Изповедта на Маркъс – един хероинов наркоман
Mиналата седмица Иво Иванов описа за безразборното потребление на болкоуспокояващи в Съединените щати и следствията от това. Иво непосредствено назова и силата на фармацевтичното лоби, произвеждащо избрани препарати. Отзвукът беше голям.
Днес Иво продължава да пътува, с цел да ни срещне с един хероинов наркоман, за който първата стъпка са точно болкоуспокояващите. В момента 24-годишният Маркъс живее с родителите си в Нешвил, щата Тенеси.
Ето и целия диалог с него:
– Маркъс, ти израсна пред очите ми - аз те познавам още от напълно дребен. И това , което не мога да си обясня , е по какъв начин по този начин откри опиатите. Каква беше входната врата към дрогата в твоя случай?
– Моята първа среща със сериозните опиати беше на 17-годишна вазраст, когато след спортна травма се наложи интервенция на кутрето ми. Тогава ми дадоха против болежка „ Оксикодон”, което е…
– Опиат…
– Да, опиум. Помня по какъв начин го смесих с алкохол преди едно празненство в учебно заведение. Тогава се озовах в болничното заведение с 0,24 наличие на алкохол в кръвта. Това след това ме докара до съществени опиати – хероин, интравенозни игли и така нататък В моя случай сякаш опиатите в никакъв случай не ми стигаха. Тук за хора като мен споделят, че една доза е прекалено много, а хиляда не са задоволително.
На западния бряг, където живеех, беше публикуван по този начин нареченият черно-катранен хероин. А на източния бряг е известен хероинът, наименуван „ китайско бяло”. И в последно време започнаха да ни продават хероин, който ни беше показан като „ китайско бяло”. Беше необичайно, че се появи на западния бряг, само че след това открихме, че това в действителност е било фентанил. Какво се случва с тази дрога? Биеш инжекцията и заспиваш доста надълбоко. Като се събудиш, си казваш: Това не е обикновено. Защото нормално, като вземеш хероин, въпреки всичко си ненапълно функционален, можеш даже да вършиш някаква работа, с цел да си набавиш идната доза, само че с фентанила просто лежиш цяла седмица и съвсем не си в положение да се помръднеш.
Преживяването, когато взимам хероин, може да бъде разказано по следния метод: в случай че знам, че краят на света ще настъпи тъкмо в този момент, аз ще си кажа, че не ме интересува. Ще мисля за това на идващия ден, нищо че идващ ден няма да има. Може да живееш зад някоя боклукчийска кофа и все пак да се чувстваш като че ли си в „ Дисниленд”. Просто получаваш чувство за такава еуфория, че преставаш да усещаш всичко друго.
– Теми е майката на Маркъс, Марк е неговият татко , познаваме се от цяла безкрайност. Вие сте от голямо значение за възобновяване на Маркъс. Направихте всичко допустимо, записахте го във всяка допустима терапия . На процедура опитахте всичко , с цел да му помогнете.
Теми : Наистина опитахме какво ли не, само че нищо не помагаше. Като родители се отчаяхме, тъй като разбрахме, че ще изгубим сина си. След следващата рецесия даже един доктор пристигна при мен в стаята за реанимация в болничното заведение и ми сподели: „ Госпожо, вие би трябвало да купите „ Наркан”, тъй като шансът вашият наследник да почине от свръхдоза е доста огромен. Това е сериозна болест. Ние в действителност имаме шанс. Маркус има огромен шанс. Вярно е, той има трайни медицински провали. Преживя даже инфаркт на миокарда в резултат на използването на опиати. Но все пак има шанс. Не всеки е с подобен шанс.
Марк се обръща към Маркъс : Колко пъти ти се случвало да получиш свръхдоза?
Маркъс : Много пъти, прекомерно доста, повече, в сравнение с мога да изборя на пръстите на ръцете си.
– Маркъс, ти не си употребявал никакви опиати към този момент девет месеца и това е извънредно. Какво съгласно теб обаче се крие в бъдещето? Усещаш ли понякога вътрешен напън да започнеш да взимаш опиати още веднъж?
– Аз просто ще се опитам да оцелея през днешния ден. Такава е обстановката. Ако съумея да преживея днешния ден, може би ще има вяра и за утрешния, само че не мога да направя някакво заричане, че няма да взема опиат до края на живота си. Не мога даже да обещая за до края на тази седмица. Мога просто да кажа, че най-важното нещо за мен е да имам сили да протегна ръка за помощ.
Теми : На мен, почтено казано, Иво, ми се постанова всеки ден да се самоубеждавам, че не сънувам. Когато Маркъс се обади и сподели, че желае да се върне вкъщи и да откаже опиатите, аз не му повярвах. Бях го чувала толкоз доста пъти преди този момент и всякога се проваляше. И това, което най-после проумях, е, че даже през днешния ден Маркъс е привързан. И аз като родител се веселя на всеки божи ден без опиати, тъй като знам, че във всеки един миг нещо може да натисне наркоспусъка в него и той да реши, че може да опитва още най-малко една доза и по този начин ще се върне отново там, откъдето го изтръгнахме.
Маркъс : Никога не съм знаел в каква вяра да имам вяра. Когато растях, не знаех дали имам някаква религия. Някаква персона на небето някак си не се вписва в моите разбирания, само че може би това е, което ме кара да имам вяра в 12-степенната терапия. Тя е висше наличие, основано въз основата на твоите вътрешни убеждения, нещо по-голямо от теб, в което човек може да повярва. Аз открих това наличие в себе си и протегнах ръка към него. Може би е някаква сила, която тече в мен. Аз я чувствам и когато се протегна към нея, аз съзнавам, че не съм сам в тази борба. Това не е нещо, което мога да печеля самичък. Тя е мъчителна. Тя е най-тежкото нещо, което съм правил в свия живот. Битката е мъчителна, само че нейните плодове са изумителни.
Днес Иво продължава да пътува, с цел да ни срещне с един хероинов наркоман, за който първата стъпка са точно болкоуспокояващите. В момента 24-годишният Маркъс живее с родителите си в Нешвил, щата Тенеси.
Ето и целия диалог с него:
– Маркъс, ти израсна пред очите ми - аз те познавам още от напълно дребен. И това , което не мога да си обясня , е по какъв начин по този начин откри опиатите. Каква беше входната врата към дрогата в твоя случай?
– Моята първа среща със сериозните опиати беше на 17-годишна вазраст, когато след спортна травма се наложи интервенция на кутрето ми. Тогава ми дадоха против болежка „ Оксикодон”, което е…
– Опиат…
– Да, опиум. Помня по какъв начин го смесих с алкохол преди едно празненство в учебно заведение. Тогава се озовах в болничното заведение с 0,24 наличие на алкохол в кръвта. Това след това ме докара до съществени опиати – хероин, интравенозни игли и така нататък В моя случай сякаш опиатите в никакъв случай не ми стигаха. Тук за хора като мен споделят, че една доза е прекалено много, а хиляда не са задоволително.
На западния бряг, където живеех, беше публикуван по този начин нареченият черно-катранен хероин. А на източния бряг е известен хероинът, наименуван „ китайско бяло”. И в последно време започнаха да ни продават хероин, който ни беше показан като „ китайско бяло”. Беше необичайно, че се появи на западния бряг, само че след това открихме, че това в действителност е било фентанил. Какво се случва с тази дрога? Биеш инжекцията и заспиваш доста надълбоко. Като се събудиш, си казваш: Това не е обикновено. Защото нормално, като вземеш хероин, въпреки всичко си ненапълно функционален, можеш даже да вършиш някаква работа, с цел да си набавиш идната доза, само че с фентанила просто лежиш цяла седмица и съвсем не си в положение да се помръднеш.
Преживяването, когато взимам хероин, може да бъде разказано по следния метод: в случай че знам, че краят на света ще настъпи тъкмо в този момент, аз ще си кажа, че не ме интересува. Ще мисля за това на идващия ден, нищо че идващ ден няма да има. Може да живееш зад някоя боклукчийска кофа и все пак да се чувстваш като че ли си в „ Дисниленд”. Просто получаваш чувство за такава еуфория, че преставаш да усещаш всичко друго.
– Теми е майката на Маркъс, Марк е неговият татко , познаваме се от цяла безкрайност. Вие сте от голямо значение за възобновяване на Маркъс. Направихте всичко допустимо, записахте го във всяка допустима терапия . На процедура опитахте всичко , с цел да му помогнете.
Теми : Наистина опитахме какво ли не, само че нищо не помагаше. Като родители се отчаяхме, тъй като разбрахме, че ще изгубим сина си. След следващата рецесия даже един доктор пристигна при мен в стаята за реанимация в болничното заведение и ми сподели: „ Госпожо, вие би трябвало да купите „ Наркан”, тъй като шансът вашият наследник да почине от свръхдоза е доста огромен. Това е сериозна болест. Ние в действителност имаме шанс. Маркус има огромен шанс. Вярно е, той има трайни медицински провали. Преживя даже инфаркт на миокарда в резултат на използването на опиати. Но все пак има шанс. Не всеки е с подобен шанс.
Марк се обръща към Маркъс : Колко пъти ти се случвало да получиш свръхдоза?
Маркъс : Много пъти, прекомерно доста, повече, в сравнение с мога да изборя на пръстите на ръцете си.
– Маркъс, ти не си употребявал никакви опиати към този момент девет месеца и това е извънредно. Какво съгласно теб обаче се крие в бъдещето? Усещаш ли понякога вътрешен напън да започнеш да взимаш опиати още веднъж?
– Аз просто ще се опитам да оцелея през днешния ден. Такава е обстановката. Ако съумея да преживея днешния ден, може би ще има вяра и за утрешния, само че не мога да направя някакво заричане, че няма да взема опиат до края на живота си. Не мога даже да обещая за до края на тази седмица. Мога просто да кажа, че най-важното нещо за мен е да имам сили да протегна ръка за помощ.
Теми : На мен, почтено казано, Иво, ми се постанова всеки ден да се самоубеждавам, че не сънувам. Когато Маркъс се обади и сподели, че желае да се върне вкъщи и да откаже опиатите, аз не му повярвах. Бях го чувала толкоз доста пъти преди този момент и всякога се проваляше. И това, което най-после проумях, е, че даже през днешния ден Маркъс е привързан. И аз като родител се веселя на всеки божи ден без опиати, тъй като знам, че във всеки един миг нещо може да натисне наркоспусъка в него и той да реши, че може да опитва още най-малко една доза и по този начин ще се върне отново там, откъдето го изтръгнахме.
Маркъс : Никога не съм знаел в каква вяра да имам вяра. Когато растях, не знаех дали имам някаква религия. Някаква персона на небето някак си не се вписва в моите разбирания, само че може би това е, което ме кара да имам вяра в 12-степенната терапия. Тя е висше наличие, основано въз основата на твоите вътрешни убеждения, нещо по-голямо от теб, в което човек може да повярва. Аз открих това наличие в себе си и протегнах ръка към него. Може би е някаква сила, която тече в мен. Аз я чувствам и когато се протегна към нея, аз съзнавам, че не съм сам в тази борба. Това не е нещо, което мога да печеля самичък. Тя е мъчителна. Тя е най-тежкото нещо, което съм правил в свия живот. Битката е мъчителна, само че нейните плодове са изумителни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ