Правителството отрича, че ще прави държавен телеком
Много звук се подвигна през седмицата към Националния ни проект за възобновяване и резистентност. В София ръководителят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен го похвали, че бил измежду най-зелените в Европейски Съюз, на не стана ясно дали в действителност е имала поради неговата екологична устременост или пък, че занапред би трябвало да узрява.
Още преди да дойде гостенката с богатствата новина започнаха горещи разногласия към частта за цифровата съгласуваност. От част от бизнеса и от опозицията твърдяха, че страната се готви с европарите по проекта да изгради нов държавен телеком. Другото обвиняване бе за неналичието на планувани средства за разширение на 5G мрежите.
Обвинението за обмисляне на нов държавен телеком бе най-директно от Алианса на софтуерната промишленост. Неговият ръководител Андреана Атанасова съобщи в медиите, че е заменена концепцията на проекта за развиване, като
в действителност се построява държавна електронна съобщителна мрежа,
която ще се разгърне към общо 136 общини, които в този момент не са свързани към Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация.
„ В момента за държавната мрежа е виновна организация " Електронно ръководство ", която минава към министерството на електронното ръководство. Основната концепция е да се свържат административните структури в съответните обитаеми места, като общини, учебни заведения и университети, само че действително видяно такава опция бе обезпечена и при предходния вид на проекта. В него се предвиждаше, наред с цялостното покритие, частните оператори да обезпечат съгласуваност и на тези публичните институции, с цел да се подсигурява достъпът им до високоскоростни широколентови услуги. Това щеше да се направи при същите условия, при които се възнамерява и от държавната мрежа сега, гарантирайки по този метод обезпечаване на публичния интерес и други публични потребности “, споделя тя.
Според Атанасова се минава не към насърчаването на частната самодейност и инвестиране в бъдещото развиване на мрежите, а има връщане 10 години обратно, когато наблюдавахме предпочитано ориентиране на държавните средства за свързване на общините. " Този опит, за жалост, няма значителен резултат. От 1997 година насам се влагат средства за свързване на административни структури в страната, само че до този миг резултатът за жителите не е изключително осезаема ", установи Атанасова.
От своя страна на среша с шефовете на трите най-големи оператора, министърът на превоза и известията Николай Събев и министърът на електронното ръководство Божидар Божанов са категорични, че
в никакъв случай не е имало концепция да се прави държавен телеком.
Според Събев задачата е да се откри добра синергия сред огромните телекомуникационни оператори и страната. Оттук нататък изпълнителната власт и телекомуникационният отрасъл ще търсят благоприятни условия за партньорство в осъществяването на планове в границите на проекта, главно в развиването на мрежата на министерство на електронното ръководство и в обезпечаването на съгласуваност в едва обитаемоте региони.
Вицепремиерът Асен Василев също сподели, че няма да се основава държавен телеком. „ Държавата ще поставя кабели за широколентов достъп до общини и дребни обитаеми места, където бизнесът не желае да го прави поради неналичието на задоволително консуматори ", изясни той.
Относно опасенията на частния бизнес за неналичието на записани вложения посредством проекта в 5G мрежата министър Събев сподели за „ Сега “, че плановете за 5G мрежата у нас не отпадат от Националния проект за развиване. „ Ние би трябвало да развиваме в коридорите по тенти мрежата на 5G на Евросъюза ”, удостовери той, преди последното съвещание на транспортната комисия в Народното събрание.
В оповестения в четвъртък вид на Национални проект от 310 страници една от задачите е създаване на високоскоростна съгласуваност и обезпечаване на улеснени благоприятни условия за създаване на 5G мрежи и тяхното разпространяване, посредством въвеждане на политики за шерване на инфраструктура и поощряване на взаимното прилагане на инфраструктура, както и съдействие на построяването на допълваща такава.
Цялата дандания към Националния проект очевидно няма да утихне скоро, въпреки всичко става дума за доста пари. Индикативните планове за разноските, нужни за реализация на задачите на цифровата съгласуваност, възлизат на 883,8 млн. лева, от които 753,4 млн. ще дойдат по Механизма за възобновяване и резистентност, а 130,4 млн. би трябвало да бъдат обезпечени от българска страна.
Написаното в проекта е единствено началото и властта има задължението
да изясни на обществеността в детайли и ясно и в точния момент
какво тъкмо ще прави, с цел да може най-сетне и България да напредне в дигитализацията. Към 2020 година, едвам 58% от семействата у нас имат абонамент за широколентов достъп до интернет (при 78% приблизително за ЕС), а разпространяването на закрепен широколентов достъп до интернет със скорост най-малко 100 Mbps е единствено 11% (26% за ЕС). В допълнение, страната изостава във връзка с индикатора за подготвеност за нахлуване на 5G и е разпределила единствено 14% от спектъра за безжична широколентова връзка.
Още преди да дойде гостенката с богатствата новина започнаха горещи разногласия към частта за цифровата съгласуваност. От част от бизнеса и от опозицията твърдяха, че страната се готви с европарите по проекта да изгради нов държавен телеком. Другото обвиняване бе за неналичието на планувани средства за разширение на 5G мрежите.
Обвинението за обмисляне на нов държавен телеком бе най-директно от Алианса на софтуерната промишленост. Неговият ръководител Андреана Атанасова съобщи в медиите, че е заменена концепцията на проекта за развиване, като
в действителност се построява държавна електронна съобщителна мрежа,
която ще се разгърне към общо 136 общини, които в този момент не са свързани към Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация.
„ В момента за държавната мрежа е виновна организация " Електронно ръководство ", която минава към министерството на електронното ръководство. Основната концепция е да се свържат административните структури в съответните обитаеми места, като общини, учебни заведения и университети, само че действително видяно такава опция бе обезпечена и при предходния вид на проекта. В него се предвиждаше, наред с цялостното покритие, частните оператори да обезпечат съгласуваност и на тези публичните институции, с цел да се подсигурява достъпът им до високоскоростни широколентови услуги. Това щеше да се направи при същите условия, при които се възнамерява и от държавната мрежа сега, гарантирайки по този метод обезпечаване на публичния интерес и други публични потребности “, споделя тя.
Според Атанасова се минава не към насърчаването на частната самодейност и инвестиране в бъдещото развиване на мрежите, а има връщане 10 години обратно, когато наблюдавахме предпочитано ориентиране на държавните средства за свързване на общините. " Този опит, за жалост, няма значителен резултат. От 1997 година насам се влагат средства за свързване на административни структури в страната, само че до този миг резултатът за жителите не е изключително осезаема ", установи Атанасова.
От своя страна на среша с шефовете на трите най-големи оператора, министърът на превоза и известията Николай Събев и министърът на електронното ръководство Божидар Божанов са категорични, че
в никакъв случай не е имало концепция да се прави държавен телеком.
Според Събев задачата е да се откри добра синергия сред огромните телекомуникационни оператори и страната. Оттук нататък изпълнителната власт и телекомуникационният отрасъл ще търсят благоприятни условия за партньорство в осъществяването на планове в границите на проекта, главно в развиването на мрежата на министерство на електронното ръководство и в обезпечаването на съгласуваност в едва обитаемоте региони.
Вицепремиерът Асен Василев също сподели, че няма да се основава държавен телеком. „ Държавата ще поставя кабели за широколентов достъп до общини и дребни обитаеми места, където бизнесът не желае да го прави поради неналичието на задоволително консуматори ", изясни той.
Относно опасенията на частния бизнес за неналичието на записани вложения посредством проекта в 5G мрежата министър Събев сподели за „ Сега “, че плановете за 5G мрежата у нас не отпадат от Националния проект за развиване. „ Ние би трябвало да развиваме в коридорите по тенти мрежата на 5G на Евросъюза ”, удостовери той, преди последното съвещание на транспортната комисия в Народното събрание.
В оповестения в четвъртък вид на Национални проект от 310 страници една от задачите е създаване на високоскоростна съгласуваност и обезпечаване на улеснени благоприятни условия за създаване на 5G мрежи и тяхното разпространяване, посредством въвеждане на политики за шерване на инфраструктура и поощряване на взаимното прилагане на инфраструктура, както и съдействие на построяването на допълваща такава.
Цялата дандания към Националния проект очевидно няма да утихне скоро, въпреки всичко става дума за доста пари. Индикативните планове за разноските, нужни за реализация на задачите на цифровата съгласуваност, възлизат на 883,8 млн. лева, от които 753,4 млн. ще дойдат по Механизма за възобновяване и резистентност, а 130,4 млн. би трябвало да бъдат обезпечени от българска страна.
Написаното в проекта е единствено началото и властта има задължението
да изясни на обществеността в детайли и ясно и в точния момент
какво тъкмо ще прави, с цел да може най-сетне и България да напредне в дигитализацията. Към 2020 година, едвам 58% от семействата у нас имат абонамент за широколентов достъп до интернет (при 78% приблизително за ЕС), а разпространяването на закрепен широколентов достъп до интернет със скорост най-малко 100 Mbps е единствено 11% (26% за ЕС). В допълнение, страната изостава във връзка с индикатора за подготвеност за нахлуване на 5G и е разпределила единствено 14% от спектъра за безжична широколентова връзка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ