България успешно набра 2.3 млрд. евро на международните дългови пазари
Министерството на финансите (МФ) съумя с един удар да си набави нужното финансиране за до края на годината, с което да покрие планувания бюджетен недостиг. Такъв прочит оферират резултатите от пласираните през днешния ден (с падеж след 7.5 и 12.5 години) за общо 2.3 милиарда евро.
Операцията беше предстояща като само имаше неизясненост към тайминга и детайлите. Фините настройки обаче очевидно са били точни, защото ползата е бил величествен - подадените поръчки са били сумарно за над 6.5 милиарда евро. А това е разрешило на финансовото министерство да реализира по-добри условия от индикативните подадени при започване на деня. Финално постигнатите доходности още не са оповестени от министерството, само че съгласно информация на " Капитал " от пазара, основана на постигнатите спредове по отношение на mid-swaps, става дума за равнища към 4.7% за седемгодишните и 5.1% за дванадесетгодишните.
" МФ издебна търпеливо и съумя да се вмъкне в един от може би последните подобаващи прозорци за издаване на дълг на интернационалните пазари през тази година. След като предходната седмица данните демонстрираха намаление на инфлацията в Европейски Съюз и леко омекване на пазара на труда в Съединени американски щати бенчмарковите доходности се намалиха от рекордните си стойности и доближиха равнища от средата на септември (именно тогава и директните ни " аналози " в района - Унгария и Румъния емитираха своите евробондове) ", изясни Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ". Той разказа ползата като " стабилен ", а цялостната акция по набиране на дълг като " извънредно сполучлива в една доста предизвикателна среда ". Свиване на спреда Днешната интервенция е значително повтаряне на тази, когато България също съумя да пласира 2.25 милиарда евро в два транша с подобен матуритет. Сега едните облигации са с падеж след 7.5 години през май 2031 година, а другите са 12.5-годишни като изплащането им би трябвало да стане през май 2036 година
По неофициална информация ползата е бил сензитивно по-голям към по краткосрочните бумаги (над 4.2 милиарда евро по отношение на над 2.3 милиарда евро), което изяснява и множеството пласиран размер там (1.3 милиарда евро по отношение на 1 милиарда евро). Все отново обаче е било значимо и размерът при всяка да е най-малко 1 милиарда евро, което всекидневно е и самобитен предел за интерес от огромни институционални вложителите, защото по-малките излъчвания допускат и по-малка ликвидност.
Реклама
Що се отнася до доходността, то тя също беше повлияна положително от огромния инвеститорски интерес. В началото на деня индикативната стойност подадена от МФ за по-краткосрочната емисия е mid-swap+180 базисни пункта, което на база на котировките на индикатора от сутринта правеше към 4.9-5.0%. По-късно денем след събирането на поръчките беше дадена нова тенденция за MS+160 базисни пункта, а финално емисията е пласирана при MS+150 базисни пункта или малко под 4.7%.
При 12.5-годишните облигации развиването беше аналогично. Първоначално декларираната от мениджърите по емисията зона беше към MS+210 б.п., което беше ревизирано на MS+190 б.п. и финално се стигна до MS+185 б.п. на или към 5.1%. Това не е извънредно, като първичните индикации са самобитен таван. Например през януари първичната индикация беше за MS+250, само че откакто поръчките надвишиха 7 милиарда евро при предлагани 1.5 милиарда евро облигации, като извънредно емисията беше подписана при MS+215 б.п. или 4.78%.
" Въпреки усложнената геополитическа среда и вътрешните земетресения около локалните избори страната съумя да хване последният комфортен трен и емитира на доста удобни равнища. За информация - 10-годишните маджарски евробондове бяха пуснати през септември на MS+235 б.п., а румънските - на MS+330 б.п., а в случай че върнем малко обратно през януари България емитира 10г. на MS+215. ", разяснява Марин Търпанов.
При равни други условия свиването на спредовете и по-ниските равнища по отношение на тези на други страни със подобен профил значат, че пазарът възприема България като по-малко рискова. До тавана Изтегленият нов дълг е на практика до тавана на разрешеното за годината. Заложеният в Бюджет 2023 предел за издаване е 7.5 милиарда лева, само че още за рефинансиране на падежиращи. Това значи, че остават малко над 4.5 милиарда лева или 2.3 милиарда евро. А това съвсем изцяло би покрило заложения в бюджета недостиг от 4.6 милиарда лева, което съставлява 2.5% от Брутният вътрешен продукт на касова основа.
Реклама
Аукционът идва без към момента да има показан Бюджет за 2024 година, само че преди дни и към този момент даде на няколко пъти ясна поръчка, че възнамерява недостиг в границите на разрешените по европейските правила 3%. Вероятно таймингът е съгласуван и да е след привършване на локалните избори, което е от малко значение за интернационалните вложители, само че всекидневно тематиката за дълга се използва на вътрешния политически фронт. Същевременно търканията към кметския избор внасяха и известна неустановеност и към стабилността на държавното управление.
Друг основен миг за задграничните купувачи на облигациите са вероятностите България да одобри еврото от 2025 година Макар декларираната цел от държавното управление да остава непроменена към момента има основна неустановеност поради равнищата на инфлация. съобщи, че се водят диалози с Брюксел, в случай че инфлацията е единственият аршин, който остава непокрит, да се търси вид за изключение. Наскоро и заместникът му пред вестника, че критерият (1.5 пункта над трите страни с най-ниска инфлация) е въображаем за един свят, в който задачата за инфлацията е била 2%. " Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логичност и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме съгласие в Брюксел по този въпрос ", сподели той.
Свързани публикации България ще опита през днешния ден да пласира две излъчвания външен дълг 6 ноември 2023, 12:08 Министерството на финансите чака 3.2% растеж на стопанската система следващата година 6 ноември 2023, 06:00 Бюджетът към октомври: Дефицитът се удвоява до 1.4 милиарда лева 2 ноември 2023, 06:05 Интервю | Асен Василев: Таксата върху съветския газ не е обвързвана с Шенген 26 октомври 2023, 14:41 България набра 1.5 милиарда евро дълг при голям интерес на интернационалните пазари 17 януари 2023, 17:54 България изненадващо излиза с 1.5 милиарда евро емисия дълг на интернационалния пазар през днешния ден 17 януари 2023, 12:55 Финансовият министър: Ще работим за приемане на еврото от 2024 година 4 ноември 2022, 06:15 България съумя да пласира 2.25 милиарда евро външен дълг, въпреки и скъпо 15 септември 2022, 18:10
Операцията беше предстояща като само имаше неизясненост към тайминга и детайлите. Фините настройки обаче очевидно са били точни, защото ползата е бил величествен - подадените поръчки са били сумарно за над 6.5 милиарда евро. А това е разрешило на финансовото министерство да реализира по-добри условия от индикативните подадени при започване на деня. Финално постигнатите доходности още не са оповестени от министерството, само че съгласно информация на " Капитал " от пазара, основана на постигнатите спредове по отношение на mid-swaps, става дума за равнища към 4.7% за седемгодишните и 5.1% за дванадесетгодишните.
" МФ издебна търпеливо и съумя да се вмъкне в един от може би последните подобаващи прозорци за издаване на дълг на интернационалните пазари през тази година. След като предходната седмица данните демонстрираха намаление на инфлацията в Европейски Съюз и леко омекване на пазара на труда в Съединени американски щати бенчмарковите доходности се намалиха от рекордните си стойности и доближиха равнища от средата на септември (именно тогава и директните ни " аналози " в района - Унгария и Румъния емитираха своите евробондове) ", изясни Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ". Той разказа ползата като " стабилен ", а цялостната акция по набиране на дълг като " извънредно сполучлива в една доста предизвикателна среда ". Свиване на спреда Днешната интервенция е значително повтаряне на тази, когато България също съумя да пласира 2.25 милиарда евро в два транша с подобен матуритет. Сега едните облигации са с падеж след 7.5 години през май 2031 година, а другите са 12.5-годишни като изплащането им би трябвало да стане през май 2036 година
По неофициална информация ползата е бил сензитивно по-голям към по краткосрочните бумаги (над 4.2 милиарда евро по отношение на над 2.3 милиарда евро), което изяснява и множеството пласиран размер там (1.3 милиарда евро по отношение на 1 милиарда евро). Все отново обаче е било значимо и размерът при всяка да е най-малко 1 милиарда евро, което всекидневно е и самобитен предел за интерес от огромни институционални вложителите, защото по-малките излъчвания допускат и по-малка ликвидност.
Реклама
Що се отнася до доходността, то тя също беше повлияна положително от огромния инвеститорски интерес. В началото на деня индикативната стойност подадена от МФ за по-краткосрочната емисия е mid-swap+180 базисни пункта, което на база на котировките на индикатора от сутринта правеше към 4.9-5.0%. По-късно денем след събирането на поръчките беше дадена нова тенденция за MS+160 базисни пункта, а финално емисията е пласирана при MS+150 базисни пункта или малко под 4.7%.
При 12.5-годишните облигации развиването беше аналогично. Първоначално декларираната от мениджърите по емисията зона беше към MS+210 б.п., което беше ревизирано на MS+190 б.п. и финално се стигна до MS+185 б.п. на или към 5.1%. Това не е извънредно, като първичните индикации са самобитен таван. Например през януари първичната индикация беше за MS+250, само че откакто поръчките надвишиха 7 милиарда евро при предлагани 1.5 милиарда евро облигации, като извънредно емисията беше подписана при MS+215 б.п. или 4.78%.
" Въпреки усложнената геополитическа среда и вътрешните земетресения около локалните избори страната съумя да хване последният комфортен трен и емитира на доста удобни равнища. За информация - 10-годишните маджарски евробондове бяха пуснати през септември на MS+235 б.п., а румънските - на MS+330 б.п., а в случай че върнем малко обратно през януари България емитира 10г. на MS+215. ", разяснява Марин Търпанов.
При равни други условия свиването на спредовете и по-ниските равнища по отношение на тези на други страни със подобен профил значат, че пазарът възприема България като по-малко рискова. До тавана Изтегленият нов дълг е на практика до тавана на разрешеното за годината. Заложеният в Бюджет 2023 предел за издаване е 7.5 милиарда лева, само че още за рефинансиране на падежиращи. Това значи, че остават малко над 4.5 милиарда лева или 2.3 милиарда евро. А това съвсем изцяло би покрило заложения в бюджета недостиг от 4.6 милиарда лева, което съставлява 2.5% от Брутният вътрешен продукт на касова основа.
Реклама
Аукционът идва без към момента да има показан Бюджет за 2024 година, само че преди дни и към този момент даде на няколко пъти ясна поръчка, че възнамерява недостиг в границите на разрешените по европейските правила 3%. Вероятно таймингът е съгласуван и да е след привършване на локалните избори, което е от малко значение за интернационалните вложители, само че всекидневно тематиката за дълга се използва на вътрешния политически фронт. Същевременно търканията към кметския избор внасяха и известна неустановеност и към стабилността на държавното управление.
Друг основен миг за задграничните купувачи на облигациите са вероятностите България да одобри еврото от 2025 година Макар декларираната цел от държавното управление да остава непроменена към момента има основна неустановеност поради равнищата на инфлация. съобщи, че се водят диалози с Брюксел, в случай че инфлацията е единственият аршин, който остава непокрит, да се търси вид за изключение. Наскоро и заместникът му пред вестника, че критерият (1.5 пункта над трите страни с най-ниска инфлация) е въображаем за един свят, в който задачата за инфлацията е била 2%. " Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логичност и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме съгласие в Брюксел по този въпрос ", сподели той.
Свързани публикации България ще опита през днешния ден да пласира две излъчвания външен дълг 6 ноември 2023, 12:08 Министерството на финансите чака 3.2% растеж на стопанската система следващата година 6 ноември 2023, 06:00 Бюджетът към октомври: Дефицитът се удвоява до 1.4 милиарда лева 2 ноември 2023, 06:05 Интервю | Асен Василев: Таксата върху съветския газ не е обвързвана с Шенген 26 октомври 2023, 14:41 България набра 1.5 милиарда евро дълг при голям интерес на интернационалните пазари 17 януари 2023, 17:54 България изненадващо излиза с 1.5 милиарда евро емисия дълг на интернационалния пазар през днешния ден 17 януари 2023, 12:55 Финансовият министър: Ще работим за приемане на еврото от 2024 година 4 ноември 2022, 06:15 България съумя да пласира 2.25 милиарда евро външен дълг, въпреки и скъпо 15 септември 2022, 18:10
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ