НЛО в текстовете от древна Индия
Много от откривателите на феномена НЛО пропущат един доста значим факт. В множеството случаи се приема, че НЛО е план на военната промишленост или галактически транспортен съд на извънземни. Има обаче още една опция за произхода на НЛО - антична Индия или Атлантида.
Повечето от информацията за летящите машини на античните идва от антични индийски източници - писани текстове, оцеляли до наши дни. Няма подозрения за достоверността на тези текстове. Повечето от тях са на добре известни древноиндийски епици и има безусловно хиляди текстове, множеството от които към момента не са преведени от санскрит на британски.
Индийският император Ашока основава " Тайното приятелство на деветимата незнайни мъже ". Мъжете са велики индийски учени, които би трябвало да съберат знанията от доста науки на едно място. Ашока държал тяхната работа в загадка, тъй като се боял, че знанията, събрани от мъдреците, може да бъдат употребявани за зли цели и за война. Ашока бил твърдо срещу войната откакто бил приел вярата на будизма откакто разгромил своя противник в кървава борба. " Деветимата незнайни мъже " написали общо девет книги, евентуално всеки по една. Една от книгите има забавното за нас заглавие " Тайните на гравитацията "! Тази книга е известна на историците, въпреки никой от тях да не е съумял да я види с очите си. Книгата евентуално към момента се пази в някоя загадка библиотека в Индия, Тибет, а може и да е попаднала и в Северна Америка. Някои може да обвинят Ашока, че е държал такива велики научни достижения в загадка, само че каква е разликата сред него и американското държавно управление, да вземем за пример. Повечето от откритията, на които ще станем " очевидци " през идващите 15 години, по всяка възможност към този момент са създадени в секретните лаборатории на Съединени американски щати. Изобретателят на картечницата също си е мислел, че като видят разрушителната й мощност, хората ще спрат да се избиват, само че уви. Ашока предвиждал опустошителните последствия, които би имала една война с такива напреднали технологии, война като тази, разрушила античната индийска империя " Рама " няколко хиляди години преди Ашока.
Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в универстета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна сподели неотдавна, че документите съдържат инструкции за построяването на междузвездни галактически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил анти-гравитационен и бил учреден на система, аналогична на тази на " лагима ", незвестната мощ на егото, съществуващо в индивида, което съгласно античните текстове е задоволително мощно с цел да се опълчи на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога точно " лагима " е силата, която разрешава на човек да левитира. Д-р Рейна споделя, че съгласно документа от преди хиляди години, на борда на тези машини, които в текста били наречени " астра ", античните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.
Смята се също, че документите разкриват тайната на " антима " или " шапката невидимка " и на " гарима " или " по какъв начин да станем тежки като канара ".
В началото актуалните индийски учени не взели тесктовете на съществено, само че откакто китайците оповестили, че употребяват част от информацията в тяхната галактическа стратегия, ги подложили на съществени изследвания. Това беше един от първите случаи, в които държавно управление публично афишира, че прави опити с антигравитация. Ръкописите не споделят тъкмо дали са били правени междузвездни пътешествия, само че оповестяват за планувано пътешестване до Луната, въпреки че не излиза наяве дали в реалност е било осъществено. Единия от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа много подробна история за пътешестване до Луната, осъществено с вимана (астра). Всъщност в епоса е разказана борба с атлантски транспортен съд на Луната.
Но всичко това е единствено част от доказателствата за анти-гравитационните технологии, употребявани от античните индийци. За да разберем цялостната картина би трябвало да се върнем много по-назад във времето.
Така наречената империя " Рама " се развивала най-малко петнадесет хиляди години на индийския субконтинент и в сегашен Пакистан. Населението било проведено най-вече в огромни градове, някои от които към момента може да се открият в сегашен Пакистан, Северна и Западна Индия. Рама е съществувала редом с Атлантската цивилизация в Атлантическия океан и бил ръководена от просветени царе-жреци, които управлявали градовете. Седемте огромни столични града в Рама са известни в класическите хиндуистки текстове като " Седемте Града Риши ".
Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени " вимани ". Те са разказани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо сходно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели " по-бързо от вятъра " и издавали благозвучен тон. Имало най-малко четири типа вимани. Някои били с формата на чинии, а други били във формата на цилиндри. Древните индийци, създали виманите, написали и разнообразни упътвания за хвърчене с виманите. Много от тези текстове към момента съществуват и даже са преведени на британски. Самара Сутрадхара е теоретичен труд, занимаващ се с всеки вероятен ъгъл на хвърчене с вимана. Има към 230 други текстове, описващи констрункцията, излитането, пътуването на хиляди километри, естествени и спешни кацания, даже упътвания при положение на конфликт с птици.
През 1875, в храм в Индия, е открит Вайманика Састра, ръкопис от 4-ти век прочие н. е. Написан от Барадвай Мъдрия, ръкописът употребява даже по-стари документи за източнци. В него има информация за ръководството, подготовка за дълги полети, отбрана на корабите от стихии и светкавици и инструкции за превключване на слънчева сила от енергиен източник, който звучи като анти-гравитация. Ръкописът е формиран от осем глави с диаграми, описващи три типа кораби, в това число апарати, които не могат да горят нито да се счупят. Той също разказва 31 съществени елементи на тези машини и 16 материала от които са строени. Материалите поглъщали светлина и топлота, поради което били употребявани при построяването на виманите.
Схема на вимана, начертана по древноиндийските текстове
Няма подозрение, че виманите са задвижвани от някакъв тип анти-гравитация. Те се изхвърчали отвесно и били способни да висят във въздуха като актуалните хеликоптери и дирижабли. Барадай Мъдрия загатва не по-малко от 70 престижа и 10 специалиста по въздухоплаването в древността. Виманите стояли във Вимана Гриха, нещо като хангар. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а от време на време и от живачна течност, само че наподобява писателите не са били доста наясно със същността на течността. Много евентуално е по-късните писатели на тази тематика просто да са преписвали от по-древни текстове и напълно разбираемо, да не са били наясно с метода на задвижването на виманите. Жълто-бялата течност наподобява доста на газьол, само че доста евентуално е виманите да са имали няколко метода за задвижване, в това число мотори с вътрешно горене и даже реактивни мотори.
Интересно е да се означи, че нацистите първи вкарват в приложимост реактивен мотор за тяхната ракетна система фау. Хитлер и част от неговите доближени се интересували от Индия и Тибет и изпратили експедиции до такава степен още при започване на 30-те и е доста допустимо някои от античните текстове да са се оказали най-после в ръцете на основателите на реактивния мотор.
В Рамаяна и Махабхарата са разказани машини, които при придвижването си изхвърлят огромна бликам от задния си край.
Друга книга, наречена Самаранганасутрадара, разказва по какъв начин са издигнати виманите. Възможно е живакът да е имал нещо общо със задвижването или по-вероятно с насочващата система.
Съветски учени откриха в пещери в Турменистан и пустинята Гоби нещо, което нарекоха " прастари принадлежности употребявани при навигацията на галактически кораби ". Устройствата са във форма на полусфери от стъкло или порцелан, завършващи с конус на другия край и имат капка восък в тях. Вероятно античните индийци са летяли към света на виманите си.
Ръкопис от Мохенджо-Даро в Пакистан, който към момента не е дешифрован, е бил открит и на друго място - Великденските острови. Ръкописът от Великденските острови, наименуван Ронго-Ронго, също не е дешифриран и наподобява съвсем по същия метод както този от Мохенджо Даро.
В един тибетски текст четем: " Бима прелетя в своята каляска, блестяща като Слънцето и гърмяща като мълния... Летящата каляска светна като пламък в лятното небе... тя профуча като комета... Беше все едно светеха две слънца. После колесницата се издигна и цялото небе се освети. "
В Махавира от Бавабути, джайнски текст от осми век, преписан от по-стари текстове написа: " Въздушна каляска, Пушпака, съпровождаше доста хора до столицата Ауодия. Небето е цялостно с изумителни летящи машини, тъмни като нощта, само че вдигани във въздуха от светлини с жълтеникав пламък.
Ведите, антични хиндуистки поеми, считани за най-старите индийски текстове, разказват вимани от най--различен тип и форма, наречени на разнообразни животни. За злощастие, виманите, както и множеството научни открития, се употребяват за военни цели. Атлантите употребявали техните летящи машини, " вайликси ", сходни на виманите, с цел да слагат света под техен надзор, в случай че може да се има вяра на индийските текстове. Атлантите явно са били софтуерно по-напреднали от индийците и сигурно са били по-войнолюбиви. Въпреки че не са известни текстове, описващи атлантските вайлакси, частична информация получаваме от езотерични и окултни източници, които разказват тези машини.
Подобно на виманите, вайлаксите били с цилиндрична форма и можели да се движат както под вода, по този начин и в атмосферата и даже в открития космос. Други машини имали форма на паница и също можели да се потапят под вода.
Рамаяна, Махабхарата и други текстове описват за жестоката война, която се разразила сред Атлантида и Рама преди към 12.000 години. И двете страни употребявали оръжия, които човек живял преди първата половина на 20 век не би могъл да си показа. Текст от Махабхарата гласи: "...( оръжието представляваше ) един единствен снаряд, зареден с цялата мощ във Вселената. Нажежен дирек от пушек и пламъци ярък като хиляди слънца се издигна в цялото си величие..
Железен гръм,
Гигантски делегат на гибелта,
Който трансформира в пепелища цялата раса на вришните
И на андаките
...телата бяха обгорели
До неузнаваемост
Косите и ноктите окапваха;
Съдовете се чупеха без забележима причина,
И птиците станаха бели
...След няколко часа
Цялата храна беше инфектирана..
...за да избягат от този огън
Войниците се хвърляха в потоците
За да измият себе си и въоръжението си... "
Изглежда Махабхарата разказва атомна война! Описването на сходни подиуми не е необичайност, само че описанията на борби, в които се употребява фантастично многообразие от оръжия са много постоянно срещани в индийските епоси. В един от тях се разказва даже борба сред вимана и вайликс на Луната!
По-горе написаното много тъкмо разказва по какъв начин би изглеждала атомна детонация и какви биха били последствията от радиацията върху популацията. Скачането във водата е единствения метод да отложиш гибелта. Когато през по-миналия век археолози откриват Мохенджо-Даро, те откриват трупове, лежащи по улиците, някои от тях държащи се за ръце, все едно ненадейно ги е сполетяло нещо извънредно. Тези скелети са измежду най-радиоактивните скелети намирани в миналото, дружно с тези, открити в Хирошима и Нагасаки. Няма разумно пояснение за превръщането на каменни градове и замъци в стъкло, с изключение на нуклеарен взврив. Освен това, в Мохенджо-Даро, добре плануван град с прави улици и канализационна система по-добра от тази в модерна Индия и Пакистан, по улиците били " открити буци черно стъкло ". Тези части стъкло евентуално са от глинени съдове, които са се стопили от високата температура.
След заличаването на Рама от нуклеарно оръжие и потъването на Атлантида, светът потъва в каменната ера, а модерната история стартира няколко хилядолетия по-късно. Изглежда обаче, че не всички вимани и вайликси от Рама и Атлантида са изчезнали. Построени да се използват хиляди години, доста от тях може би към момента се употребяват, както свидетелстват " Деветимата незнайни мъже " и ръкописа от Ласа. Тези секрети общества или братства от изключителни, просветени човешки същества са помагали за откриването на доста от технологиите, които познаваме в този момент.
Интересно е да се означи, че когато Александър Велики нахлува в Индия преди 2000 години, неговите историци записват, че на едно място били атакувани от " летящи огнени щитове ", които прелетели над неговата войска и изплашили конницата. Тези летящи чинии не употребявали оръжия против Александър, може би от благосклонност, и Александър траял похода си в Индия.
Предполага се, че част от виманите и вайлаксите се съхраняват в Тибет или някое друго място в Азия. Пустинята Лоп Нор в западен Китай е известна с огромна интензивност на НЛО. Все отново не всички НЛО-та може да се отнесат към виманите. Без подозрение някои са владеене на армиите на разнообразни страни, а други са от извънземен генезис.
