МРРБ е инвестирало над 75 млн. лв. във ВиК инфраструктура за 4 години
Министерството на районното развиване и благоустройството е вложило над 75 млн. лева във ВиК инфраструктурата през последните 4 години. За същия интервал над 332 млн. лева са реинвестираните от самите ВиК оператори средства, събрани от техните клиенти и вложени назад за възстановяване на системите. Данните за размера на вложенията по обособените райони в страната за интервала 2015 година - 2018 година бяха предоставени на народни представители в отговор на техни въпроси към министър Петя Аврамова.
До края на 2020 година следва в бранша да бъдат вложени нови 1,3 милиарда лева през оперативна стратегия “Околна среда 2014-2020 “ за създаване на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, за реорганизация на съществуващи и изграждане на нови водопроводи и уреди. Обектите и подобектите са над 350 и са избрани след правене на районни прединвестиционни изследвания. „ ВиК “ ООД – гр. Русе към този момент подаде предварително първото планово предложение за финансиране по оперативната стратегия. Крайният период за показване на планове в Министерството на околната среда и водите е 23 април 2019 година
По оперативна стратегия „ Околна среда 2007 - 2013 “ бяха издигнати 51 пречиствателни станции и над 2500 км ВиК мрежа.
Данните демонстрират, че за първи път в последните години ВиК браншът е изведен до един от главните цели в страната, откакто в продължение на близо 30 година преди този момент в него не са правени никакви вложения , с изключение на за спешни поправки. Водопроводните и канализационните мрежи на територията на страната са с дължина над 90 000 км., като за привеждането им в положително експлоатационно положение е нужен голям финансов запас. За съпоставяне – републиканската пътна мрежа в България, която се поддържа от Агенция „ Пътна инфраструктура “, е с дължина към 20 000 км.
За разлика от останалите стопански субекти, възвръщаемостта във ВиК бранша заради общественото му значителност е лимитирана. Всички сдружения, предоставящи ВиК услуги на съответните територии действат в изискванията на контролиран пазар. Това значи, че крайната цена на услугата не се диктува от нормалните търговски условия, а се дефинира административно от Комисията по енергийно и водно контролиране според наредбите на Закона за контролиране на водоснабдителните и канализационните услуги.-->
Горните граници на цените са официално лимитирани от нормативно избраната обществена търпимост, само че на процедура размерите се преценяват с още по-ниската социална толерантност. Затова ВиК сдружения не са свободни в пазарното си държание и те не могат да дефинират цената на услугите независимо, а самата цена не е обвързана с размера на нужните вложения.
ВиК сдруженията могат да разчитат само на доходи, които са авансово лимитирани от откритите цени. Възможностите за осъществяване на по-висока облага се свеждат до два метода: посредством понижаване на загубите и посредством понижаване на разноските за външни услуги. От своя страна усъвършенстването на процеса посредством намаляването на загубите е обвързвано точно с вложения, каквито се вършат в последните години, само че към момента незадоволително.
В изискванията на законоустановено установяване на горна граница на цени, съобразени с избрана норма на толерантност и липса на различен финансов запас, те не могат да разчитат на задоволителна капитализация, с цел да обезпечат резистентен капиталов развой в нужния размер.
За да може да бъде привлечено европейско финансиране, в бранша беше осъществена една от най-мащабните промени в страната за последните години. Нейната съществена цел е да се реализира сходство с европейските наставления в региона на питейните и отпадъчните води, ВиК инфраструктурата да е обществена благосъстоятелност на страната и общините, да се увеличи успеваемостта при даване на ВиК услугите и поддържането на системите, като се резервира обществена търпимост на цените. Това дефинира и приемането на метода на хибридно финансиране – привличане на разнообразни източници за вложение във ВиК бранша.
В момента той се финансира със средства от държавния и общинските бюджети, от оперативни стратегии на Европейския съюз, от ПУДООС, от ВиК сдруженията, както и заем от Световната банка. Той е в размер на малко над 130 млн. лева и е ориентиран за създаване на два язовира за питейна вода – „ Пловдивци “ и „ Луда Яна “, както и за рехабилитация на стената на аз. „ Студена “. Строителството на язовири за питейни води се случва за първи път от близо 25 години насам.
До края на 2020 година следва в бранша да бъдат вложени нови 1,3 милиарда лева през оперативна стратегия “Околна среда 2014-2020 “ за създаване на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, за реорганизация на съществуващи и изграждане на нови водопроводи и уреди. Обектите и подобектите са над 350 и са избрани след правене на районни прединвестиционни изследвания. „ ВиК “ ООД – гр. Русе към този момент подаде предварително първото планово предложение за финансиране по оперативната стратегия. Крайният период за показване на планове в Министерството на околната среда и водите е 23 април 2019 година
По оперативна стратегия „ Околна среда 2007 - 2013 “ бяха издигнати 51 пречиствателни станции и над 2500 км ВиК мрежа.
Данните демонстрират, че за първи път в последните години ВиК браншът е изведен до един от главните цели в страната, откакто в продължение на близо 30 година преди този момент в него не са правени никакви вложения , с изключение на за спешни поправки. Водопроводните и канализационните мрежи на територията на страната са с дължина над 90 000 км., като за привеждането им в положително експлоатационно положение е нужен голям финансов запас. За съпоставяне – републиканската пътна мрежа в България, която се поддържа от Агенция „ Пътна инфраструктура “, е с дължина към 20 000 км.
За разлика от останалите стопански субекти, възвръщаемостта във ВиК бранша заради общественото му значителност е лимитирана. Всички сдружения, предоставящи ВиК услуги на съответните територии действат в изискванията на контролиран пазар. Това значи, че крайната цена на услугата не се диктува от нормалните търговски условия, а се дефинира административно от Комисията по енергийно и водно контролиране според наредбите на Закона за контролиране на водоснабдителните и канализационните услуги.-->
Горните граници на цените са официално лимитирани от нормативно избраната обществена търпимост, само че на процедура размерите се преценяват с още по-ниската социална толерантност. Затова ВиК сдружения не са свободни в пазарното си държание и те не могат да дефинират цената на услугите независимо, а самата цена не е обвързана с размера на нужните вложения.
ВиК сдруженията могат да разчитат само на доходи, които са авансово лимитирани от откритите цени. Възможностите за осъществяване на по-висока облага се свеждат до два метода: посредством понижаване на загубите и посредством понижаване на разноските за външни услуги. От своя страна усъвършенстването на процеса посредством намаляването на загубите е обвързвано точно с вложения, каквито се вършат в последните години, само че към момента незадоволително.
В изискванията на законоустановено установяване на горна граница на цени, съобразени с избрана норма на толерантност и липса на различен финансов запас, те не могат да разчитат на задоволителна капитализация, с цел да обезпечат резистентен капиталов развой в нужния размер.
За да може да бъде привлечено европейско финансиране, в бранша беше осъществена една от най-мащабните промени в страната за последните години. Нейната съществена цел е да се реализира сходство с европейските наставления в региона на питейните и отпадъчните води, ВиК инфраструктурата да е обществена благосъстоятелност на страната и общините, да се увеличи успеваемостта при даване на ВиК услугите и поддържането на системите, като се резервира обществена търпимост на цените. Това дефинира и приемането на метода на хибридно финансиране – привличане на разнообразни източници за вложение във ВиК бранша.
В момента той се финансира със средства от държавния и общинските бюджети, от оперативни стратегии на Европейския съюз, от ПУДООС, от ВиК сдруженията, както и заем от Световната банка. Той е в размер на малко над 130 млн. лева и е ориентиран за създаване на два язовира за питейна вода – „ Пловдивци “ и „ Луда Яна “, както и за рехабилитация на стената на аз. „ Студена “. Строителството на язовири за питейни води се случва за първи път от близо 25 години насам.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ