Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме

Много добре помня тинейджърските си години, когато постоянно си обменяхме облекла с моите приятелки. Моите не ми се костваха по този начин забавни или съвременни, а непознатите ми харесваха повече. Те смятаха същото за своите. Подразбира се, че това се прави сред приятелки със сходни фигури и килограми и освен това ни правеше близки.

Имаше три елементарни правила при размяната:

Да не се показваме с непознатата дреха в компанията на собственичката й. Тоест в очите на близките, най-много на момчетата, тя да е напълно наша. Следваха ангажименти кой по кое време с какво ще излиза.

Друго предписание беше да не желаеме избрани облекла, за които знаехме, че са обичани на приятелката. Аз имах такава рокля, която никой не ми изиска през годините – знаеха какъв брой я обичам и тя нямаше да им стои по този начин, както на мен.

И третото предписание беше да изпираме след носене и връщаме дрехата във типа, в който сме я взели. Ако се случи да се повреди - скъсана или с леке, си проличаваше същинското другарство по реакцията на собственичката.

“Разбира се, единственото, което търсехме, беше многообразие. По този метод дрешникът ти се усилва като че ли двойно. Но не злоупотребявахме, вземахме облекла назаем единствено при среща с момчета или в обезсърчение от личните си облекла. ”

Тази процедура продължи и в студентските ни години, въпреки там другарствата да бяха нови – оказа се, че доста като мен практикуват тази замяна на облекла и нямаше спънки тя да не бъде продължена. Сега с някои по-близки приятелки също понякога си разменяме или подаряваме облекла, които не носим. Малко като носталгия към младежките години.

Какво печелим с размяната на облекла:

Разнообразие преди всичко. Никоя жена не е изцяло удовлетворена от дрешника си. С „ извършването на покупки ” в непознатия дрешник обаче, си набираме дребна даже доза многообразие. Чуждата дреха влиза за малко в всекидневието ни и бързо излиза – какво по- хубаво от това.

Защото по този начин и не трупаме доста ненужни облекла. Става въпрос въпреки всичко за една среща, едно излизане. И в случай че приятелката ни има някоя защеметяваща рокля, която й е омръзнала, ще я употребяваме и ще й я върнем, нормално и ние имаме не малко облекла, които са ни омръзнали.

Пестим пари. Това е една въобще не маловажна причина. Защо да даваме непотребни пари за облекла, като можем да ги вземем назаем. Например роклята за абитуриентския бал. Една елегантна рокля, а положителният усет няма последователност, може да бъде облечена два пъти в разстояние от една две години.

Веднага се подрежда и идната изгода – индустриалната щета върху природата. Всички знаем, какъв брой на ниска цена се заплаща на служащите в шивашките заводи, изключително на огромните вериги конфекция и т.нар, fast fashion. Не се планиране постоянно за това, само че всяка една дреха от разпродажби коства детски труд, нездравословни излъчвания във въздуха и водата и въпреки и на дребно – по този начин бихме могли да бойкотираме тази гигантска съвсем робска промишленост.

Сближаването е една доста приятна последица от размяната на облекла. Мини ревюта с доста смях, продан на злословия, ежедневната суетност с девойките – това са скъпи за всяко другарство мигове. Много по-качествени от шопинга в мола.



И в случай че си мислите, че това е една отживяла момичешка игра на маскарад, доста грешите. Модата да се разменят облекла (и битови вещи) набира все по- огромна известност. В Съединени американски щати така наречен Swapping party (парти с размяна) са доста известни и се провеждат и в други по-големи европейски градове. На такова празненство носиш свои облекла, които към този момент не харесваш, те се правят оценка по всякакви критерии – като непокътнатост, фешън новост и така нататък, сортират се и се подреждат по този начин, че някой да го хареса. Такива празненства са опция бързо да се сприятелиш неангажиращо с чужд, който по този начин бързо и да излезе от живота ти, сходно на остарялата дреха. Маниер, който доста подхожда на американците.

“Много от дълго време на този принцип се провеждат и благотворителни дарения. ”

Като всеки носи остарели облекла, те биват оценени от комитета към църквата, най- постоянно, като цените са доста ниски – броени долари. Всеки може да си купи на подобен базар. И с изключение на, че се сдобиваш със относително непокътната носена дреха на доста ниска цена, парите отиват за щедрост. Е разликата е, че не ти връщат облеклата назад, както при момичешката замяна, само че пък идеята си коства.

Днес след години замяна на облекла виждам много свободно на модата и облеклото. Не се тормозя, в случай че някой ми предложи да ми подари своя остаряла дреха, която не харесва, само че мисли, че на мен би ми харесала. Правя същото и аз на собствен ред. Това другарство за мен е израз на обвързаност и другарска обич, нямам предубеждения, тъй като на фона на връзките, облеклата не са никакъв сериозен фактор за благополучие.