Вроден порок на Пол Томас Андерсън
Много хора ме питат за какво още нямам пост за “Вроден недостатък ” на Пол Томас Андерсън – един от идолите ми от последните 20 години (многократно съм гледал “Hard Eight ” или “Сидни ”, предаван по бТВ и неоткриваем по торенти, шедьовъра “Буги нощи ”, “Магнолия ”, “Гроги от обич ”, “Ще се лее кръв ”, единствено “Учителят ” ме разочарова – комплициран, разпилян, неразбираем, разфокусиран, само че с превъзходни актьори) – минал извънредно безшумно по екраните зад океана, с 27 не изключително авторитетни награди, две номинации за “Оскар ” и оценка 6,8 в IMDB, в случай че съм го сложил много нависоко в годишната си кинокласация. Е, пристигна му времето (а и " Бърдмен " чака), само че ще стартира малко отдалеко...
Постмодернизмът в литературата, за разлика от киното, е мъртвородено течение, акламирано от шепа критици по света, които си пишат апокрифни монографии и си ги четат между тях (е, добре де, “Миналото лято в Мариенбад ” на Ален Роб-Грийе е изключение, само че тъй като е и филм на публицист от това течение); чудя се на кого да подаря тома на Натали Сарот. В средата на 90-те години се бях амбицирал да видя дали американските писатели постмодернисти стават за четене и откакто колкото да устоях “Нюйоркска трилогия ” на Пол Остър (който незабавно по-късно за наслада се преориентира към положителната класическа психическа литература), започнах да търся “Обявяването на серия 49 ” на Томас Пинчън (когото никой не е виждал от 50 години, има единствено една неразбираема фотография, а май живее на лодка, закотвена в Сена, покрай центъра на Париж), издадена към 10 ноември от “Народна просвета ”. И ето че, до момента в който разпитвах в една книжарница, досаждайки на личния състав, преводачката Жечка Георгиева, грозновата фина и елегантна жена с примирена просветеност, присъщ аристократизъм и тиха осведоменост, настоя да ми подари нейното копие, по този начин или другояче си я имала на британски! Неохотно одобрих, а от романа нищо не разбрах! Е, разбирате за какво подходих скептично и предубедено към “Вроден недостатък ” – той е сниман по разказ на Пинчън от 2009 година! Филмът обаче е много добър, автентичен и занимателен, даже занимателен и с напрегната басня, и е несправедливо недооценен от рецензията и феновете.
Пренасяме се в “златно време ” – началото на 70-те, идеалите на “децата на цветята ” са още живи, атмосферата е преизпълнена с възторг и вяра, “прави обич, а не война ” е повсеместен девиз, облеклото е цветно и шарено, елегантно по един нов и забавен метод, само че зад ъгъла наднича параноята, шпиономанията, петролната рецесия, “Уотъргейт ”, войната във Виетнам и едно изгубено (Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър) десетилетие за Америка...
Лари “Док ” Спортело (какво благополучие за киното е, че Хоакин Финикс се върна към актьорството) е невероятен частен детектив – хипи с боси крайници, сандали и клош панталони, приветлив, сияен, неотразим и обаятелен, с големи бакенбарди, рошава дълга коса, непрекъсната отнесена усмивка и мил взор в светлите очи. И постоянно напушен, което обаче не му пречи да е кален и умел експерт... Една заран при него идва огромната му обич (явно несподелена) – елегантната даже в отрязани дънки, спираща дъха хубавица Шаста (Катрин Уотърстън, изненадващо хубавата и надарена щерка на грозника Сам Уотърстън), с аскетично, нацупено, манекенски съвършено лице, стройна висока фигура и своеволен и мистериозен манталитет, която би предиздвикала благодетелен патриарх на голяма фамилия неразумно да счупи касичката-прасенце на децата и да избяга със фамилните финанси с нея накрай света и която сега е държанка на ексцентричния милионер, здрав юначага с съвършен тен и бисерни зъби Майкъл Улфман (най-накрая роля по размер на Ерик Робъртс), но със знанието и единодушието на меркантилната му, хищна и пресметлива брачна половинка с кукленско лице Слоун (Серина Скот-Томас, по-красивата в пъти и по-малка сестра на Кристин Скот-Томас), която на собствен ред палува полово с изваян млад жиголо – наемен служащ в имението...Улфман изчезва, май е отвлечен; Слоун наема Док да го откри, Шаста се покрива, лейтенант Крисчън “Бигфут ” Бьорнсен (най-накрая признах Джош Бролин за огромен актьор) – голямо ченге с квадратна глава, недопечен взор, жестоки очи, уклон към непредизвикано брутално принуждение и изсечено лице, с което като с гюле можеш да събаряш здания, който откровено ненавижда Спортело (както всички хипита и безделници) – му диша във врата, мяркат се странният и информиран за всичко под земята престиж Сончо (Бенисио дел Торо), слабохарактерният и отстъпчив музикант Кой Харлингън (Оуен Уилсън), потайно заплашителният и скрито нападателен Тарик Халил (Майкъл Кенет Уилямс, “Омар ” знаете къде)... Нашият воин въодушевено и с спокоен предразсъдък се потапя в горист свят на лицемерие, измама, лакомия и аморфни като океанска мъгла конспирации (и отнася доста пердах, тъкмо като Марлоу), сблъсква се с нарушители – доносници на вездесъщите секрети служби, които ги покровителстват, както и с хора на закона, които са на заплата при подземни босове, подкрепян изненадващо и работещ в тандем с Бигфут, който е всичко друго, само че не и непочтен, двуличен и подкупен. Постмодерна примес от Чандлър, Хамет, Джеймз Елрой, Елмор Ленърд и типичен филм ноар...
Краят също ни е прочут (цитатите и намигането за фанатици и ерудити са задължителни) – Док кара открита спортна американска кола към залеза, а до него е Шиста... Е, може би още на идващия завой тя отново ще му избяга, само че какво от това? (Всяка трошица благополучие е скъпа.) Неговото налудничаво и настойчиво в заслепението на същинската обич търсене ще стартира още веднъж (и след това пак), а знаем, че значим е пътят, не толкоз задачата!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Постмодернизмът в литературата, за разлика от киното, е мъртвородено течение, акламирано от шепа критици по света, които си пишат апокрифни монографии и си ги четат между тях (е, добре де, “Миналото лято в Мариенбад ” на Ален Роб-Грийе е изключение, само че тъй като е и филм на публицист от това течение); чудя се на кого да подаря тома на Натали Сарот. В средата на 90-те години се бях амбицирал да видя дали американските писатели постмодернисти стават за четене и откакто колкото да устоях “Нюйоркска трилогия ” на Пол Остър (който незабавно по-късно за наслада се преориентира към положителната класическа психическа литература), започнах да търся “Обявяването на серия 49 ” на Томас Пинчън (когото никой не е виждал от 50 години, има единствено една неразбираема фотография, а май живее на лодка, закотвена в Сена, покрай центъра на Париж), издадена към 10 ноември от “Народна просвета ”. И ето че, до момента в който разпитвах в една книжарница, досаждайки на личния състав, преводачката Жечка Георгиева, грозновата фина и елегантна жена с примирена просветеност, присъщ аристократизъм и тиха осведоменост, настоя да ми подари нейното копие, по този начин или другояче си я имала на британски! Неохотно одобрих, а от романа нищо не разбрах! Е, разбирате за какво подходих скептично и предубедено към “Вроден недостатък ” – той е сниман по разказ на Пинчън от 2009 година! Филмът обаче е много добър, автентичен и занимателен, даже занимателен и с напрегната басня, и е несправедливо недооценен от рецензията и феновете.
Пренасяме се в “златно време ” – началото на 70-те, идеалите на “децата на цветята ” са още живи, атмосферата е преизпълнена с възторг и вяра, “прави обич, а не война ” е повсеместен девиз, облеклото е цветно и шарено, елегантно по един нов и забавен метод, само че зад ъгъла наднича параноята, шпиономанията, петролната рецесия, “Уотъргейт ”, войната във Виетнам и едно изгубено (Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър) десетилетие за Америка...
Лари “Док ” Спортело (какво благополучие за киното е, че Хоакин Финикс се върна към актьорството) е невероятен частен детектив – хипи с боси крайници, сандали и клош панталони, приветлив, сияен, неотразим и обаятелен, с големи бакенбарди, рошава дълга коса, непрекъсната отнесена усмивка и мил взор в светлите очи. И постоянно напушен, което обаче не му пречи да е кален и умел експерт... Една заран при него идва огромната му обич (явно несподелена) – елегантната даже в отрязани дънки, спираща дъха хубавица Шаста (Катрин Уотърстън, изненадващо хубавата и надарена щерка на грозника Сам Уотърстън), с аскетично, нацупено, манекенски съвършено лице, стройна висока фигура и своеволен и мистериозен манталитет, която би предиздвикала благодетелен патриарх на голяма фамилия неразумно да счупи касичката-прасенце на децата и да избяга със фамилните финанси с нея накрай света и която сега е държанка на ексцентричния милионер, здрав юначага с съвършен тен и бисерни зъби Майкъл Улфман (най-накрая роля по размер на Ерик Робъртс), но със знанието и единодушието на меркантилната му, хищна и пресметлива брачна половинка с кукленско лице Слоун (Серина Скот-Томас, по-красивата в пъти и по-малка сестра на Кристин Скот-Томас), която на собствен ред палува полово с изваян млад жиголо – наемен служащ в имението...Улфман изчезва, май е отвлечен; Слоун наема Док да го откри, Шаста се покрива, лейтенант Крисчън “Бигфут ” Бьорнсен (най-накрая признах Джош Бролин за огромен актьор) – голямо ченге с квадратна глава, недопечен взор, жестоки очи, уклон към непредизвикано брутално принуждение и изсечено лице, с което като с гюле можеш да събаряш здания, който откровено ненавижда Спортело (както всички хипита и безделници) – му диша във врата, мяркат се странният и информиран за всичко под земята престиж Сончо (Бенисио дел Торо), слабохарактерният и отстъпчив музикант Кой Харлингън (Оуен Уилсън), потайно заплашителният и скрито нападателен Тарик Халил (Майкъл Кенет Уилямс, “Омар ” знаете къде)... Нашият воин въодушевено и с спокоен предразсъдък се потапя в горист свят на лицемерие, измама, лакомия и аморфни като океанска мъгла конспирации (и отнася доста пердах, тъкмо като Марлоу), сблъсква се с нарушители – доносници на вездесъщите секрети служби, които ги покровителстват, както и с хора на закона, които са на заплата при подземни босове, подкрепян изненадващо и работещ в тандем с Бигфут, който е всичко друго, само че не и непочтен, двуличен и подкупен. Постмодерна примес от Чандлър, Хамет, Джеймз Елрой, Елмор Ленърд и типичен филм ноар...
Краят също ни е прочут (цитатите и намигането за фанатици и ерудити са задължителни) – Док кара открита спортна американска кола към залеза, а до него е Шиста... Е, може би още на идващия завой тя отново ще му избяга, само че какво от това? (Всяка трошица благополучие е скъпа.) Неговото налудничаво и настойчиво в заслепението на същинската обич търсене ще стартира още веднъж (и след това пак), а знаем, че значим е пътят, не толкоз задачата!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ