Чавдар Николов: В големите медии има политкомисари, които докладват на Борисов |
„ Мисля си, че би трябвало да се откри точната дефиниция, която да притегли вниманието на жителите. Примерно: свободата коства 32 000 кебапчета. Трябва да има конкретика, с цел да можем да я оценим. Защото не можахме да оценим какво ни се случи преди 30 година Защото не го търсехме, не го заслужихме. Ние го получихме като шестица от тотото, която бързо проиграхме и загубихме.
Излезе някой пенсионер по малкия екран и каже: „ Никой не мисли за народа ". Първо, самият народ не мисли за себе си. Не мисли за своята духовна храна, не си дава сметка, че свободата на публицистиката значи той да бъде във всеки един миг осведомен за точното положение на обществото, в което живеем. Да не го залъгват за бъдещето, да не го замотават с едни 50 лева за Коледа или за КОВИД. Той е лишен и няма потребност от такава храна. Това е тъжното в нашето общество. "
Това съобщи карикатуристът и издател на вестник „ Прас-прес " Чавдар Николов в предаването „ По острието с Калоян Константинов ", като добави, че обстановката в страната му припомня съмнително на случилото се в Чернобил. Управляващите непрекъснато изясняват по малкия екран, че у нас всичко е наред и се оправяме ужасно, само че действителността в действителност е друга: „ Радиация няма и тя непрекъснато понижава ", споделяха едно време след случката в Чернобил. Та по този начин и в този момент с ковид рецесията – те я ръководят от стълбите на някоя болница ".
Ние сме най-свободният народ
Карикатуристът по-късно размишления и въпреки всичко съобщи, че казусът у нас не е неналичието на независимост, а прекомерно огромната независимост:
„ Закърмени сме със свободата и никой не разрешава някого да внуши на другиго нещо. Всеки е независима единица. Като че ли не сме привикнали да ценим и почитаме мнението на другия, диалозите ни нормално стигат до кресчендо. Когато обществото е разграничено и не следи за спазването на правата си, по какъв начин се харчат парите му, по какъв начин го образоват, по какъв начин го лекуват – се стига до тук. До една фасадна народна власт, в която Борисов е съпоставим с Путин и Ердоган.
При другите министър председатели по друг метод сме упражнявахме специалността си. Борисов пое нещата, когато бяхме на към 60-то място по независимост на медиите (според „ Репортери без граници " ). Благодарение на неговия нарцисизъм, на неговата натура, на благинките, които той разпределя - малко по малко се сриваме. Дълго време в Европейски Съюз имаше стратегии, от които се зареждаха локалните държавни управления под формулировката, че медиите би трябвало да насърчават решенията на Екологичен потенциал и на локалните държавни управления. Така благовидно се купуваха медии.
Защото това е европейско. Само че европейското, откакто го претакаш с балканските привички, се получава: „ Аз ти давам на тебе, с цел да мълчиш ти, когато би трябвало ". Така получаваха доста медии пари по формален метод. Всички, които са позитивно настроени към Борисов, получаваха европейски средства ", разяснява Чавдар Николов.
Истината за „ Нова " телевизия
През 2016 година карикатуристът приключи професионалните си връзки с „ Нова " телевизия, тъй като разгласява подигравка на Бойко Борисов, която медиата скоростно смъкна. Той разяснява случката няколко години по-късно:
„ Твърди се, че има политкомисари по огромните медии, които са връзката с властимащите. Особено с един. По стичане на събитията една моя подигравка в утринния блок на „ Нова " е породила гнева на премиера. Това се случва по време на неофициална среща на политкомисарите, след която мигновено беше изтрита карикатурата дружно с останалите 90, които бях правил за малкия екран.
След това от малкия екран обявиха, че договорът ми е изминал, което не беше правилно, имахме анекс за още 6 месеца. Тогавашният изпълнителен шеф съобщи, че е станало комплициране и сякаш оправиха нещата. Ситуацията се промени, когато Борисов се намеси и обърна всичко на кръчмарска кавга, като заяви, че ми готвят висока заплата в „ Нова " и по тази причина стават тия неща. Телевизията отхвърли да ме отбрани и взех решение, че няма смисъл да заставам там. "
Николов уточни, че няма съвършени медии в страната, само че въпреки всичко някои от тях поддържат сравнителна обективност и качество на материалите си като bTV, „ Капитал ", „ Клуб З ", „ Медиапул ", „ Сега ", „ Прас-прес " и други
Хората оставят медиите да умират
Според него, измежду виновниците за тежкото положение на медиите в страната са и самите жители, освен ръководещите, защото измежду „ особеностите на българското общество " е да не заплаща за публицистика.
„ Дали хората въобще желаят самостоятелна публицистика? „ Прас-прес " има към 40 000 почитатели. Абонаментът ни е 400-500 бройки. Разликата е голяма и не знам по какъв начин можем да се оправим с това. Явно на обществото не му е нужно да заплаща за свободни медии ", счита карикатуристът.
Въпреки това обстановката им малко се е подобрила откогато Делян Пеевски публично е отстъпил от разпространяването на вестниците в страната.
„ Дори когато „ Лафка " на Делян Пеевски отхвърли да ни популяризира, оцеляхме. Когато ни хвърлиха на кучетата, стопираха ни разпространяването и репресираха дребните компании да не ни оказват помощ, с „ Прас-прес " се обърнахме към Европейски Съюз. Но и там не ни помогнаха, защото това би означавало, че вземат страна в локален балкански спор. Но по този метод Европейски Съюз не отбрани европейските полезности, които прокламира най-помпозно непрестанно ", показва Николов.
Трите равнища на цензурата
Зависимостите на медиите стават ясни още от заглавната им страница. Там се схваща дали упражняват публицистиката в услуга на обществото, или в услуга на краткотрайната власт.
„ Понякога всички бъркаме, само че от време на време сътрудниците прескачат съзнателно много забавни и значими за обществото тематики – и вземат решение да вършат публицистика с останалата част от осведомителния поток. Звучи неуместно, като някаква полуистина. Цензурата има 3 равнища: първото е автоцензурата, от която доста сътрудници не са склонни да се откажат заради ред финансови аргументи, второто е скъсената отдалеченост на издатели и публицисти с ръководещи, третото е разпространяването – следен тираж, който връща доста брак и принуждава издателите да смъкват тиражите си ", изяснява той.
Политическата уместност скопява свободата
Но цензура има от ден на ден и в международен мащаб. Там поради политическата уместност от ден на ден издания се отхвърлят от сериозен взор и от карикатурите, с цел да не обидят някого.
„ Драстични и неприемливи са образците с убийства от Франция. Но желая да насоча внимание и към Америка. „ Ню Йорк Таймс " се отхвърли от карикатурите, откакто разгласиха подигравка на Антонио Антунеш от Португалия, който беше нарисувал слепеца Доналд Тръмп, воден от едно куче – Бенямин Нетаняху. Еврейското лоби взема решение, че това е пъклен обидно, че не трябва да се показва политиката на Израел в арабския свят в отрицателна светлина. Започват срещи с издателя, който в един миг подвига ръце и споделя, че повече няма да разгласяват карикатури въобще. Това не ви ли наподобява на „ няма човек, няма проблем "?
Политическата уместност скопява свободата на изложение. Невъзможно е хем да имаш независимост на словото, хем да не обидиш една част от обществото, или даже един човек. Ние стигаме досега, че индивидът, който чете даден материал или гледа една подигравка – би трябвало да е също толкоз добре квалифициран, колкото журналистът или сътрудника, който е писал/рисувал дадения материал/карикатура. Защото в случай че той не е на равнище, ще я пояснява по погрешен метод.
Това води до конфликт. Същото се случи с сътрудниците във Франция – разнообразни равнища, липса на години културно струпване. Днес доста хора се наскърбяват точно по тази причина. Обиждат се и хората, които имат прекомерно висока оценка за себе си като Борисов, Путин, Тръмп и Ердоган ", счита той.
Самият Чавдар Николов е попадал под ударите на политическата уместност и е бил съден:
„ Преди 3 години бях даден на съд от Комисията за отбрана от дискриминация, тъй като сметнаха, че моя подигравка е обидна за ромското малцинство – нарисувал съм ги пушещи и с спортни екипи. Причината бе, че госпожа Меглена Кунева като министър на образованието искаше да подтиква ромчетата със стипендии, в случай че вдигнат триумфа си на 3. Нещата във въпросната Комисия се състояха съвсем като в съд, само че в последна сметка бе решено, че ми е разрешено да наскърбявам в карикатури.
Цялото изявление и още други може да чуете във Фейсбук, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.
Излезе някой пенсионер по малкия екран и каже: „ Никой не мисли за народа ". Първо, самият народ не мисли за себе си. Не мисли за своята духовна храна, не си дава сметка, че свободата на публицистиката значи той да бъде във всеки един миг осведомен за точното положение на обществото, в което живеем. Да не го залъгват за бъдещето, да не го замотават с едни 50 лева за Коледа или за КОВИД. Той е лишен и няма потребност от такава храна. Това е тъжното в нашето общество. "
Това съобщи карикатуристът и издател на вестник „ Прас-прес " Чавдар Николов в предаването „ По острието с Калоян Константинов ", като добави, че обстановката в страната му припомня съмнително на случилото се в Чернобил. Управляващите непрекъснато изясняват по малкия екран, че у нас всичко е наред и се оправяме ужасно, само че действителността в действителност е друга: „ Радиация няма и тя непрекъснато понижава ", споделяха едно време след случката в Чернобил. Та по този начин и в този момент с ковид рецесията – те я ръководят от стълбите на някоя болница ".
Ние сме най-свободният народ
Карикатуристът по-късно размишления и въпреки всичко съобщи, че казусът у нас не е неналичието на независимост, а прекомерно огромната независимост:
„ Закърмени сме със свободата и никой не разрешава някого да внуши на другиго нещо. Всеки е независима единица. Като че ли не сме привикнали да ценим и почитаме мнението на другия, диалозите ни нормално стигат до кресчендо. Когато обществото е разграничено и не следи за спазването на правата си, по какъв начин се харчат парите му, по какъв начин го образоват, по какъв начин го лекуват – се стига до тук. До една фасадна народна власт, в която Борисов е съпоставим с Путин и Ердоган.
При другите министър председатели по друг метод сме упражнявахме специалността си. Борисов пое нещата, когато бяхме на към 60-то място по независимост на медиите (според „ Репортери без граници " ). Благодарение на неговия нарцисизъм, на неговата натура, на благинките, които той разпределя - малко по малко се сриваме. Дълго време в Европейски Съюз имаше стратегии, от които се зареждаха локалните държавни управления под формулировката, че медиите би трябвало да насърчават решенията на Екологичен потенциал и на локалните държавни управления. Така благовидно се купуваха медии.
Защото това е европейско. Само че европейското, откакто го претакаш с балканските привички, се получава: „ Аз ти давам на тебе, с цел да мълчиш ти, когато би трябвало ". Така получаваха доста медии пари по формален метод. Всички, които са позитивно настроени към Борисов, получаваха европейски средства ", разяснява Чавдар Николов.
Истината за „ Нова " телевизия
През 2016 година карикатуристът приключи професионалните си връзки с „ Нова " телевизия, тъй като разгласява подигравка на Бойко Борисов, която медиата скоростно смъкна. Той разяснява случката няколко години по-късно:
„ Твърди се, че има политкомисари по огромните медии, които са връзката с властимащите. Особено с един. По стичане на събитията една моя подигравка в утринния блок на „ Нова " е породила гнева на премиера. Това се случва по време на неофициална среща на политкомисарите, след която мигновено беше изтрита карикатурата дружно с останалите 90, които бях правил за малкия екран.
След това от малкия екран обявиха, че договорът ми е изминал, което не беше правилно, имахме анекс за още 6 месеца. Тогавашният изпълнителен шеф съобщи, че е станало комплициране и сякаш оправиха нещата. Ситуацията се промени, когато Борисов се намеси и обърна всичко на кръчмарска кавга, като заяви, че ми готвят висока заплата в „ Нова " и по тази причина стават тия неща. Телевизията отхвърли да ме отбрани и взех решение, че няма смисъл да заставам там. "
Николов уточни, че няма съвършени медии в страната, само че въпреки всичко някои от тях поддържат сравнителна обективност и качество на материалите си като bTV, „ Капитал ", „ Клуб З ", „ Медиапул ", „ Сега ", „ Прас-прес " и други
Хората оставят медиите да умират
Според него, измежду виновниците за тежкото положение на медиите в страната са и самите жители, освен ръководещите, защото измежду „ особеностите на българското общество " е да не заплаща за публицистика.
„ Дали хората въобще желаят самостоятелна публицистика? „ Прас-прес " има към 40 000 почитатели. Абонаментът ни е 400-500 бройки. Разликата е голяма и не знам по какъв начин можем да се оправим с това. Явно на обществото не му е нужно да заплаща за свободни медии ", счита карикатуристът.
Въпреки това обстановката им малко се е подобрила откогато Делян Пеевски публично е отстъпил от разпространяването на вестниците в страната.
„ Дори когато „ Лафка " на Делян Пеевски отхвърли да ни популяризира, оцеляхме. Когато ни хвърлиха на кучетата, стопираха ни разпространяването и репресираха дребните компании да не ни оказват помощ, с „ Прас-прес " се обърнахме към Европейски Съюз. Но и там не ни помогнаха, защото това би означавало, че вземат страна в локален балкански спор. Но по този метод Европейски Съюз не отбрани европейските полезности, които прокламира най-помпозно непрестанно ", показва Николов.
Трите равнища на цензурата
Зависимостите на медиите стават ясни още от заглавната им страница. Там се схваща дали упражняват публицистиката в услуга на обществото, или в услуга на краткотрайната власт.
„ Понякога всички бъркаме, само че от време на време сътрудниците прескачат съзнателно много забавни и значими за обществото тематики – и вземат решение да вършат публицистика с останалата част от осведомителния поток. Звучи неуместно, като някаква полуистина. Цензурата има 3 равнища: първото е автоцензурата, от която доста сътрудници не са склонни да се откажат заради ред финансови аргументи, второто е скъсената отдалеченост на издатели и публицисти с ръководещи, третото е разпространяването – следен тираж, който връща доста брак и принуждава издателите да смъкват тиражите си ", изяснява той.
Политическата уместност скопява свободата
Но цензура има от ден на ден и в международен мащаб. Там поради политическата уместност от ден на ден издания се отхвърлят от сериозен взор и от карикатурите, с цел да не обидят някого.
„ Драстични и неприемливи са образците с убийства от Франция. Но желая да насоча внимание и към Америка. „ Ню Йорк Таймс " се отхвърли от карикатурите, откакто разгласиха подигравка на Антонио Антунеш от Португалия, който беше нарисувал слепеца Доналд Тръмп, воден от едно куче – Бенямин Нетаняху. Еврейското лоби взема решение, че това е пъклен обидно, че не трябва да се показва политиката на Израел в арабския свят в отрицателна светлина. Започват срещи с издателя, който в един миг подвига ръце и споделя, че повече няма да разгласяват карикатури въобще. Това не ви ли наподобява на „ няма човек, няма проблем "?
Политическата уместност скопява свободата на изложение. Невъзможно е хем да имаш независимост на словото, хем да не обидиш една част от обществото, или даже един човек. Ние стигаме досега, че индивидът, който чете даден материал или гледа една подигравка – би трябвало да е също толкоз добре квалифициран, колкото журналистът или сътрудника, който е писал/рисувал дадения материал/карикатура. Защото в случай че той не е на равнище, ще я пояснява по погрешен метод.
Това води до конфликт. Същото се случи с сътрудниците във Франция – разнообразни равнища, липса на години културно струпване. Днес доста хора се наскърбяват точно по тази причина. Обиждат се и хората, които имат прекомерно висока оценка за себе си като Борисов, Путин, Тръмп и Ердоган ", счита той.
Самият Чавдар Николов е попадал под ударите на политическата уместност и е бил съден:
„ Преди 3 години бях даден на съд от Комисията за отбрана от дискриминация, тъй като сметнаха, че моя подигравка е обидна за ромското малцинство – нарисувал съм ги пушещи и с спортни екипи. Причината бе, че госпожа Меглена Кунева като министър на образованието искаше да подтиква ромчетата със стипендии, в случай че вдигнат триумфа си на 3. Нещата във въпросната Комисия се състояха съвсем като в съд, само че в последна сметка бе решено, че ми е разрешено да наскърбявам в карикатури.
Цялото изявление и още други може да чуете във Фейсбук, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ