Тайните на хубавия кекс
Много дълго време съм се заблуждавала по отношение на кексовете. Мислех си, че поради моя Голям Импровизаторски Талант, зад което се крие моето его, несъмнено, всичко ми е простено. Не съблюдавах рецепта, не мерех артикули, а „ на око ” и с две думи – цялостна липса на дисциплинираност. Нищо чудно, че кексовете никакви ми ги нямаше. Говоря тъкмо за кекс – не мъфини, не сладкиши, а същински набъбнал кекс.
Все нещо им куцаше – я глетливи, я не бухват, я някакъв непредвиден усет получават. Това напряко ме фрустрира – знаеш къде се корени повода на твоя яд, само че не знаеш по какъв начин да се оправиш с него и това ти докарва още гняв. Драмата е огромна, тъй като действително и неопровержимо боготворя кексове.
Споделях тегобите си с Инна, тя споделя: „ Цвети, мериш ли продуктите? ”, „ Цвети на какъв брой пускаш фурната авансово? ”, „ Цвети, в сладкарството постоянно се готви тъкмо... ” и по този начин, и по този начин нататък. Ами колкото и да е доброжелателен един човек в старанието си да помогне, то би било на вятъра, в случай че индивидът насреща му е толкоз извънредно неотстъпчив ( или с огромно его ). Зачетох се аз, гледах, търсих, клипчета гледах. Бърках кексове, о, какъв брой кексове забърках... И най-после мога да се похваля с резултати. Защото се научих да съблюдавам няколко наложителни условия за един добър кекс, без значение какво се поставя в него – какао, сладко, ядки, сушени плодове.
Съвети за прекрасен кекс
Основни положения:
Както стана ясно – спазвайте прецизно рецептата. В сладкарството резултатите доста зависят от химически взаимоотношения сред продуктите. Малко повече или по- малко от някоя съставна част, изключително пък за по- амбициозните планове – гаранция за неуспех.
Мерете тъкмо съставките – чаени чаши, кафени чаши, разнообразни размери лъжици – всичко е от голяма важност. Харесайте си една чаша чаена, кафена и си мерете с нея. Така резултатите ви ще са идентични всякога. Моята баба доста жалеше една порцеланова чаша, която счупих - това й беше мярката, в този момент разбирам какъв брой огромна е нещастието в действителност.
Брашното постоянно би трябвало да е пресято, щом се касае за произведение, което би трябвало да бухва – кекс, питка и така нататък. Между прашинките брашно влиза въздух, който остава в тестото, колкото и да не ви се има вяра, че е допустимо след миксера или месенето на ръка.
Всички артикули би трябвало да са със стайна температура – изключително яйцата, маслото, прясното мляко, в случай че слагате такова. Ако слагате вода, тя би трябвало да е хладка.
Сега съответно за кекса:
Всички съдове, в които ще се бърка би трябвало да със сухи стени.
Бъркането е в една посока – това за мен е неразбираема магия към момента, само че факт!
Ако бъркаме с миксер ( мощно целесъобразно е за кекс! ), е добре той да е с тези въртящи купи, тъй като, с цел да стане бухнал кексът – той би трябвало да се бърка дълго ( влизането на въздух ). Ръцете ви няма да се уморят, а ще са ви и нужни да сипвате всякакви неща.
Фурната се загрява наложително авансово. Тя е подготвена, когато лампичката й изгасне – значи е реализирана заложената температура.
Самото подготвяне към този момент е съгласно рецептата и вашия усет. За мен златното предписание за един прекрасен кекс ( към този момент ) е да се разрушават настрана белтъците от жълтъците.
Как става това?
С към ¾ от захарта първо на ниска, а след 2-3 минути на по- висока скорост в един съд ( най- добре с въртящата купа ). Те са подготвени, когато деликатно обърнете купата и разрушените белтъци не падат.
Жълтъците разрушаваме настрана с останалата захар. Отново по същия метод, само че чак толкоз гъсти те няма да станат. Трябва да побелеят и да се образуват бразди при бъркането.
Жълтъците смесваме при белтъците на ръка, като бъркаме с дървена или силиконова шпатула. Бъркаме в една посока, постепенно, до момента в който се смесят дефинитивно.
После продължаваме с миксера, само че на ниска скорост. По- нататък е ясно – съгласно рецептата.
Формата за кекс е суха – намазнена и набрашнена, силиконова или керамична. Кексът е подготвен за печене. Слага се в средата на фурната и по вертикалата, и по хоризонталата.
Може първите 10 минути когато сложите кекса даже единствено долната част на фурната да работи. После включвате и горната. Градусите са 180 първите 15- 20 минути и фурната през това време не се отваря.
Когато той стартира да се подвига и да понамирисва на кекс, понижаваме градусите на 160. Още 20 минути и можем да проверим за подготвеност с познатия способ с клечката за зъби – в случай че полепва по нея нещо, недопечен е още.
Когато е подготвен, изключваме и го оставяме във формата, във фурната. Той ще изстине там.
Прехвърляме го едвам когато е изстинал. Топъл кекс не се покрива в съд за кексове и не се ръси с пудра захар.
Добре е, в случай че въобще оцелее нашия необикновен кекс повече от няколко часа, въпреки всичко да бъде съхраняван изцяло затрупан във форма, не с забрадка.
Ами това е, не е толкоз комплицирано, колкото изглеждаше за мен. За някои опитни домакини може би не споделям нищо ново. Но няма по какъв начин да се съгласите, че с цел да научиш нещо ново, би трябвало вътрешно да си подготвен да учиш. Независимо дали е един елементарен съботен кекс.
Все нещо им куцаше – я глетливи, я не бухват, я някакъв непредвиден усет получават. Това напряко ме фрустрира – знаеш къде се корени повода на твоя яд, само че не знаеш по какъв начин да се оправиш с него и това ти докарва още гняв. Драмата е огромна, тъй като действително и неопровержимо боготворя кексове.
Споделях тегобите си с Инна, тя споделя: „ Цвети, мериш ли продуктите? ”, „ Цвети на какъв брой пускаш фурната авансово? ”, „ Цвети, в сладкарството постоянно се готви тъкмо... ” и по този начин, и по този начин нататък. Ами колкото и да е доброжелателен един човек в старанието си да помогне, то би било на вятъра, в случай че индивидът насреща му е толкоз извънредно неотстъпчив ( или с огромно его ). Зачетох се аз, гледах, търсих, клипчета гледах. Бърках кексове, о, какъв брой кексове забърках... И най-после мога да се похваля с резултати. Защото се научих да съблюдавам няколко наложителни условия за един добър кекс, без значение какво се поставя в него – какао, сладко, ядки, сушени плодове.
Съвети за прекрасен кекс
Основни положения:
Както стана ясно – спазвайте прецизно рецептата. В сладкарството резултатите доста зависят от химически взаимоотношения сред продуктите. Малко повече или по- малко от някоя съставна част, изключително пък за по- амбициозните планове – гаранция за неуспех.
Мерете тъкмо съставките – чаени чаши, кафени чаши, разнообразни размери лъжици – всичко е от голяма важност. Харесайте си една чаша чаена, кафена и си мерете с нея. Така резултатите ви ще са идентични всякога. Моята баба доста жалеше една порцеланова чаша, която счупих - това й беше мярката, в този момент разбирам какъв брой огромна е нещастието в действителност.
Брашното постоянно би трябвало да е пресято, щом се касае за произведение, което би трябвало да бухва – кекс, питка и така нататък. Между прашинките брашно влиза въздух, който остава в тестото, колкото и да не ви се има вяра, че е допустимо след миксера или месенето на ръка.
Всички артикули би трябвало да са със стайна температура – изключително яйцата, маслото, прясното мляко, в случай че слагате такова. Ако слагате вода, тя би трябвало да е хладка.
Сега съответно за кекса:
Всички съдове, в които ще се бърка би трябвало да със сухи стени. Бъркането е в една посока – това за мен е неразбираема магия към момента, само че факт! Ако бъркаме с миксер ( мощно целесъобразно е за кекс! ), е добре той да е с тези въртящи купи, тъй като, с цел да стане бухнал кексът – той би трябвало да се бърка дълго ( влизането на въздух ). Ръцете ви няма да се уморят, а ще са ви и нужни да сипвате всякакви неща. Фурната се загрява наложително авансово. Тя е подготвена, когато лампичката й изгасне – значи е реализирана заложената температура. Самото подготвяне към този момент е съгласно рецептата и вашия усет. За мен златното предписание за един прекрасен кекс ( към този момент ) е да се разрушават настрана белтъците от жълтъците. Как става това?
С към ¾ от захарта първо на ниска, а след 2-3 минути на по- висока скорост в един съд ( най- добре с въртящата купа ). Те са подготвени, когато деликатно обърнете купата и разрушените белтъци не падат. Жълтъците разрушаваме настрана с останалата захар. Отново по същия метод, само че чак толкоз гъсти те няма да станат. Трябва да побелеят и да се образуват бразди при бъркането. Жълтъците смесваме при белтъците на ръка, като бъркаме с дървена или силиконова шпатула. Бъркаме в една посока, постепенно, до момента в който се смесят дефинитивно. После продължаваме с миксера, само че на ниска скорост. По- нататък е ясно – съгласно рецептата. Формата за кекс е суха – намазнена и набрашнена, силиконова или керамична. Кексът е подготвен за печене. Слага се в средата на фурната и по вертикалата, и по хоризонталата. Може първите 10 минути когато сложите кекса даже единствено долната част на фурната да работи. После включвате и горната. Градусите са 180 първите 15- 20 минути и фурната през това време не се отваря. Когато той стартира да се подвига и да понамирисва на кекс, понижаваме градусите на 160. Още 20 минути и можем да проверим за подготвеност с познатия способ с клечката за зъби – в случай че полепва по нея нещо, недопечен е още. Когато е подготвен, изключваме и го оставяме във формата, във фурната. Той ще изстине там. Прехвърляме го едвам когато е изстинал. Топъл кекс не се покрива в съд за кексове и не се ръси с пудра захар. Добре е, в случай че въобще оцелее нашия необикновен кекс повече от няколко часа, въпреки всичко да бъде съхраняван изцяло затрупан във форма, не с забрадка. Ами това е, не е толкоз комплицирано, колкото изглеждаше за мен. За някои опитни домакини може би не споделям нищо ново. Но няма по какъв начин да се съгласите, че с цел да научиш нещо ново, би трябвало вътрешно да си подготвен да учиш. Независимо дали е един елементарен съботен кекс.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ