Европейците напускат Великобритания - дали е заради Брекзит?
Миналата седмица английската статистическа работа излезе с данни по отношение на миграцията от и във Англия. Стана ясно, че броят на жителите на Европейски Съюз, напуснали Обединеното кралство, е повишен до 130 хиляди души за година, което е връх от 2008 година насам. В същото време новодошлите на Острова жители на Европейски Съюз е намалял с 10 хиляди и е достигнал 220 хиляди души на година. За сметка на това се усилва броят на имигрантите от страни отвън Европейски Съюз, а съотношението сред британците, които емигрират, и тези, които се завръщат, е в интерес на първите.
От английската статистика прецизираха, че миграционните модели са комплицирани и не може да се изясняват единствено с Брекзит, само че обстоятелствата сочат, че имиграцията от Европейски Съюз стартира да спада директно след референдума от юни 2016г. (увеличаването на напускащите Англия стартира преди 2 години). Видно е, че Брекзит оказва въздействие върху миграцията, въпреки това въздействие да е повече психическо и по-малко икономическо.
Тези данни затвърждават трендовете, които бяха видяни от английската статистика още през декември предходната година. Тогава стана ясно, че понижава имиграцията на български и румънски жители в Обединеното кралство, като в същото време се усилва броят на българите и румънците, които напущат Англия. Следва да се напомни, че главен акцент в риториката на последователите на Брекзит беше терзанието от огромната имиграция от някогашния Източен блок, като най-често се загатваха Румъния и България.
Поне в това отношение акцията за Брекзит очевидно съумя. Толкова проблематичните българи и румънци полека-лека се изнасят от Острова, а тези, които напират натам, надалеч не са доста.
Дали обаче Брекзит е главната причина? В реалност, най-атрактивните времена за имиграция във Англия бяха годините преди приемането ни в Европейски Съюз плюс интервала на рестрикции на трудовия пазар. Тогава към момента да се хванеш на каква да е работа във Англия беше по-изгодно от множеството работни предложения в България.
Само че от известно време това не е по този начин. През актуалното десетилетие емиграцията (особено като черноработник) изобщо не е безспорна опция. Добре платените работни места у нас стават от ден на ден, а като прибавим и разликата в разноските за живот тук и там, нерядко излиза, че ни е по-изгодно да си стоим в Родината. (За прочувствената страна на въпроса даже не е нужно да се отваря дума.) Ето за какво, когато на 1 януари 2014г. най-накрая паднаха рестриктивните мерки на английския трудов пазар, медиите на Острова се бяха подготвили за " Великото преселение на българите и румънците "... само че останаха сюрпризирани от неналичието на такова.
В още по-голяма степен това важи и за жителите на другите някогашни соцдържави, в този момент горди членки на Европейски Съюз. Докато преди десетина години обликът на " полския водопроводчик " беше емблематичен за имиграцията във Англия, в този момент опциите за работа и вложения в Полша са фрапантно по-добри. А що се отнася до жителите на Западна Европа, при тях претекстовете за имиграция на Острова постоянно са били разнообразни спрямо източноевропейците.
Като добавка, при започване на февруари т.г. пристигна новината за плантация в Корнуол, Югозападна Англия, където 200 берачи на цветя от разнообразни източноевропейски страни са били държани в условия на " съвременно иго ". Това провокира серия от репортажи, изявленията и следствия по отношение на изискванията, при които наши сънародници се трудят на Острова (конкретно става дума за селскостопанския сектор).
Разбра се, че не са един и два случаите, в които българската фирма-посредник не обезпечава обещаното и изискванията на място се оказват много по-различни. Посочени бяха и образци за неприемливо отнасяне на служащи в ХХI век на територията на Европейски Съюз. Като прибавим и тези обстановки, в които всичко е изрядно, само че просто не съответствува със повишените упования на гурбетчиите, то общото равнище на отчаяние от този вид случки по никакъв начин не е ниско.
И в случай че допреди 10-15 години сходни неща се одобряваха за неизбежно зло, то през днешния ден (при пълноправно участие в Европейския съюз и усъвършенствана икономическа обстановка в България плюс вариантите за работа в още доста европейски държави) работата на Острова към този момент надалеч не е толкоз привлекателна.
Разбира се, ще бъде забавно да се следи по какъв начин всичко това ще се схване от българската диаспора във Англия. Дали нашите сънародници ще се повлекат по наклонността или, в противен случай, ще решат, че колкото повече българи се връщат у нас, толкоз повече благоприятни условия се отварят за тези, които останат? Що се отнася до настройките за бъдеща имиграция, евентуално те ще намалеят, защото главен фактор за решението на един българин да се засели в друга страна, е съществуването на близки или познати, които да му оказват помощ да се устрои първоначално.
След всичко това може да се направи следния извод: Брекзит евентуално не е единствената причина за смяна в миграционните настройки, само че Брекзит несъмнено въздейства върху настройките (и то освен на чужденците - жители на Европейски Съюз, а и на самите британци). През последните 20 месеца Англия става все по-малко атрактивна за заселване и в същото време все по-неконкурентна на фона на останалата част на Европейски Съюз. И в случай че икономическите аргументи за това се дължат на комплицирани специфики, които надвишават мащабите на една или друга страна, то психическите (влошения имидж на Англия като място за живот) са напълно по виновност на английското общество. С други думи, британците си вкараха автогол посредством референдума за Брекзит и това към този момент става видно. Което още веднъж слага въпроса редно ли е такива значими въпроси да се вземат решение с референдум. Очевидно не, само че още какъв брой торби сол би трябвало да изядат европейските общества, единствено времето ще покаже.
Димитър Петров, news.bg
От английската статистика прецизираха, че миграционните модели са комплицирани и не може да се изясняват единствено с Брекзит, само че обстоятелствата сочат, че имиграцията от Европейски Съюз стартира да спада директно след референдума от юни 2016г. (увеличаването на напускащите Англия стартира преди 2 години). Видно е, че Брекзит оказва въздействие върху миграцията, въпреки това въздействие да е повече психическо и по-малко икономическо.
Тези данни затвърждават трендовете, които бяха видяни от английската статистика още през декември предходната година. Тогава стана ясно, че понижава имиграцията на български и румънски жители в Обединеното кралство, като в същото време се усилва броят на българите и румънците, които напущат Англия. Следва да се напомни, че главен акцент в риториката на последователите на Брекзит беше терзанието от огромната имиграция от някогашния Източен блок, като най-често се загатваха Румъния и България.
Поне в това отношение акцията за Брекзит очевидно съумя. Толкова проблематичните българи и румънци полека-лека се изнасят от Острова, а тези, които напират натам, надалеч не са доста.
Дали обаче Брекзит е главната причина? В реалност, най-атрактивните времена за имиграция във Англия бяха годините преди приемането ни в Европейски Съюз плюс интервала на рестрикции на трудовия пазар. Тогава към момента да се хванеш на каква да е работа във Англия беше по-изгодно от множеството работни предложения в България.
Само че от известно време това не е по този начин. През актуалното десетилетие емиграцията (особено като черноработник) изобщо не е безспорна опция. Добре платените работни места у нас стават от ден на ден, а като прибавим и разликата в разноските за живот тук и там, нерядко излиза, че ни е по-изгодно да си стоим в Родината. (За прочувствената страна на въпроса даже не е нужно да се отваря дума.) Ето за какво, когато на 1 януари 2014г. най-накрая паднаха рестриктивните мерки на английския трудов пазар, медиите на Острова се бяха подготвили за " Великото преселение на българите и румънците "... само че останаха сюрпризирани от неналичието на такова.
В още по-голяма степен това важи и за жителите на другите някогашни соцдържави, в този момент горди членки на Европейски Съюз. Докато преди десетина години обликът на " полския водопроводчик " беше емблематичен за имиграцията във Англия, в този момент опциите за работа и вложения в Полша са фрапантно по-добри. А що се отнася до жителите на Западна Европа, при тях претекстовете за имиграция на Острова постоянно са били разнообразни спрямо източноевропейците.
Като добавка, при започване на февруари т.г. пристигна новината за плантация в Корнуол, Югозападна Англия, където 200 берачи на цветя от разнообразни източноевропейски страни са били държани в условия на " съвременно иго ". Това провокира серия от репортажи, изявленията и следствия по отношение на изискванията, при които наши сънародници се трудят на Острова (конкретно става дума за селскостопанския сектор).
Разбра се, че не са един и два случаите, в които българската фирма-посредник не обезпечава обещаното и изискванията на място се оказват много по-различни. Посочени бяха и образци за неприемливо отнасяне на служащи в ХХI век на територията на Европейски Съюз. Като прибавим и тези обстановки, в които всичко е изрядно, само че просто не съответствува със повишените упования на гурбетчиите, то общото равнище на отчаяние от този вид случки по никакъв начин не е ниско.
И в случай че допреди 10-15 години сходни неща се одобряваха за неизбежно зло, то през днешния ден (при пълноправно участие в Европейския съюз и усъвършенствана икономическа обстановка в България плюс вариантите за работа в още доста европейски държави) работата на Острова към този момент надалеч не е толкоз привлекателна.
Разбира се, ще бъде забавно да се следи по какъв начин всичко това ще се схване от българската диаспора във Англия. Дали нашите сънародници ще се повлекат по наклонността или, в противен случай, ще решат, че колкото повече българи се връщат у нас, толкоз повече благоприятни условия се отварят за тези, които останат? Що се отнася до настройките за бъдеща имиграция, евентуално те ще намалеят, защото главен фактор за решението на един българин да се засели в друга страна, е съществуването на близки или познати, които да му оказват помощ да се устрои първоначално.
След всичко това може да се направи следния извод: Брекзит евентуално не е единствената причина за смяна в миграционните настройки, само че Брекзит несъмнено въздейства върху настройките (и то освен на чужденците - жители на Европейски Съюз, а и на самите британци). През последните 20 месеца Англия става все по-малко атрактивна за заселване и в същото време все по-неконкурентна на фона на останалата част на Европейски Съюз. И в случай че икономическите аргументи за това се дължат на комплицирани специфики, които надвишават мащабите на една или друга страна, то психическите (влошения имидж на Англия като място за живот) са напълно по виновност на английското общество. С други думи, британците си вкараха автогол посредством референдума за Брекзит и това към този момент става видно. Което още веднъж слага въпроса редно ли е такива значими въпроси да се вземат решение с референдум. Очевидно не, само че още какъв брой торби сол би трябвало да изядат европейските общества, единствено времето ще покаже.
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ