Мислите, че парите са коренът на всички злини? Запитвали ли

Мислите, че парите са коренът на всички несгоди? Запитвали ли сте се в миналото какъв е коренът на парите? Парите са средство за замяна, което не може да съществува без създадени артикули и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на правилото, че хората, които желаят да вършат покупко-продажби между тях, би трябвало да го правят посредством сделки, като дават стойност за стойност. Парите не са средство за лентяите, които просят от това, което имате, със сълзи, нито на мародерите, които ви го лишават със мощ. Парите са станали вероятни само с помощта на хората, които създават. Това ли смятате за несгода?

Когато приемате пари като компенсация за напъните ви, го вършиме единствено поради убеждението, че ще ги замените против продукта от напъните на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да трансфорат тези парченца хартия в портфейла ви в самун, който ви е необходим, с цел да преживеете утрешния ден. Онези парченца хартия, които би трябвало в действителност да са злато, са знаците на достойнството, вашият дял от основаното от хората, които създават. Портфейлът ви е израз на вярата, че някъде по света към вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за несгода?

Търсили ли сте в миналото корените на производството? Разгледайте един електрически генератор и се пробвайте да си кажете, че е бил основан от физическия труд на безразсъдни добичета. Пробвайте да отгледате най-малко едно зрънце жито без знанията, оставени ви от хората, които е трябвало първи да открият по какъв начин се прави. Пробвайте да се сдобиете с храна единствено посредством физически дейности и ще разберете, че човешкият разум е коренът на всички създадени артикули и на цялото съществувало в миналото на земята материално благосъстояние.

Вие обаче твърдите, че парите се печелят от мощните за сметка на слабите? Каква мощ имате поради? Не е силата на оръжията или на мускулите. Благосъстоянието е артикул на способността на индивида да мисли. Тогава дали парите се печелят от индивида, който е изобретил мотор за сметка на тези, които не са го изобретили? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват направени – преди да могат да бъдат изпросени или ограбени, - направени от напъните на всеки почтен човек в сходство с съответните му качества. Честен човек е този, който знае, че не може да използва повече, в сравнение с е създал.

Да търгува благодарение на парите е общоприето предписание за всеки доброжелателен човек. Парите се крепят на аксиомата, че всеки човек е притежател на своя разум и на напъните, които поставя. Парите не разрешават на никоя друга мощ да предписва каква да бъде цената на вашите старания, с изключение на на тази на доброволния избор на индивида, който ви предлага в подмяна своите услуги. Парите ви разрешават да получите за своите артикули и своя труд толкоз, колкото те костват за хората, които ги купуват, само че не повече. Парите не разрешават никакви други покупко-продажби, с изключение на взаимно преференциални, в сходство с самостоятелната преценка на участниците в договорката. Парите изискват от вас да признаете, че хората би трябвало да работят за личната си изгода, а не в своя щета, за личната си облага, а не за своя загуба – това е признанието, че те, хората, не са някакви товарни животни, родени да носят тежестта на своята нищета; че би трябвало да им предложите полезности, а не рани; че общата връзка сред хората е не обмяната на премеждия, а на артикули. Парите изискват да продавате не своята уязвимост на хорската нелепост, а своя гений на техния разум; те ви постановат да купувате не най-големите отпадъци, които ви се оферират, а най-хубавото, което можете да получите за парите си. И когато човечеството се управлява от правилата на търговията – а това значи на разсъдъка, а не на насилието като висш съдия, - тогава печелят най-хубавият артикул, най-хубавото осъществяване, индивидът с най-хубавата преценка и с най-високи качества – а размерът на възнаграждението на обособения човек се дефинира от равнището на неговата продуктивност. Това е моралът на битието, чийто инструмент и знак са парите. Това ли смятате за несгода?

Парите обаче са единствено инструмент. Те ще ви отведат, където пожелаете, само че няма да ви заместят на шофьорското място. Те ще ви дадат средството да осъществите своите стремежи, само че няма да дефинират какви да са желанията ви. Парите са проклинание за хората, кито желаят да извърнат наобратно закона за причинно-следствената връзка – хората, които се стремят да заменят мозъка, като заграбват продуктите на мозъка.

Парите не ще купят благополучие на индивида, който няма разбиране какво желае: парите няма да му дадат ценностни правила, в случай че е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, в случай че е отбягвал да я търси. Парите не ще купят просветеност на простака или възторженостти на страхливеца, или почитание на некадърния. Човек, който се пробва да купи мозъците на тези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на тези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напущат, само че измамниците и мошениците се тълпят към него, привличани от закона, който той не е разкрил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е повода, заради която ги наричате несгода?

Само човек, който не се нуждае от тях, е кадърен да ги наследи – индивидът, който би натрупал благосъстояние без значение от къде стартира. Ако един правоприемник е заслужен за парите си, те му служат; в случай че не е – го унищожават. Но вие гледате в профил и надавате олелия, че парите са го покварили. Наистина ли? А не е ли той покварил парите си? Не завиждайте на неуспелия правоприемник – неговото благосъстояние не е вашето благосъстояние, а и самите вие нямаше да го оползотворите по-добре от него. Не смятайте, че е трябвало то да бъде разпределено сред вас – обременяването на света с 50 паразита повече вместо с един нямаше да върне погубените добродетели, които това благосъстояние преди е олицетворявало. Парите са жива мощ, която, лишена от корените си, умира. Парите няма да служат на мозъка, който не им подхожда. По тази причина ли ги наричате несгода?

Парите са вашето средство за оцеляване. Присъдата, която произнасяте за своя източник на прехранване, е присъдата, която произнасяте за своя живот. Ако източникът е безнравствен, вие заклеймявате личното си битие. Чрез машинация ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката нелепост? Угаждайки на простаци с вярата да получите повече, в сравнение с качествата ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е по този начин, тогава вашите пари няма да ви донесат нито един момент наслада, който да коства и пукната пара. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е е хвалба за вас, а укор, няма да е облага, а увещание за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са несгода. Злина, тъй като не биха заместили самоуважението? Злина, тъй като не биха ви разрешили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?

Парите постоянно ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото повода. Парите са артикул на добродетелите, само че няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят това, което не сте спечелили – нито материалното, нито духовното. В това ли се корени омразата ви към парите?

Или имате поради, че любовта към парите е коренът на всяко зло? Да се обича нещо значи да се познава и обича неговата същина. Да се обичат парите значи да се познава и обича фактът, че парите са създание на най-хубавото у вас и те са вашето позволение да обменяте своите старания против напъните на най-хубавата част от човечеството. Именно оня, който би продал душата си за жълти стотинки, прокламира омразата си към парите най-шумно – той в действителност има съображение да ги ненавижда. Обичащите парите са подготвени да работят за тях. Те знаят, че са способни да ги заслужат.

Нека ви подскажа една специфичност при разгадаването на човешките характери: индивидът, който жигосва парите, ги е придобил по непочтен път; индивидът, който ги почита, ги е спечелил.

Бягайте стремително от всеки, който ви каже, че парите са зло. Подобно на хлопката на прокажения това изречение ви известява за приближаването на разбойник. Докато хората живеят на земята дружно и се нуждаят от средство за замяна между тях, единственият сурогат, в случай че изоставят парите, е дулото на револвера.

Но парите изискват от вас най-висши добродетели, в случай че желаете да ги спечелите и да ги запазите. Хората без кураж, горделивост или самоуважение, хората, които нямат етично възприятие за своето право да имат парите си и не са склонни да ги бранят, както биха защитавали живота си, хората, които се извиняват, че са богати, няма да останат богати дълго. Те са естествената примамка за гъмжилото от мародери, които от епохи се спотайват на прикрито, само че изпълзяват щом подушат някой, молещ за амнистия за виновността си да има благосъстояние. Те ще побързат да го освободят от виновността му – а и от живота му, както заслужава.

Тогава ще видите появяването на хора с двойни стандарти – те живеят посредством принуждение, а разчитат цената на заграбените пари да бъде основана от тези, които търгуват с труда си, - появяването на хора, очакващи комфортния миг да яхнат честността. В едно морално общество това са нарушителите и законите се пишат, с цел да ви предпазят от тях. Но когато едно общество основава нарушители по прави и мародери по закон – хора, които употребяват мощ, с цел да си присвоят благосъстоянието на обезоръжени жертви, - тогава парите отмъщават за своите основатели. Такива мародери считат за безвредно да обират беззащитните, откакто един път са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателната мощ за други мародери, които им го лишават, както те са го лишили. Тогава конкуренцията става не за най-способния в производството, а за най-безскрупулния в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели против джебчийството. И тогава обществото изчезва измежду всеобхватна съсипия и кръвопролития.

Айн Ранд: „ Атлас изправи плещи “, 1957
Снимки: For The New Intellectual, The New Yorker