Когато чалгата влезе в университета
Всяка година стотици студенти у нас приключват образованието си, защитавайки усърдно готови дипломни работи по съответната компетентност. Колко постоянно обаче тематиката на някоя от тези студентски разработки става известна в публичното пространство, без значение от това какъв брой добре развита, настояща или използвана е тя? Поне аз не се сещам за сходен случай.
В този смисъл прави усещане голямото внимание, което този месец се обърна на една съответна дипломна работа, оценена за Отличен, с която 26-годишна студентка стана магистър по " Медии и публицистика " със специализация " Връзки с обществеността " в УНСС. Какво разбуни духовете ли? Темата е " Техники за създаване на имидж в шоубизнеса и трансформациите в обществения облик на Азис ".
Любопитно е, че в случай че по редица други по-наболели и директно засягащи ни въпроси оставаме доста по-равнодушни, то една сходна тематика е способна да отприщи вълна от разнопосочни отзиви, полемики и откровени препирни в общественото пространство. Стигна се и до директни обвинявания, че чалгата се институционализира и постанова като академична дисциплинираност, а мнозина жигосаха магистърската теза като пошла само въз основа на спорната персона на Азис, определена за обект на проучването.
Във времена, в които сме трансформирали свободомислието в съществена полезност (и даже постоянно злоупотребяваме с нея), обикновено ли е да съществуват тематики табу в университетските изследвания или в науката като цяло и би трябвало ли ползите ни да са подвластни на публичните настройки и предубеждения? По тази логичност на Галилей и през разум не би му минало да опонира на Римокатолическата черква, а ние евентуално още щяхме да имаме вяра, че Земята е център на Вселената.
Парадоксално, само че до момента в който се бием в гърдите какъв брой сме толерантни и необятно скроени, заливайки Facebook с постове в жанр " Не съдѝ по опаковката ", с лека ръка отхвърляме един дълго подготвян научен труд, пренебрегвайки 106-те му страници и позволявайки си да съдим единствено по заглавието. А в последна сметка е значима не толкоз самата тематика, колкото изводите, които може да извлечем от нея, и приложението, което може да й намерим. Ние сме тези, които основават стандарти и слагат рамки - науката е неподвластна на ограничавания и всичко може да бъде обект на проучване или източник на ентусиазъм (да си спомним за общоизвестния виц за Нютон и ябълката).
Разбира се, въпрос на персонален избор е по какъв начин ще приемем цялата дискусия към злочестата магистърска теза, спечелила и тапия, и насмешки на авторката си. Може да продължим да се вайкаме, че " страната ни се трансформира в Чалгария " или че " днешната юноша за нищо не става ", а може и да се отнесем с почитание към труда на един студент, който е дръзнал да излезе от коловоза, избирайки провокативна тематика, с която в последна сметка реализира задачата си. Все отново самият факт, че от седмици въпросната дипломна работа е дъвка за обществото, красноречиво демонстрира, че студентката е овладяла изследваните от нея маркетингови трикове за печелене на внимание и си е заслужила отличната оценка.
Покрай цялата полемика за (не)уместността на определената тематика обаче, на назад във времето остава един много по-притеснителен проблем. Въпреки че се изговори и изписа доста за противоречивата магистърска теза, май се оказва, че в действителност никой не я чел - нито разбирачите в обществените мрежи, нито Азис, който е основният обект на проучване и настоящо лице в нея, нито даже аз - създателят на този текст. Какъв е изводът? Може би би трябвало по-рядко да показваме мнение преждевременно, а по-често да четем - пък за какво не и за Азис? Никога не се знае от кое място може да научим нещо ново.
В този смисъл прави усещане голямото внимание, което този месец се обърна на една съответна дипломна работа, оценена за Отличен, с която 26-годишна студентка стана магистър по " Медии и публицистика " със специализация " Връзки с обществеността " в УНСС. Какво разбуни духовете ли? Темата е " Техники за създаване на имидж в шоубизнеса и трансформациите в обществения облик на Азис ".
Любопитно е, че в случай че по редица други по-наболели и директно засягащи ни въпроси оставаме доста по-равнодушни, то една сходна тематика е способна да отприщи вълна от разнопосочни отзиви, полемики и откровени препирни в общественото пространство. Стигна се и до директни обвинявания, че чалгата се институционализира и постанова като академична дисциплинираност, а мнозина жигосаха магистърската теза като пошла само въз основа на спорната персона на Азис, определена за обект на проучването.
Във времена, в които сме трансформирали свободомислието в съществена полезност (и даже постоянно злоупотребяваме с нея), обикновено ли е да съществуват тематики табу в университетските изследвания или в науката като цяло и би трябвало ли ползите ни да са подвластни на публичните настройки и предубеждения? По тази логичност на Галилей и през разум не би му минало да опонира на Римокатолическата черква, а ние евентуално още щяхме да имаме вяра, че Земята е център на Вселената.
Парадоксално, само че до момента в който се бием в гърдите какъв брой сме толерантни и необятно скроени, заливайки Facebook с постове в жанр " Не съдѝ по опаковката ", с лека ръка отхвърляме един дълго подготвян научен труд, пренебрегвайки 106-те му страници и позволявайки си да съдим единствено по заглавието. А в последна сметка е значима не толкоз самата тематика, колкото изводите, които може да извлечем от нея, и приложението, което може да й намерим. Ние сме тези, които основават стандарти и слагат рамки - науката е неподвластна на ограничавания и всичко може да бъде обект на проучване или източник на ентусиазъм (да си спомним за общоизвестния виц за Нютон и ябълката).
Разбира се, въпрос на персонален избор е по какъв начин ще приемем цялата дискусия към злочестата магистърска теза, спечелила и тапия, и насмешки на авторката си. Може да продължим да се вайкаме, че " страната ни се трансформира в Чалгария " или че " днешната юноша за нищо не става ", а може и да се отнесем с почитание към труда на един студент, който е дръзнал да излезе от коловоза, избирайки провокативна тематика, с която в последна сметка реализира задачата си. Все отново самият факт, че от седмици въпросната дипломна работа е дъвка за обществото, красноречиво демонстрира, че студентката е овладяла изследваните от нея маркетингови трикове за печелене на внимание и си е заслужила отличната оценка.
Покрай цялата полемика за (не)уместността на определената тематика обаче, на назад във времето остава един много по-притеснителен проблем. Въпреки че се изговори и изписа доста за противоречивата магистърска теза, май се оказва, че в действителност никой не я чел - нито разбирачите в обществените мрежи, нито Азис, който е основният обект на проучване и настоящо лице в нея, нито даже аз - създателят на този текст. Какъв е изводът? Може би би трябвало по-рядко да показваме мнение преждевременно, а по-често да четем - пък за какво не и за Азис? Никога не се знае от кое място може да научим нещо ново.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ