Всеки е творец на собствения си характер, ваятел на душата си и градител на съдбата си ♥ Джеймс АЛЪН
Мисъл и темперамент
Като могъщо, интелигентно и изпълнено с обич създание, индивидът държи ключа към всяка обстановка и има онази преобразяваща и възстановителна мощ, посредством която може да стане подобен, какъвто желае. Сентенцията „ Човек е това, което мисли със сърцето си “ обгръща освен цялото ни създание, само че и всички условия и условия в живота ни. Ние безусловно сме това, което мислим,; характерът ни е цялостен общ брой на всички наши мисли.
Както всяко растение пониква от семе и не може да съществува без него, по този начин всеки от нас се развива от скритите семенца на мислите си и не би могъл да се построи без тях. Това важи, както за съзнателните дейности, по този начин и за тези, които назоваваме „ спонтанни “ и „ непремислени “. Действието е цветът на мисълта, а насладата и страданието - нейните плодове; по този начин събираме ние сладката и горчива годишна продукция на това, което сме посели. Това, което сме, е проектирано и построено от мислите в нашето схващане. Ако отглеждаме незнание или зли намерения, ще пожънем болежка. Ако мислите ни са здравословни и добродетелни, насладата ще ни съпътства, както сянката ни е неотменно до нас в безоблачен ден.
...
Човекът е създание, разрастващо се закономерно, а не основано изкуствено, и този причинно- следствен резултат е също толкоз безспорен и нетърпящ изключения в скрития свят на мислите, колкото в света на забележимите и материални неща. Благородният и добър темперамент не е нещо, обещано като премия или зародило по случайност, а натурален резултат от продължителни старания за вярно мислене; резултат от дълготрайното придържане към открити и почтени мисли. Безчестният, плътски темперамент, с помощта на същия развой, е резултат от дълготрайно стаяване на долни мисли.
Ние се построяваме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта създаваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ построяваме за себе си божествен дворци от наслада, мощ и успокоение. С верен избор и вярно използване на мислите си, ние се издигаме до божествено съвършенство; само че, в случай че злоупотребяваме и ги прилагаме неверно, можем да се сринем под равнището на скотове. Между тези две крайности съществуват всевъзможни характери и ние сме техните основатели и господари.
...
От всички красиви истини, отнасящи се за душата, които бяха преоткрити и осветлени в нашата ера, никоя не е по-радостна и вдъхваща божествено заричане и убеденост от тази, че човек е стопанин на мислите си, градител на характера си и основател на благополучието, средата и ориста си.
Като могъщо, интелигентно и изпълнено с обич създание и заповедник на мислите си, индивидът държи ключа към всяка обстановка и има онази преобразяваща и възстановителна мощ, посредством която може да стане подобен, какъвто желае. Той постоянно е господарят, даже в положение на уязвимост и отчаяние; само че в уязвимост и обезсърчение той е малоумен собственик, който не ръководи добре дома си. Започне ли да разсъждава за положението си и да търси деликатно закона, върху който се основава битието му, той става умен държател, насочващ рационално силата си и посвещаващ мислите си на по-плодотворни задания. Това е съзнателният стопанин и вие можете да станете подобен, единствено в случай че откриете в себе си законите на мисълта. Това изобретение е напълно въпрос на приложение, самоанализ и витален опит.
Само с старателно търсене и копаене се добиват злато и диаманти; и в случай че се задълбае в залежите на душата си, човек може да откри всяка истина, обвързвана със съществото му. Фактът, че всеки е създател на личния си темперамент, скулптор на душата си и градител на ориста си, може да бъде безпогрешно потвърден, в случай че човек следи, управлява и модифицира мислите си, като следи въздействието им върху самия него и близките, върху живота и благополучието му; в случай че съпоставя повода и следствието с търпелива процедура и проучване и употребява всяко свое прекарване - даже най-баналното и ежедневното - като средство за придобиване на това знание за самия него, което води до явен взор над нещата, мъдрост и мощ.
В това отношение и в никое друго, с цялостна мощ работят постулатите „ Който търси, намира “ и „ Почукай, и ще ти отворят “. Защото единствено с самообладание, процедура и безкрайна непримиримост можеш да влезеш в храма на познанието.
Избрано от: „ Мислещият човек “, Джеймс Алън, изд. Скайпринт, 2013 година
Снимка: James Allen (1864 - 1912); The James Allen Library
