Много е трудно да се сещаме за Хитлер като за

Много е мъчно да се сещаме за Хитлер като за човек от плът и кръв, като за работещ организъм, сходен на всеки от нас, като за някой, който е дишал, спял, правил рутинните дневни задачи… Истината е, че той не остава работещ човешки механизъм за доста дълго време – единствено 56 години след раждането си на 20 април 1889 година той самичък поставя завършек на живота си през 1945 година. И въпреки всичко той „ живее “, живее като фантом и ще продължи да бъде подобен доста, доста дълго.

В прочут смисъл Хитлер живее още преди да е живял – като нещо смразяващо кръвта, като чудовището прикрито в най-дълбоките ни страхове, като съществото в тъмнината, пророкуваната мощ, която един ден ще хвърли човечеството в смъртоносна битка за личното си оцеляване. Подобни митични фигури са се появявали във всички култури, през цялата история, само че в най-чистия тип той завладява ХХ век.

В десетилетията след физическата му гибел Хитлер продължава да „ живее “ по доста сходен на описаното нагоре метод: като морална допирна точка, като извратен златен стандарт за всичко, което е зло, всичко, което е убийствено. Той е идея, трансформирала се в човек, зло, приело човешки образ. Той е най-елементарният и най-истинският, най-отвратителната персона, раждала се в миналото. Кой ли различен в историята на човечеството е бил по-лош…

Продължаваме да живеем в актуалната си история, която ни сервира неща по-близки до нас от тези в отдалечаващото се минало. Съвремието ни дава нови чудовища. Но в случай че погледнем по-назад във времето, да вземем за пример бил ли е Калигула злото за римляните от първи век? Вероятно за тях той е бил страшилище. Чингис Хан, за чиито войни през ХІІ век се допуска, че са умъртвили 40 млн. души, евентуално също е бил тъмната иконична персона на своето време…

Смъртта на милионите хора, която и записана на сметката на Хитлер обаче, е по-различна: тя е въплъщение на механизираното, индустриално заличаване, провокирано от омразата на този вманиачен – към евреите, към ромите, към хомосексуалните и хората с увреждания. Неговата пристрастеност към убийствата е подкрепена от модерната софтуерна инфраструктура. Мао Цзедун и Сталин може би, а може би не, са взели живота на повече хора, само че част от тези хора са умряли от банални условия, като апетит, като вкарването в деяние на една провалена идеология. Унищожението, провокирано от Хитлер, е проектирано, с същински предумисъл – посредством Холокоста, да не приказваме за гибелта на бойното поле и в бомбардираните градове.

Днес някои назовават Хитлер талант, други психопат… Но бил ли е Хитлер едно от тези неща? Едва ли. Действително той е съумял да се оправи по подобаващ метод е да употребява най-долните инстинкти у индивида. Забележителното е, че в ръцете му попада един народ – немският – който се гордее с голям брой от най-талантливите учени, писатели, композитори… и какви ли не още. Този високо просветен и доста надарен народ се трансформира също в жертва на лудия деспот.

Германският народ се трансформира и в въплъщение на „ баналността на злото “ (за което говореше преди доста години журналистката Хана Арендт, въпреки и изследвайти живота и „ делото “ на един надалеч по нищожен „ фюрер “ от нацистките времена в Германия). Какво ли остава за надалеч по-скромни в достиженията си през последните хилядолетия нации, принудени да изтърпят гибел и заличаване по-късно от времето на Хитлер.

Хитлер не оставя нищо в завещание, с изключение на урок – обръщение, че би трябвало да се вгледаме надълбоко в душите си и да създадем оценка на модерните ни демокрации. В тях все по-надигаща се е наклонността да се лишаваме от съществени обществени и политически свободи и да ги оставяме в ръцете на „ мощния човек на деня “. Точно както са го правили в предишното нации, изумени от обществени несгоди.

Предпазните клапани на демокрацията, най-много медиите и правосъдната власт, имат повече от всеки път призванието да се опълчват на безкрайния напредък на политическата власт. Не бива и през днешния ден да прехвърляме проблемите си върху малцинствата, тъй като по този метод тръгваме по пътя родил злото Хитлер. Не би трябвало да забравяме, че сходни низки пристрастености довеждат до Холокоста, унищожил живота на 6 млн. евреи, на 6 млн. представители на този античен и извънредно надарен народ. Никога не би трябвало да забравяме признака на злото, с цел да не се завърне той измежду нас още веднъж.

Следва безмълвие, най-много поради жертвите на Холокоста…