Истинската история на една гейша
Минеко Ивазаки осъди писателя Артър Голдън и написа автобиографията си 
С моето изкуство печелех повече от шефовете на огромни компании, споделя тя
През 1997 година целият свят научи за Минеко Ивазаки, откакто американският публицист и японист Артър Голдън издаде книгата си " Мемоарите на една гейша ". През 2005 година, когато излиза едноименният филм, триумфът става извънреден. Самата госпожа Ивасаки обаче е недоволна от обстоятелството, че в книгата има доста неточности и грешки. Тя съди писателя за клюка, извращение на обичайните японски полезности и оскърбление на професионалното й достолепие. И печели делото. За да може повече хора да научат истината за специалността гейша, Минеко Ивасаки написа автобиографична книга " Животът на една гейша ". С разрешението на издателство Бомбора Lenta.ru разгласява фрагменти от текста.
Любимите ми клиенти бяха специалистите в избрана област. За мен персонално най-приятните озашики /б.ред Ozashiki е времето, когато домакинът на празненството и неговите посетители се любуват на най-хубавата храна, диалози и изискани забавления/ бяха тези, по време на които можех да науча нещо ново.
-->
Някои клиенти ми харесаха толкоз доста, че постоянно намирах време да посетя техните ozashiki, без значение какъв брой претрупан беше графикът ми. Други се пробвах да заобикалям по всевъзможен метод. Понякога трябваше да бъда блага с хора, които изглеждаха физически неприятни. Това беше най-трудното.
Обхватът на тематиките за диалог по време на банкета е доста необятен. Гейко би трябвало да е в крайник с настоящите събития, да има схващане за актуалната литература и задълбочени знания за обичайните форми на изкуството като чаена гала, аранжиране на цветя, лирика, краснопис и живопис. Първите 40-50 минути от празненството нормално са отдадени на тези тематики.
Цената за наличие на сходно празненство е забележителна. Ozashiki коства към 500 $ на час. Тази сума включва наема на помещението и услугите на чиновниците, само че без храната, напитките и таксите за гейко. Двучасово празненство с цялостна вечеря за няколко посетители и услугите на три или четири гейко може да коства 2000 $.
Един ден бях поканена на ozashiki. Казаха ми, че уредникът доста желае да участвам, само че имах неприятно предусещане. И проблемите започнаха незабавно. Там беше гейко на име госпожа К. Както нормално, тя към този момент беше пияна, когато дойдох.
Когато идва в ozashiki, гейко първо се покланя на по-големите сестри, а по-късно на клиентите. Поклоних на госпожа К. и я поздравих учтиво. После се поклоних на домакина на празненството. В отговор той ми сподели: " Много се веселя да те видя още веднъж ".
Погледнах нагоре и го познах: този човек беше на злощастния прием, по време на който забравих да поздравя гостите. Аз се извиних няколко пъти на домакина, само че госпожа К. се държеше жестоко с мен. Каза ми: " Сляпа ли си? Не виждаш ли, че пуша? " " О, несъмнено. Съжалявам. Веднага ще ти донеса пепелник ". Но госпожа К. хвана лявата ми ръка и изтръска пепелта право в отворената ми длан. Спомних си по какъв начин вуйна Ойма ми споделяше, че същинската гейко остава спокойна каквото и да се случи. И си помислих: " Това е като духовна процедура. Ако мисля, че пепелта е гореща, значи ще е гореща. Ако мисля, че няма да ми навреди, тогава нищо няма да се случи ". Г-жа К. угаси фаса си в дланта ми и едвам тогава пусна ръката ми. Извиних се и отидох в кухнята за парче лед. След това се върнах в залата и още веднъж поздравих клиента, като че ли нищо не се е случило. Този ден съумях да науча две значими правила:
1. Винаги показвайте почитание към по-големите сестри.
2. Никога не показвайте неприязън или неучтивост пред клиент.
На другия ден посетих госпожа К. Казах й: " Извинявам се за вчерашното неразбирателство ". " Да, добре. Ами ръката? " " О, толкоз съм тромава. Не погледнах и се спънах. Но желаех да ти благодаря за скъпия съвет, който ми даде нощес. Ще помня думите ти и ще се управлявам от тях отсега нататък ". Тя очевидно беше унизена и изумена, че имах смелостта да се преструвам, че нищо не се е случило. Аз стигнах до върха. И госпожа К в никакъв случай повече не ме безпокои.
(...)
Сутринта отидох на подготовка за юкатакай, летния танц, а вечерта, към момента слаба и уязвима, отидох на озашики. Щом се поклоних, поздравявайки гостите, един от тях, правейки се на пийнал, ме блъсна. Паднах по тил и се канех да стана, само че ненадейно той дръпна подплатения завършек на кимоното ми, подвигна полата и разкри краката и бельото ми. После ме хвана за краката и ме повлече по пода като парцалена кукла. Гостите започнаха да се смеят. Бях гневна от това оскърбление. Скочих на крайници, оправих полите си и отидох в кухнята. Взех нож за сашими и се върнах в банкетната зала. Започнах да приказвам доста постепенно: " Искам всички да слушате доста деликатно. Сега ще нараня този човек. Може даже да го убия. Искам всички вие да разберете какъв брой надълбоко съм унизена ". Приближих се до нападателя си и притиснах ножа към гърлото му. " Телесните рани зарастват. Но душевните остават за цялостен живот. Ти нарани гордостта ми. Няма да не помни какво се случи през днешния ден до момента в който съм жива. Но не си коства да вляза в пандиза, тъй че ще те пусна. Този път. Но да не си посмял да повториш нещо сходно ". С тези думи забих ножа в татамито на сантиметър от индивида, седнал на тепиха, и, вдигайки високо глава, се отдалечих от залата.
На идващия ден една майко, която беше участвала на вчерашното озашики, ми описа по какъв начин гейко е възнамерявала тази низост и убедила клиента да ме унижи.
Хладният ми яд освен не спря офанзивите на завистниците, само че даже ги утежни. Враждебността се демонстрираше по разнообразни способи. Например моите аксесоари и реквизити (ветрила, чадъри, бъркалки за чай и т.н.) непрекъснато изчезваха. На банкети други гейко или ме пренебрегнаха или се държаха жестоко. Умишлено ме изпращаха на срещи на неверен адрес. Една вечер, когато се върнах вкъщи, извадих 22 игли от подгъва на моето прелестно кимоно. Нямах нито една другарка на моята възраст.
Само няколко от старшите сполучливи гейко ми посочваха добрина. Приеха моята известност като феномен и я оцениха високо.
Степента, в която гейко е търсена, може да се оцени по числата, с които оперира счетоводната система Gion-kobu. Общата сума е обществено налична. Приходите ми доста скоро заеха първите позиции. Шест години останах на върха: пет от тях като майко и цялата първа година като гейко. От самото начало бях ангажирана с прекалено доста ozashiki. Всяка вечер присъствах на десетина празненства. Понякога се присъединявах към празненството единствено за пет минути, след което отивах на идната покана. Но поради известността ми клиентите бяха таксувани за цялостен час от времето ми. Не мога да дам точни числа, само че имам вяра, че печелех към $500 000 на година. По стандартите на Япония през 60-те години това беше забележителна сума, даже шефовете на множеството компании получаваха доста по-малко пари. Ето за какво легендата, че гейко дават полови услуги на клиенти, е толкоз нелепа. При такива такси за какво ще вършим това?
Но колкото по-популярна ставах измежду клиентите, толкоз по-отчуждена се усещах от другите гейко. Те се отнасяха жестоко с мен.
Но един ден ми хрумна концепция. Реших да се опитам сама да провеждам празненства. Наемах от три до пет гейко за всяко събиране. Щом портфейлите им започнаха да се пълнят, те трансформираха отношението си към мен. Атаките започнаха да стихват. Това ускори решимостта ми да остана на върха. Моята хитра тактика можеше да проработи единствено в случай че към момента бях номер едно..
С дамите се пробвах да бъда другарка. Но с мъжете бях непреклонна. Един ден, на 5 януари, се връщах от храма Шимогамо, където изпълнявах новогодишен танц. В ръцете си държах " стрела, отблъскваща демони " - амулет, продаван в шинтоистките светилища в навечерието на Нова година. Към мен вървеше мъж на междинна възраст. Приближавайки се, той се обърна и без да каже нито дума, стартира да ме опипва.
Хванах копелето за дясната китка и с всички сили забих бамбуковата стрела в ръката му. Погледнах с мразовит взор и споделих: " Е, приятелю, имаме две благоприятни условия. Или ще отидем в полицията, или ще се закълнеш тук и в този момент, че в никакъв случай няма да направиш сходно нещо на никоя жена. Ти решаваш ".
С моето изкуство печелех повече от шефовете на огромни компании, споделя тя През 1997 година целият свят научи за Минеко Ивазаки, откакто американският публицист и японист Артър Голдън издаде книгата си " Мемоарите на една гейша ". През 2005 година, когато излиза едноименният филм, триумфът става извънреден. Самата госпожа Ивасаки обаче е недоволна от обстоятелството, че в книгата има доста неточности и грешки. Тя съди писателя за клюка, извращение на обичайните японски полезности и оскърбление на професионалното й достолепие. И печели делото. За да може повече хора да научат истината за специалността гейша, Минеко Ивасаки написа автобиографична книга " Животът на една гейша ". С разрешението на издателство Бомбора Lenta.ru разгласява фрагменти от текста.
Любимите ми клиенти бяха специалистите в избрана област. За мен персонално най-приятните озашики /б.ред Ozashiki е времето, когато домакинът на празненството и неговите посетители се любуват на най-хубавата храна, диалози и изискани забавления/ бяха тези, по време на които можех да науча нещо ново.
-->
Някои клиенти ми харесаха толкоз доста, че постоянно намирах време да посетя техните ozashiki, без значение какъв брой претрупан беше графикът ми. Други се пробвах да заобикалям по всевъзможен метод. Понякога трябваше да бъда блага с хора, които изглеждаха физически неприятни. Това беше най-трудното.
Обхватът на тематиките за диалог по време на банкета е доста необятен. Гейко би трябвало да е в крайник с настоящите събития, да има схващане за актуалната литература и задълбочени знания за обичайните форми на изкуството като чаена гала, аранжиране на цветя, лирика, краснопис и живопис. Първите 40-50 минути от празненството нормално са отдадени на тези тематики.
Цената за наличие на сходно празненство е забележителна. Ozashiki коства към 500 $ на час. Тази сума включва наема на помещението и услугите на чиновниците, само че без храната, напитките и таксите за гейко. Двучасово празненство с цялостна вечеря за няколко посетители и услугите на три или четири гейко може да коства 2000 $.
Един ден бях поканена на ozashiki. Казаха ми, че уредникът доста желае да участвам, само че имах неприятно предусещане. И проблемите започнаха незабавно. Там беше гейко на име госпожа К. Както нормално, тя към този момент беше пияна, когато дойдох.
Когато идва в ozashiki, гейко първо се покланя на по-големите сестри, а по-късно на клиентите. Поклоних на госпожа К. и я поздравих учтиво. После се поклоних на домакина на празненството. В отговор той ми сподели: " Много се веселя да те видя още веднъж ".
Погледнах нагоре и го познах: този човек беше на злощастния прием, по време на който забравих да поздравя гостите. Аз се извиних няколко пъти на домакина, само че госпожа К. се държеше жестоко с мен. Каза ми: " Сляпа ли си? Не виждаш ли, че пуша? " " О, несъмнено. Съжалявам. Веднага ще ти донеса пепелник ". Но госпожа К. хвана лявата ми ръка и изтръска пепелта право в отворената ми длан. Спомних си по какъв начин вуйна Ойма ми споделяше, че същинската гейко остава спокойна каквото и да се случи. И си помислих: " Това е като духовна процедура. Ако мисля, че пепелта е гореща, значи ще е гореща. Ако мисля, че няма да ми навреди, тогава нищо няма да се случи ". Г-жа К. угаси фаса си в дланта ми и едвам тогава пусна ръката ми. Извиних се и отидох в кухнята за парче лед. След това се върнах в залата и още веднъж поздравих клиента, като че ли нищо не се е случило. Този ден съумях да науча две значими правила:
1. Винаги показвайте почитание към по-големите сестри.
2. Никога не показвайте неприязън или неучтивост пред клиент.
На другия ден посетих госпожа К. Казах й: " Извинявам се за вчерашното неразбирателство ". " Да, добре. Ами ръката? " " О, толкоз съм тромава. Не погледнах и се спънах. Но желаех да ти благодаря за скъпия съвет, който ми даде нощес. Ще помня думите ти и ще се управлявам от тях отсега нататък ". Тя очевидно беше унизена и изумена, че имах смелостта да се преструвам, че нищо не се е случило. Аз стигнах до върха. И госпожа К в никакъв случай повече не ме безпокои. (...)
Сутринта отидох на подготовка за юкатакай, летния танц, а вечерта, към момента слаба и уязвима, отидох на озашики. Щом се поклоних, поздравявайки гостите, един от тях, правейки се на пийнал, ме блъсна. Паднах по тил и се канех да стана, само че ненадейно той дръпна подплатения завършек на кимоното ми, подвигна полата и разкри краката и бельото ми. После ме хвана за краката и ме повлече по пода като парцалена кукла. Гостите започнаха да се смеят. Бях гневна от това оскърбление. Скочих на крайници, оправих полите си и отидох в кухнята. Взех нож за сашими и се върнах в банкетната зала. Започнах да приказвам доста постепенно: " Искам всички да слушате доста деликатно. Сега ще нараня този човек. Може даже да го убия. Искам всички вие да разберете какъв брой надълбоко съм унизена ". Приближих се до нападателя си и притиснах ножа към гърлото му. " Телесните рани зарастват. Но душевните остават за цялостен живот. Ти нарани гордостта ми. Няма да не помни какво се случи през днешния ден до момента в който съм жива. Но не си коства да вляза в пандиза, тъй че ще те пусна. Този път. Но да не си посмял да повториш нещо сходно ". С тези думи забих ножа в татамито на сантиметър от индивида, седнал на тепиха, и, вдигайки високо глава, се отдалечих от залата.
На идващия ден една майко, която беше участвала на вчерашното озашики, ми описа по какъв начин гейко е възнамерявала тази низост и убедила клиента да ме унижи.
Хладният ми яд освен не спря офанзивите на завистниците, само че даже ги утежни. Враждебността се демонстрираше по разнообразни способи. Например моите аксесоари и реквизити (ветрила, чадъри, бъркалки за чай и т.н.) непрекъснато изчезваха. На банкети други гейко или ме пренебрегнаха или се държаха жестоко. Умишлено ме изпращаха на срещи на неверен адрес. Една вечер, когато се върнах вкъщи, извадих 22 игли от подгъва на моето прелестно кимоно. Нямах нито една другарка на моята възраст.
Само няколко от старшите сполучливи гейко ми посочваха добрина. Приеха моята известност като феномен и я оцениха високо.
Степента, в която гейко е търсена, може да се оцени по числата, с които оперира счетоводната система Gion-kobu. Общата сума е обществено налична. Приходите ми доста скоро заеха първите позиции. Шест години останах на върха: пет от тях като майко и цялата първа година като гейко. От самото начало бях ангажирана с прекалено доста ozashiki. Всяка вечер присъствах на десетина празненства. Понякога се присъединявах към празненството единствено за пет минути, след което отивах на идната покана. Но поради известността ми клиентите бяха таксувани за цялостен час от времето ми. Не мога да дам точни числа, само че имам вяра, че печелех към $500 000 на година. По стандартите на Япония през 60-те години това беше забележителна сума, даже шефовете на множеството компании получаваха доста по-малко пари. Ето за какво легендата, че гейко дават полови услуги на клиенти, е толкоз нелепа. При такива такси за какво ще вършим това?
Но колкото по-популярна ставах измежду клиентите, толкоз по-отчуждена се усещах от другите гейко. Те се отнасяха жестоко с мен.
Но един ден ми хрумна концепция. Реших да се опитам сама да провеждам празненства. Наемах от три до пет гейко за всяко събиране. Щом портфейлите им започнаха да се пълнят, те трансформираха отношението си към мен. Атаките започнаха да стихват. Това ускори решимостта ми да остана на върха. Моята хитра тактика можеше да проработи единствено в случай че към момента бях номер едно..
С дамите се пробвах да бъда другарка. Но с мъжете бях непреклонна. Един ден, на 5 януари, се връщах от храма Шимогамо, където изпълнявах новогодишен танц. В ръцете си държах " стрела, отблъскваща демони " - амулет, продаван в шинтоистките светилища в навечерието на Нова година. Към мен вървеше мъж на междинна възраст. Приближавайки се, той се обърна и без да каже нито дума, стартира да ме опипва.
Хванах копелето за дясната китка и с всички сили забих бамбуковата стрела в ръката му. Погледнах с мразовит взор и споделих: " Е, приятелю, имаме две благоприятни условия. Или ще отидем в полицията, или ще се закълнеш тук и в този момент, че в никакъв случай няма да направиш сходно нещо на никоя жена. Ти решаваш ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ