Ако криза спре вноса на храни у нас, до 3

Ако рецесия спре вноса на храни у нас, до 3 месеца ни чака огромен дефицит. Ако непредвидена рецесия спре вноса на храни в страната, до три месеца се чака огромен дефицит,
демонстрират данни на земеделското министерство,
представени от  Според тях от доматите, които ядем, единствено 51% са родно произвеждане, а при краставиците това са 61%.

През 2023г. у нас са влезнали 115 хиляди тона домати, а сме произвели 100 хил.тона. при зеленчуците като цяло наклонността е,
че се създава повече наша продукция,
в сравнение с е вносната – от Гърция, Турция и по-малко от Полша. За разлика от тях казусът с плодовете е трагичен, като ябълките и дините се внасят най-вече. Според формалните данни за предходната година единствено
сливите са били в по-големи количества от 2022г.
С либерализирането на вноса от Украйна и Молдова в Европейски Съюз настъпи нова пазарна обстановка, при която българските плодове и зеленчуци са изместени тотално, пресмятат от Браншовата камара „ Плодове и зеленчуци “.
„ Все по-малко и по-малко производители
остават “, показва Цветан Цеков, ръководител на Камарата.

Ситуацията с месото и локалните артикули е идентична, като родното е 40%, а вносът – 60%. Сериозният проблем е, че от 2000г.
броят на фермите и животните понижава.
Производството на мляко в страната също понижава с всяка година, регистрират от земеделското министерство. Според данни на ведомството Германия, Нидерландия и Полша са съществени
снабдители на сирене и извара у нас.
По експорт на слънчоглед към момента сме 4-ти в света. Една от аргументите е, че културата може да се отглежда на огромни площи със относително ниски разноски.