Макрон явно използва партньорството със САЩ като лост за влияние в ЕС
" Много ми харесва! " Държавната аудиенция тази седмица дава задоволително доказателства, че френският президент Еманюел Макрон е намерил особено място в сърцето на своя американски сътрудник Доналд Тръмп.
Състезанието им по притискане на ръце от предходната година даже беше сменено с няколко целувки - необикновена панорама по телевизионните вести в Съединени американски щати.
Тръмп може да е извънредно неизвестен във Франция, само че това ще бъде позитив за Maкрон вкъщи, най-малко в кратковременен проект. Французите желаят да видят, че техният президент стъпва наперено по международната сцена, изключително в случай че неговата хвалба урежда взаимни отстъпки сред международните сили. Но както и доста пролетни срещи, конфликтът е подобен, от който Макрон скоро може да съжалява - изключително в случай че неговият напредък във Вашингтон се окаже измамлив или го сблъска с неговите съдружници в Европа.
Френският президент се насочва към дома, претендирайки за минимум три достижения. Първо , откакто показва, че Европа става все по-трудна за китайската търговия и заслужава непрекъснато освобождение от новите мита на Съединени американски щати за стомана и алуминий. Второ , като убеди Тръмп да не бърза толкоз с отдръпването на американските войски от Сирия. Неговото трето достижение се отнася до договорката с Иран. Детайлите от постигнатия явен компромис се пазят в загадка, само че Макрон твърди, че в този момент има място за " нова договорка ", която може да задоволи Съединени американски щати.
Това може да е задоволително, с цел да удовлетвори френското публично мнение, само че е по-малко евентуално столиците в Европейски Съюз да бъдат уверени. Много беше направено от " шепнещия на Тръмп " Макрон, само че френският президент трябваше да даде приоритет на многочислените многостранни процеси, което президентът на Съединени американски щати заобикаля. Той даже не се пробва да примами Съединени американски щати още веднъж в съглашението за климата в Париж и триумфите му в други области към този момент се усещат малко нестабилни.
Макрон не е обезпечил явен ангажимент за нищо, в това число освобождението от митата. Това, което американският президент дава обещание на някого, който той персонално харесва, не може да издържи, когато приказва с някого, който не обича.
Откровения миг от фрагментите преди диалозите ще сигнализира водачите на Европейски Съюз. Без да бърза, Тръмп се оплаква от обстоятелството, че не може да употребява срещата, с цел да стартира договаряния за комерсиална договорка с Франция, тъй като на това са попречили неприемливите претенции на други държави-членки на Европейски Съюз.
В петък (26 април) немският канцлер Ангела Меркел ще бъде във Вашингтон на работно посещаване. Тръмп има очевидно неприятни връзки с Меркел и постоянно мърмори за комерсиалния остатък на Германия. Когато стои до нея, не би било изненадващо, в случай че внезапно внесе нови " проби " за тактиката на Европейски Съюз против китайските търговски практики, преди да може да се обезпечи непрекъснато освобождение от митата.
Другите триумфи на Макрон също наподобяват прекомерно двустранни. Не е ясно по какъв начин ще се почувстват другите държави-членки на Европейски Съюз поради " новата " договорка с Иран и спомагателните условия, които Съединени американски щати ще слагат. На конференцията Тръмп с наслада сподели, че ще резервира решението си скрито до крайния период - 12 май, само че той към този момент бил споделил на Макрон. Това би означавало, че другите членове на Европейски Съюз даже не са били съветвани.
Общото усещане, което сътрудниците на Макрон от Европейски Съюз ще получат от държавното посещаване, е, че Франция към момента счита участието си в Европейски Съюз и партньорството си със Съединени американски щати като два обособени лоста, които може да употребява, с цел да пази личните си ползи. Тъй като визитата не е отключило непрекъснато освобождение от мита и вместо това удостовери, че Тръмп избира да се занимава двустранно с Париж, мъчно е да си представим по какъв начин Макрон ще употребява положителните си връзки с Тръмп, с цел да ускори упоритостите му за промени в Европейски Съюз.
По време на двустранните диалози в Берлин предходната седмица на Макрон и Меркел те се съгласиха със тактиката си за срещите си с Тръмп и по нищо друго. Дори на конференцията, която се състоя преди диалозите, разликите сред тях във връзка с промяната в еврозоната бяха ясни, макар че още веднъж потвърдиха обещанието си да изготвят обща пътна карта до Европейския съвет през юни.
Предимството на Макрон във Вашингтон е малко евентуално да му помогне в битката с Берлин през идващите седмици. Фактът, че Франция написа домашното си на национално ниво посредством унищожаване на регулаторната нееластичност и понижаване на недостига, е по-уместен, само че ще отнеме най-малко две години преди промените да донесат изгоди.
Непосредствената рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз би дала на Макрон по-голяма опция за преговаряне в границите на Европейски Съюз, само че освобождение от мита на блока евентуално ще бъде удължено. Една рецесия, засягаща европейските пазари, може също по този начин да накара Берлин да се вслушва повече в Maкрон в последна сметка. За следващ път Европа мързеливо чака идната рецесия.
Анализ на Politico. Превод на БГНЕС
Състезанието им по притискане на ръце от предходната година даже беше сменено с няколко целувки - необикновена панорама по телевизионните вести в Съединени американски щати.
Тръмп може да е извънредно неизвестен във Франция, само че това ще бъде позитив за Maкрон вкъщи, най-малко в кратковременен проект. Французите желаят да видят, че техният президент стъпва наперено по международната сцена, изключително в случай че неговата хвалба урежда взаимни отстъпки сред международните сили. Но както и доста пролетни срещи, конфликтът е подобен, от който Макрон скоро може да съжалява - изключително в случай че неговият напредък във Вашингтон се окаже измамлив или го сблъска с неговите съдружници в Европа.
Френският президент се насочва към дома, претендирайки за минимум три достижения. Първо , откакто показва, че Европа става все по-трудна за китайската търговия и заслужава непрекъснато освобождение от новите мита на Съединени американски щати за стомана и алуминий. Второ , като убеди Тръмп да не бърза толкоз с отдръпването на американските войски от Сирия. Неговото трето достижение се отнася до договорката с Иран. Детайлите от постигнатия явен компромис се пазят в загадка, само че Макрон твърди, че в този момент има място за " нова договорка ", която може да задоволи Съединени американски щати.
Това може да е задоволително, с цел да удовлетвори френското публично мнение, само че е по-малко евентуално столиците в Европейски Съюз да бъдат уверени. Много беше направено от " шепнещия на Тръмп " Макрон, само че френският президент трябваше да даде приоритет на многочислените многостранни процеси, което президентът на Съединени американски щати заобикаля. Той даже не се пробва да примами Съединени американски щати още веднъж в съглашението за климата в Париж и триумфите му в други области към този момент се усещат малко нестабилни.
Макрон не е обезпечил явен ангажимент за нищо, в това число освобождението от митата. Това, което американският президент дава обещание на някого, който той персонално харесва, не може да издържи, когато приказва с някого, който не обича.
Откровения миг от фрагментите преди диалозите ще сигнализира водачите на Европейски Съюз. Без да бърза, Тръмп се оплаква от обстоятелството, че не може да употребява срещата, с цел да стартира договаряния за комерсиална договорка с Франция, тъй като на това са попречили неприемливите претенции на други държави-членки на Европейски Съюз.
В петък (26 април) немският канцлер Ангела Меркел ще бъде във Вашингтон на работно посещаване. Тръмп има очевидно неприятни връзки с Меркел и постоянно мърмори за комерсиалния остатък на Германия. Когато стои до нея, не би било изненадващо, в случай че внезапно внесе нови " проби " за тактиката на Европейски Съюз против китайските търговски практики, преди да може да се обезпечи непрекъснато освобождение от митата.
Другите триумфи на Макрон също наподобяват прекомерно двустранни. Не е ясно по какъв начин ще се почувстват другите държави-членки на Европейски Съюз поради " новата " договорка с Иран и спомагателните условия, които Съединени американски щати ще слагат. На конференцията Тръмп с наслада сподели, че ще резервира решението си скрито до крайния период - 12 май, само че той към този момент бил споделил на Макрон. Това би означавало, че другите членове на Европейски Съюз даже не са били съветвани.
Общото усещане, което сътрудниците на Макрон от Европейски Съюз ще получат от държавното посещаване, е, че Франция към момента счита участието си в Европейски Съюз и партньорството си със Съединени американски щати като два обособени лоста, които може да употребява, с цел да пази личните си ползи. Тъй като визитата не е отключило непрекъснато освобождение от мита и вместо това удостовери, че Тръмп избира да се занимава двустранно с Париж, мъчно е да си представим по какъв начин Макрон ще употребява положителните си връзки с Тръмп, с цел да ускори упоритостите му за промени в Европейски Съюз.
По време на двустранните диалози в Берлин предходната седмица на Макрон и Меркел те се съгласиха със тактиката си за срещите си с Тръмп и по нищо друго. Дори на конференцията, която се състоя преди диалозите, разликите сред тях във връзка с промяната в еврозоната бяха ясни, макар че още веднъж потвърдиха обещанието си да изготвят обща пътна карта до Европейския съвет през юни.
Предимството на Макрон във Вашингтон е малко евентуално да му помогне в битката с Берлин през идващите седмици. Фактът, че Франция написа домашното си на национално ниво посредством унищожаване на регулаторната нееластичност и понижаване на недостига, е по-уместен, само че ще отнеме най-малко две години преди промените да донесат изгоди.
Непосредствената рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз би дала на Макрон по-голяма опция за преговаряне в границите на Европейски Съюз, само че освобождение от мита на блока евентуално ще бъде удължено. Една рецесия, засягаща европейските пазари, може също по този начин да накара Берлин да се вслушва повече в Maкрон в последна сметка. За следващ път Европа мързеливо чака идната рецесия.
Анализ на Politico. Превод на БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ