии, въпреки всичко ще оживее.
За злощастие не подобен шанс имаше едно 6-годишно дете в Монтана. В предпоследния ден от миналата година то беше пребито до гибел по изключително нечовечен метод - с железна тръба, и то не от кого да е, а от личния си дядо.
Не е първият, за жал няма да е и последният фрапиращ случай на домашно принуждение с съдбовен край. Това ликвидиране обаче наподобява още по-нелепо и потресаващо от обстоятелството, че е осъществено в интервала на един от най-семейните празници. За невръстното момченце тази Коледа се оказа последна, а шансът да посрещне новата година му бе лишен таман от един от най-близките му хора, с които, в един по-разумен и логически свят, би трябвало да показа времето, което към този момент няма да изживее.
Известно е, че индивидът е единственото живо създание, способно на осъзната и целенасочена свирепост. Без значение, че подбудите за нея се менят, в случай че изобщо ги има, а методът и жертвите са разнообразни, факт е, че съвсем ежедневно ставаме очевидци на прояви на свирепост в някое от разнородните ѝ измерения. А и дано бъдем почтени, кой от нас също не е бил съзнателно нечовечен от време на време?
Тъжното обаче е, че брутална и безпричинна физическа свирепост се демонстрира даже по време на празници. Още по-тъжното е, че тя е ориентирана към най-невинните и беззащитните - децата и животните. За такава свирепост не би следвало да има нито опрощение, нито помилван, нито каквато и да е социална толерантност. Моята равносметка за миналата година е тази. А с цел да спазим традицията за положителните планове и определянето на проекти за новата 2022 година, за какво не си сложим за цел, в случай че не по-добри, то най-малко да не разрешаваме да бъдем по-лоши като обособени персони и общество като цяло, да не толерираме насилието, а да насърчаваме съпричастността? И, несъмнено, да не забравяме, че опция да сложим начало на смяната към по-добро, имаме 365 дни в годината, а освен на 1 януари.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ