Уроците, които ни дават най-добрите училища в света
Много се написа за разликите в просветителните системи в другите страни, само че съвсем никой не разяснява нещата, които са общи сред най-хубавите учебни заведения по света. През миналата година аз посетих учебни заведения, които са по върховете на класациите в четири континента, и срещнах доста забавни и различаващи се учебни рък оводители. Но бях доста сюрпризиран да открия, че всички те описаха три общи съществени аргументи за триумфа на учебните заведения им. От Сингапур до Швейцария, Южна Африка и Индия тези три практики съществуват и се ползват със забележителна поредност.
„ Всеки преподавател се нуждае от две неща: да знае, че може да се развива, и да усеща, че не е самичък “ – шефът на учебно заведение Ругенахер в Швейцария.
В по-голямата част от учебните заведения в Съединени американски щати да вземем за пример професионалното развиване, доколкото го има, е във типа на семинари, проведени от управлението, от които учителите не виждат огромна изгода и връзка с ежедневната им работа. Няма проведено и целево другарство сред сътрудниците.
В отличните учебни заведения е тъкмо противоположното – там имат вяра, че съдействието сред учителите в екипа и професионалното развиване би трябвало да бъдат значима част от специалността преподавател. И учителите, и админите разказват система, която е построена въз основата на открити от самите учители потребности и подкрепени от управлението. В множеството от тези учебни заведения учителите прекарват съвсем толкоз време в образования и взаимни планове с сътрудници, колкото и в работа с учениците.
Резултатът е стимулирани и уверени учители, които се усещат уверени в професионалните си качества и са горди да бъдат част от нещо по-голямо.
„ Няма значение какво ще работят. Повтарям им го всеки ден „ Не ме интересува, каква ще е специалността ви и какъв брой високо ще се качите по кариерната стълбичка – значимото е какви хора ще станете и какво ще извършите със светлината, която е във вас “ – преподавател в учебно заведение СПАРК в Южна Африка.
Когато разпитах учителите за техните съществени цели, свързани с учениците им, съвсем всеки от тях загатна полезностите и човешките връзки преди университетските познания. На процедура това значи, че учителите се отнасят към учениците си с огромно почитание, а учениците усещат, че учебното заведение гледа на тях като на персони, а не като на образователни единици. Това нареждане на целите оказва голямо въздействие върху духа на учители и възпитаници.
Оказва се, че учениците, които се усещат оценени и зачитани като персони, са доста по-мотивирани да реализират по-високи резултати, а учителите, които схващат своята роля в развиването на младежите, усещат по-голямо задоволство от работата си.
Както един различен преподавател от СПАРК ми сподели „ Да имаш толкоз огромно въздействие върху образуването на една персона, са голяма отговорност и мотивация , кара те да си мислиш „ Еха, в него ще има част от мен! “.
Разбира се, това не значи, че уроците и оценките са оставени на назад във времето. Тези учебни заведения имат едни от най-организираните и ефикасни работни процеси, които съм виждал. Фокусът върху полезностите не замества образователните цели, а ги добавя.
„ Нещата се получават, тъй като даваме на учениците си опцията да поемат цялостната отговорност… Доверието е основата на високите упования ” – шефът на учебно заведение Унтерщрас в Швейцария
На всеки няколко години възрастните от учебното заведение Унтерщрас в Швейцария оставят учениците сами в кампуса за три дни. След месеци подготовка и менторство студентите поемат контрола над административните офиси и ръководят всеки аспект от учебния живот – от провеждането на часовете до продажбите в локалното кафене. Когато учителите се върнат, се провеждат два дни, в които се разисква миналият интервал.
В нашата страна (САЩ) ние бъркаме отговорност със сходство с разпоредбите. Приемаме, че ученикът е виновен да извърши нещата, които са му предоставени да направи. Но това не оказва помощ на учениците да се развиват и израстват като персони. Трябва да им се даде опцията да мислят креативен и независимо. Трябва да бъдат поставяни в обстановки, в които триумфът им да зависи от личните им решения и интензивност.
Повечето топ учебни заведения не ползват толкоз фрапантни практики като тази да оставят ръководството на учебното заведение в ръцете на учениците. Но всяко чудесно учебно заведение схваща значимостта и подкрепя развиването на самостоятелността и отговорността на учениците си. В Ривърсайд в Индия това значи да се организират сесии за изобретателно мислене за основаването на начинания за учебното заведение и общността отвън него. В Саутърн Крос в Чили това се ползва, като се предизвикват груповите задачи и планове. Във всяко едно от тези места овластяването на учениците е съпроводено с доста подпомагане и препоръки, само че вместо налагането на правила учителите задават въпроси.
Всички тези топ учебни заведения бяха разнообразни. Всяко от тях имаше специфики въз основата на локалната просвета и персоналните особености на хората, които ги управляваха. Но аз в действителност бях учуден от постоянството, с което тези три практики се показваха още веднъж и още веднъж, даже в най-отдалечените крайчета на света.
Всички те в действителност се свеждат до вярата в хората и вярата, че образованието е повече прекарване, в сравнение с наличие.
Автор Уил Минтън, Източник
