Иван Нейков: Нужен ни е активен инструмент за борба с бедността
Министерският съвет одобри Концепция за създаването на народен стратегически документ за развиване на страната с небосвод до 2030 година В нея е указано да бъде отделено особено внимание на Програмата за стабилно развиване за интервала до 2030 година на Организацията на Обединените народи „ Да преобразим света “ и на включените в нея 17 световни цели за стабилно развиване (ЦУР) и 169 под-цели. Новата Програма България 2030 би трябвало да стъпи върху Целите и то в съвещания с всички заинтригувани страни. Това сподели заместник-председателят на Дружеството за Организация на обединените нации в България проф. Петранка Филева на кръгла маса в София в сряда.
По време на първия панел на събитието бяха показани трите стълба на Програма 2030 на Организация на обединените нации, изграждащи добре интегрирана основа на този документ с универсално значение за света и за всички страни - икономическия, обществения и екологичния. Икономическият дирек бе показан от Ясен Георгиев от Института за икономическа политика, който акцентира, че съгласно разнообразни интернационалните отчети България се движи във втората половина на първите 50 страни. "С оповестеното предпочитание България да стане член на Организацията за икономическо съдействие и развиване би трябвало да стартираме да се съпоставяме с тези страни. Ние би трябвало да си сложим по-високи цели, а Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации са една доста добра рамка с цел да ги реализираме. Нека бъдем по-амбициозни при слагането на тази рамка ", добави Ясен Георгиев.
"Ако целта на Целите за устойчиво развитие е нов метод на живот на човечеството и на индивида, то в центъра, на десетката, може да се постави битката с бедността, която е най-древната битка. Тъй като задачата е световна и нашата битка е световна ", сподели някогашният обществен министър и шеф на Балканския институт по труда и обществената политика Иван Нейков. В представянето на обществения дирек той подчертава върху главните гнезда на бедността в страната ни: работещите бедни; категорията NEETs; обезверените безработни, изгубили религия в системата; хората без квалификация; хората с увреждания и възрастните самотни дами. Той обърна внимание и за притеснителните индикации за образуване на още две гнезда - хора, които дълготрайно време се грижата за свои заболели близки и млади дами, които се грижат за своите деца. "За да се промени тази картина в националната стратегия би трябвало да залегнат няколко цели и да се трансфорат в знаци. Нужна е смяна в трудовото законодателство и в неговия брат близнак - общественото законодателство. Ние сме и 5-ти в света по междинна възраст на нацията - пред нас са Япония, Италия, Швеция и Италия, само че в тази ранглиста не е хубаво да сме измежду първенците, би трябвало да обърнем и тази наклонност ", добави Иван Нейков и добави, че съществува неповторим за България инструмент за битка с бедността, който е обвързван с валидирането на познания и умения насъбрани по неофициален метод, само че той би трябвало да стартира да се употребява дейно.
Екологичният дирек бе показан от специалиста по екология и запазване на околната среда от WWF Георги Стефанов, който подчертава върху обстоятелството, че от всички 17 Цели за стабилно развиване най-вече се отнасят точно към тази тематика. Според него това е разумно, защото следим невиждани промени в екологичното равновесие. "ЦУР са широкообхватни в подтекста на екологичния дирек. Науката в никакъв случай не е била по-ясна по отношение на мащаба и потребността от дейности през днешния ден, които да спрат деградацията на природата ", добави той. Според него можем да реализираме смяната, само че имаме потребност от проект, а този проект към този момент го има и той може да бъде разпознат в Програма 2030 на Организация на обединените нации за стабилно развиване. "Това дългогодишно опълчване - икономическото развиване против опазването на околната среда би трябвало да спре. Затова би трябвало да се положат оптимални старания задачите свързани с икономическия напредък да се трансформира във опция, а не в спънка за осъществяването на задачите, свързани с екологичното равновесие ", приключи експозето си Георги Стефанов.
Във втория панел бяха прегледани шест от задачите от Програма 2030 на Организация на обединените нации: Цел 4 - Качествено образование; Цел 8 - Икономически напредък и заслужен труд за всички; Цел 10 - Намаляване на неравнопоставеността във и сред страните; Цел 13 - Борба с климатичните промени; Цел 16 и Цел 17 - Глобално партньорство за стабилно развиване. Това са и задачите, по които страните ще рапортуват по време на Политическия конгрес на високо равнище на ИКОСОС по устойчивото развиване през лятото на 2019 година
Изпълнението на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации и подготовката на националния стратегически документ за развиването на страната ни с небосвод до 2030 година изисква доста добра съгласуваност сред другите институции, неправителствения бранш, бизнес организациите и научните кръгове. Затова в полемиките взеха присъединяване специалисти от министерствата на външните работи, стопанската система, труда и обществената политика и образованието, държавни и изпълнителни организации, синдикални организации, представители на гражданския бранш и академичната общественост. Бяха маркирани постигнатите триумфи и неуспехите по Програма България 2020. В края на срещата участниците изведоха и рекомендации кои от задачите и под-целите на Програма 2030 на Организация на обединените нации би трябвало да бъдат приспособени към националния подтекст и интегрирани в новата Програма за развиване: България 2030.
По време на първия панел на събитието бяха показани трите стълба на Програма 2030 на Организация на обединените нации, изграждащи добре интегрирана основа на този документ с универсално значение за света и за всички страни - икономическия, обществения и екологичния. Икономическият дирек бе показан от Ясен Георгиев от Института за икономическа политика, който акцентира, че съгласно разнообразни интернационалните отчети България се движи във втората половина на първите 50 страни. "С оповестеното предпочитание България да стане член на Организацията за икономическо съдействие и развиване би трябвало да стартираме да се съпоставяме с тези страни. Ние би трябвало да си сложим по-високи цели, а Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации са една доста добра рамка с цел да ги реализираме. Нека бъдем по-амбициозни при слагането на тази рамка ", добави Ясен Георгиев.
"Ако целта на Целите за устойчиво развитие е нов метод на живот на човечеството и на индивида, то в центъра, на десетката, може да се постави битката с бедността, която е най-древната битка. Тъй като задачата е световна и нашата битка е световна ", сподели някогашният обществен министър и шеф на Балканския институт по труда и обществената политика Иван Нейков. В представянето на обществения дирек той подчертава върху главните гнезда на бедността в страната ни: работещите бедни; категорията NEETs; обезверените безработни, изгубили религия в системата; хората без квалификация; хората с увреждания и възрастните самотни дами. Той обърна внимание и за притеснителните индикации за образуване на още две гнезда - хора, които дълготрайно време се грижата за свои заболели близки и млади дами, които се грижат за своите деца. "За да се промени тази картина в националната стратегия би трябвало да залегнат няколко цели и да се трансфорат в знаци. Нужна е смяна в трудовото законодателство и в неговия брат близнак - общественото законодателство. Ние сме и 5-ти в света по междинна възраст на нацията - пред нас са Япония, Италия, Швеция и Италия, само че в тази ранглиста не е хубаво да сме измежду първенците, би трябвало да обърнем и тази наклонност ", добави Иван Нейков и добави, че съществува неповторим за България инструмент за битка с бедността, който е обвързван с валидирането на познания и умения насъбрани по неофициален метод, само че той би трябвало да стартира да се употребява дейно.
Екологичният дирек бе показан от специалиста по екология и запазване на околната среда от WWF Георги Стефанов, който подчертава върху обстоятелството, че от всички 17 Цели за стабилно развиване най-вече се отнасят точно към тази тематика. Според него това е разумно, защото следим невиждани промени в екологичното равновесие. "ЦУР са широкообхватни в подтекста на екологичния дирек. Науката в никакъв случай не е била по-ясна по отношение на мащаба и потребността от дейности през днешния ден, които да спрат деградацията на природата ", добави той. Според него можем да реализираме смяната, само че имаме потребност от проект, а този проект към този момент го има и той може да бъде разпознат в Програма 2030 на Организация на обединените нации за стабилно развиване. "Това дългогодишно опълчване - икономическото развиване против опазването на околната среда би трябвало да спре. Затова би трябвало да се положат оптимални старания задачите свързани с икономическия напредък да се трансформира във опция, а не в спънка за осъществяването на задачите, свързани с екологичното равновесие ", приключи експозето си Георги Стефанов.
Във втория панел бяха прегледани шест от задачите от Програма 2030 на Организация на обединените нации: Цел 4 - Качествено образование; Цел 8 - Икономически напредък и заслужен труд за всички; Цел 10 - Намаляване на неравнопоставеността във и сред страните; Цел 13 - Борба с климатичните промени; Цел 16 и Цел 17 - Глобално партньорство за стабилно развиване. Това са и задачите, по които страните ще рапортуват по време на Политическия конгрес на високо равнище на ИКОСОС по устойчивото развиване през лятото на 2019 година
Изпълнението на Целите за стабилно развиване на Организация на обединените нации и подготовката на националния стратегически документ за развиването на страната ни с небосвод до 2030 година изисква доста добра съгласуваност сред другите институции, неправителствения бранш, бизнес организациите и научните кръгове. Затова в полемиките взеха присъединяване специалисти от министерствата на външните работи, стопанската система, труда и обществената политика и образованието, държавни и изпълнителни организации, синдикални организации, представители на гражданския бранш и академичната общественост. Бяха маркирани постигнатите триумфи и неуспехите по Програма България 2020. В края на срещата участниците изведоха и рекомендации кои от задачите и под-целите на Програма 2030 на Организация на обединените нации би трябвало да бъдат приспособени към националния подтекст и интегрирани в новата Програма за развиване: България 2030.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ