Наръчник на вегетарианеца: Видове мисо
Мисото е обичайната японска фалшификация, която се радва на огромна известност в света на вегетарианците. Тя се подготвя от ферментирал ориз, ечемик или соя, накиснати във вода, сол, в композиция с обичайната японска гъба. Всички съставки отлежават в кедрова бъчва за към 3 години.
Мисото е богато на протеини, витамин К, минералите магнезий и цинк, изофлавони, сапонини и живи ензими. Гъбите, които се употребяват за процеса на ферментация, синтезират извънредно скъпия витамин В12, който се среща най-вече в животинските артикули. Съвсем малко количество мисо може да обезпечи дневната доза цинк, манган и мед.
Обикновено мисото е солено, само че неговите усет и мирис зависят от съставките и процеса на ферментация. В другите си разновидности то може да бъде солено, сладко, със земен, плодов или лют усет.
Други значими променливи, които способстват за усета, са температурата, продължителността на ферментация, наличието на сол и съдът, в който се прави ферментацията. Най-популярните типове мисо са:
1. Широмисо (бяло мисо)
Цветът на храната се дължи на огромното количество ориз Коджи в нея. Има сладостен усет и бързо ферментира, единствено за няколко седмици. Отличава се с най-високо наличие на въглехидрати. Точно този тип мисо е основа и на фамозната японска чорба. За тази чорба споделят, че е закуската на всеки здрав японец, а правилните ѝ ценители я пият минимум по два пъти дневно. В предишното е била обичано ядене на императорския двор и от този момент се пазят голям брой предписания за приготвянето ѝ.
2. Акамисо (червено мисо)
Този тип се подготвя от ориз, ечемик или соя, а процесът му на ферментация продължава приблизително 3 години. Разбира се, аленият цвят на акамисо варира в разнообразни нюанси, според от региона, в който е подготвен. В Токио аленото мисо в действителност е кафяво. Този вид съдържа най-високите равнища на протеин, което го прави и съвършен метод вегетарианците да доставят организма си с протеин.
3. Ауаземисо (смесено)
Съставките на този тип в другите предписания за мисо могат да са най-разнообразни миксове от соеви зърна, ориз, ечемик, елда, просо, ръж, пшеница, конопено семе и други В международен мащаб са се появили и такива, направени от нахут, царевица, киноа, само че те са по-характерни за други страни, производители на мисо подправката.
