Сътворение на света: Славянският мит за Белобог
Митологията на всеки народ е кодът за разгадаване на народопсихологията на хората, които съставляват този народ. Наистина именитите облици се повтарят под някаква форма в митологичния цикъл на обособените нации, само че методът на интерпретирането им е индикативен за душевната същина на хората, събрани по волята на ориста на несъмнено място, с цел да живеят като един народ.
Славянските божества имат своите аналози в митологичните системи и на други нации, само че методът на разказването им приказва за просторност на душата, дълбока мъдрост и схващане на естествените сили. Доказателство за това изказване е митът за Белобог.
Белобог и мястото му в митовете на славяните
Белобог е архаично провидение. Той е господ на светлината, носи положително, благополучие и шанс на хората, изобилие и обилие. Той е абсолютният антагонист на мрака, нещастието и злините по света.
В началните митологични разкази той е главно провидение и се опълчва на бога на злите сили, наименуван красноречиво Чернобог.
По-късно Белобог е показан като сателит на бога на Слънцето. Олицетворява освен светлината от слънцето, само че и топлината в живота. Селяните го почитат и имат вяра, че той наглежда житните им посеви и им оказва помощ в работата на полето.
Митове за Белобог и Сътворението
Според мита за Сътворението при започване на земята нямало нищо с изключение на безбрежното море. Белобог изискал да сътвори суша и изпратил Чернобог да свърши тази работа.
Чернобог извършил заръките, само че защото бил горд, не изискал да дели властта над земята. Решил да в профил Белобог като го удави, само че това не му се удало. Белобог, който носел мил и добър манталитет, дал прошка на своя антагонист подлостта и благословил Земята.
Възникнал обаче проблем. Сушата се увеличавала безотговорно и имало заплаха тя да погълне всичко друго. Белобог изпратил свои доближени, с цел да беседват с неговата диаметралност, само че Чернобог им се разсърдил и не изискал да приказва с тях.
Белобог решил да натовари с тази задача пчелата. Тя съумяла да измъкне тайната, която гласяла, че би трябвало да се нарисува кръст и да се каже, че към този момент е задоволително и сушата ще спре да пораства.
Белобог съумял да избави основаната земна корав, само че ядосаният Чернобог проклел положителния основател да се храни отсега нататък с изпражненията на пчелите. Белобог приел и това като ги направил сладки. Така се появил медът.
И до през днешния ден хората не престават да спорят дали прополисът в действителност не са изпражненията на пчелите. Всички пчелни артикули са сладки и потребни, тъй като самичък Белобог е ял от тях.
Борбата сред положителното и злото в митовете за Белобог
Според друга легенда за сътворението, когато още нямало нищо, в небето се реели три сокола. Единият бил предшественик на всичко, наименуван Род, вторият бил светлият Белобог, а третият - мрачният Чернобог.
Както летели, Белобог изпуснал от клюна си парчето земя, което носел, спуснал се в морето, трансформирал се в патица и го извадил. По волята на господ Род то станало остров.
Сред острова се издигнала висока бяла планина, а към нея обикаляли Слънцето и Луната. Затова от едната страна било ден, а от другата нощ.
После Белобог се стрелнал в небесата, хвърлил оттова житни зърна и по този начин засял житото, от което почнал да се прави самун.
Бог Род поискал всичко живо да има душа от този миг нататък. Затова дал по един чук на Белобог и Чернобог. Те се трансформирали във великани и почнали да удрят по планината. Там, където удрял Белобог, се появявали светли искри, а там, където удрял Чернобог се появявали врани и змии.
Затова хората, които живеели по повелите на светлия господ, носели души, наподобяващи на златните искри, а тези, които се водели от кривдата, имали души като черни врани и змии.
