Големият кораб потъва
Големият транспортен съд не минава. Той потъва. Така в резюме може да обобщим обстановката със заседналия край крайбрежията на Камен бряг товарен транспортен съд Vera Su, в случай че перифразираме емблематичната ария на LZ.
Вече над 10 дни казусът с блокирания турски кораб с 9-членен екипаж и 3300 тона азотни торове на борда се заплита все по-здраво като моряшки възел, а изгледи за каквато и да било развръзка, камо ли удобна, към този момент няма никакви.
Въпреки предстоящото утежняване на метеорологичните условия, което единствено би затруднило в допълнение интервенцията по разтоварването и изтеглянето на кораба, дните отминават само в прекачване на отговорността за случая сред институциите и корабособственика, които вместо да съгласуват и обединят напъните си, като че ли са се оставили на течението и разчитат обстановката да се позволи чудодейно - от някакъв deus ex machina като в древен спектакъл. За страдание разликата е в това, че в случай че в древногръцките нещастия богът, спуснат с кран на сцената, постоянно съумява да ни избави от безизходицата, то при проблема с Vera Su кранът, обезпечен от Дирекция " Морска администрация " за изтеглянето, напълно не се оказа от изгода и единствено затвърди убеждението на обществото, че страната, сценарист, е неподготвена както механически, по този начин и процедурно за сходни обстановки.
" Сериозна некомпетентност ". С този претекст транспорният министър уволни шефа на " Морска администрация " кап. Живко Петров след крушението на интервенцията по разтоварването на кораба. Решението беше разумно и ненапълно предстоящо, изключително откакто всички видяхме видеокадрите с интервенцията по разтоварване, проведена от същата администрация и по какъв начин стотици килограми от насипния тор попадат в морето при опит да бъдат трансферирани с щипката на крана върху баржата, с която трябваше да се изнесе част от товара.
Гледката някак навяваше асоциации с двегодишно дете, играещо в пясъчник, което още не е научило, че с цел да не разсипва песъчинките, би трябвало да употребява не търмъчето, а кофичката и лопатката си - нещо, изрично несъответстващо с визията за експертен екип, който се допуска, че би трябвало да управлява интервенцията.
Разбира се, от Министерството на околната среда и водите побързаха да се разграничат от смущаващо некомпетентните дейности на ИА " Морска администрация ", заявявайки, че не са давали позволение за сходен метод. И по този начин, правилни на правилото, че е доста по-лесно да се уточни виновникът, а не решението, от ведомството избраха да насочат обвинявания към дирекцията, подчинена на Министерството на превоза, вместо те самите да зададат ясни стъпки за осъществяване на задачата по изтеглянето на кораба.
Показвайки образно по какъв начин общата отговорност се трансформира в групова безнаказаност, другите институции не стопираха да си трансферират топката и да си намират оправдания за закъснялата реакция, несполучливите ограничения и въобще неналичието на нужната нормативна уредба.
Не е ясно дали щеше да се стигне до такава степен, в случай че страната се беше задействала навреме, вместо дни наред да чака наготово решение от корабособственика, инатливо отказвайки да заплати и лев за избавителната интервенция с довода, че не тя носи отговорност за случилото се.
Да не приказваме за това, че и до този миг настрани остава една институция, която първа би трябвало да даде отговори - Гранична полиция, която би трябвало да охранява външните граници на България, а и в тази ситуация на Европейския съюз. Или в случай че не е тъкмо Гранична полиция, то нейното морско поделение. Именно тя би трябвало на първа да е засякла едно отклоняване от нормалния курс на подобен транспортен съд и рисковото му доближаване към брега. Да не приказваме за това, че всеки, който е ходил на Камен бряг знае, че там наоколо, при всички скали, огромни морски съдове сигурно работя нямат. Освен в случай че не влизат в пристанище Варна, само че пък както стана известно - натоварени по този метод торове в Европейски Съюз нямат право да влизат. И въпросът е - какво въобще е правил този транспортен съд в този тип в български/европейски териториални води.
Междувременно обаче като че ли прекомерно дълго цялата страна остана глуха за цъкащата екологична бомба на борда на Vera Su за която сигнализираха природозащитници и специалисти по океанология. Е, въпросът е дали бездействието въпреки всичко няма да ни излезе прекомерно солено?
Необмисленото в началото неглижиране на казуса, опитът на институциите за изплъзване от отговорност и прехвърлянето й на някой различен, както и дългогодишното пренебрегване на морската промишленост като цяло (макар че това е единствено един от секторите, от които страната от дълго време е абдикирала) са задоволителни предпоставки за това, че сме се насочили праволинейно към дъното, и то освен морското. А с цел да бъде (еко)катастрофата цялостна, остава да повлечем със себе си и хилядите тонове тор от Vera Su.
Едно е ясно - времето за деяние изтича, а както гласи остаряла моряшка сентенция: " За неприятните моряци всички ветрове са насрещни ". Дали в тази ситуация със заседналия транспортен съд страната ще се прояви като неприятен моряк? Лошото е, че даже и да й пожелаем попътен вятър за реализиране на триумф би трябвало да се избере верния курс. Такова деяние или даже и предпочитание за това не се и вижда даже - някакви екипи, някакви работни и координационни групи се събират със заповеди първо на транспортния министър, след това и на министър-председателя, афишират се някакви диалози даже и с далечна чужбина за помощ, само че която ще стигне до Яйлата за най-малко 10 дни до две седмици, а в същото време, до момента в който се водят тези диалози, тези 10 дни към този момент са изтекли.
Два пъти към този момент бе казано, че страната не може като един корсар да се качи и за превземе кораба, по тази причина и чака по този начин да си тече времето. А какво би трябвало да създадат институциите, чиято страна и граници са нарушени. Не единствено нарушени, а и застрашени? Това не излиза наяве, както не излиза наяве и в тази ситуация кой е нарушителят, кой - пиратът, и кой - дивакът.
И по този начин... две седмици. И корабът стартира да потъва, може би е обикновено, най-малко не би трябвало да е ненадейно. А институциите, заедно с двама министри дадоха няколко пъти брифинг на брега, на скалите край Камен бряг на фона на една от най-хубавите гледки на България. Иронично, зад гърбовете им в сините морски води потъва един транспортен съд цялостен с отрова, тъкмо както с цялата си пасивност, липса на съгласуваност и безнаказаност потъва и цялата ни страна.
Вече над 10 дни казусът с блокирания турски кораб с 9-членен екипаж и 3300 тона азотни торове на борда се заплита все по-здраво като моряшки възел, а изгледи за каквато и да било развръзка, камо ли удобна, към този момент няма никакви.
Въпреки предстоящото утежняване на метеорологичните условия, което единствено би затруднило в допълнение интервенцията по разтоварването и изтеглянето на кораба, дните отминават само в прекачване на отговорността за случая сред институциите и корабособственика, които вместо да съгласуват и обединят напъните си, като че ли са се оставили на течението и разчитат обстановката да се позволи чудодейно - от някакъв deus ex machina като в древен спектакъл. За страдание разликата е в това, че в случай че в древногръцките нещастия богът, спуснат с кран на сцената, постоянно съумява да ни избави от безизходицата, то при проблема с Vera Su кранът, обезпечен от Дирекция " Морска администрация " за изтеглянето, напълно не се оказа от изгода и единствено затвърди убеждението на обществото, че страната, сценарист, е неподготвена както механически, по този начин и процедурно за сходни обстановки.
" Сериозна некомпетентност ". С този претекст транспорният министър уволни шефа на " Морска администрация " кап. Живко Петров след крушението на интервенцията по разтоварването на кораба. Решението беше разумно и ненапълно предстоящо, изключително откакто всички видяхме видеокадрите с интервенцията по разтоварване, проведена от същата администрация и по какъв начин стотици килограми от насипния тор попадат в морето при опит да бъдат трансферирани с щипката на крана върху баржата, с която трябваше да се изнесе част от товара.
Гледката някак навяваше асоциации с двегодишно дете, играещо в пясъчник, което още не е научило, че с цел да не разсипва песъчинките, би трябвало да употребява не търмъчето, а кофичката и лопатката си - нещо, изрично несъответстващо с визията за експертен екип, който се допуска, че би трябвало да управлява интервенцията.
Разбира се, от Министерството на околната среда и водите побързаха да се разграничат от смущаващо некомпетентните дейности на ИА " Морска администрация ", заявявайки, че не са давали позволение за сходен метод. И по този начин, правилни на правилото, че е доста по-лесно да се уточни виновникът, а не решението, от ведомството избраха да насочат обвинявания към дирекцията, подчинена на Министерството на превоза, вместо те самите да зададат ясни стъпки за осъществяване на задачата по изтеглянето на кораба.
Показвайки образно по какъв начин общата отговорност се трансформира в групова безнаказаност, другите институции не стопираха да си трансферират топката и да си намират оправдания за закъснялата реакция, несполучливите ограничения и въобще неналичието на нужната нормативна уредба.
Не е ясно дали щеше да се стигне до такава степен, в случай че страната се беше задействала навреме, вместо дни наред да чака наготово решение от корабособственика, инатливо отказвайки да заплати и лев за избавителната интервенция с довода, че не тя носи отговорност за случилото се.
Да не приказваме за това, че и до този миг настрани остава една институция, която първа би трябвало да даде отговори - Гранична полиция, която би трябвало да охранява външните граници на България, а и в тази ситуация на Европейския съюз. Или в случай че не е тъкмо Гранична полиция, то нейното морско поделение. Именно тя би трябвало на първа да е засякла едно отклоняване от нормалния курс на подобен транспортен съд и рисковото му доближаване към брега. Да не приказваме за това, че всеки, който е ходил на Камен бряг знае, че там наоколо, при всички скали, огромни морски съдове сигурно работя нямат. Освен в случай че не влизат в пристанище Варна, само че пък както стана известно - натоварени по този метод торове в Европейски Съюз нямат право да влизат. И въпросът е - какво въобще е правил този транспортен съд в този тип в български/европейски териториални води.
Междувременно обаче като че ли прекомерно дълго цялата страна остана глуха за цъкащата екологична бомба на борда на Vera Su за която сигнализираха природозащитници и специалисти по океанология. Е, въпросът е дали бездействието въпреки всичко няма да ни излезе прекомерно солено?
Необмисленото в началото неглижиране на казуса, опитът на институциите за изплъзване от отговорност и прехвърлянето й на някой различен, както и дългогодишното пренебрегване на морската промишленост като цяло (макар че това е единствено един от секторите, от които страната от дълго време е абдикирала) са задоволителни предпоставки за това, че сме се насочили праволинейно към дъното, и то освен морското. А с цел да бъде (еко)катастрофата цялостна, остава да повлечем със себе си и хилядите тонове тор от Vera Su.
Едно е ясно - времето за деяние изтича, а както гласи остаряла моряшка сентенция: " За неприятните моряци всички ветрове са насрещни ". Дали в тази ситуация със заседналия транспортен съд страната ще се прояви като неприятен моряк? Лошото е, че даже и да й пожелаем попътен вятър за реализиране на триумф би трябвало да се избере верния курс. Такова деяние или даже и предпочитание за това не се и вижда даже - някакви екипи, някакви работни и координационни групи се събират със заповеди първо на транспортния министър, след това и на министър-председателя, афишират се някакви диалози даже и с далечна чужбина за помощ, само че която ще стигне до Яйлата за най-малко 10 дни до две седмици, а в същото време, до момента в който се водят тези диалози, тези 10 дни към този момент са изтекли.
Два пъти към този момент бе казано, че страната не може като един корсар да се качи и за превземе кораба, по тази причина и чака по този начин да си тече времето. А какво би трябвало да създадат институциите, чиято страна и граници са нарушени. Не единствено нарушени, а и застрашени? Това не излиза наяве, както не излиза наяве и в тази ситуация кой е нарушителят, кой - пиратът, и кой - дивакът.
И по този начин... две седмици. И корабът стартира да потъва, може би е обикновено, най-малко не би трябвало да е ненадейно. А институциите, заедно с двама министри дадоха няколко пъти брифинг на брега, на скалите край Камен бряг на фона на една от най-хубавите гледки на България. Иронично, зад гърбовете им в сините морски води потъва един транспортен съд цялостен с отрова, тъкмо както с цялата си пасивност, липса на съгласуваност и безнаказаност потъва и цялата ни страна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ