Миналата неделя, за мен и за нашия екип беше едно

Миналата неделя, за мен и за нашия екип беше едно от най-незабравимите и прочувствени излъчвания в шестгодишната история на " 120 минути ". Благодарим ви писмата, за известията, които получихме oт цялата страна и от чужбина с оценка за нашия труд.

В рамките на три часа, имахме опцията да проследим онлайн литургията на папа Франциск от центъра на София, което за нас беше и професионално предизвикателство, и чисто човешка наслада, която се случва един път в живота. На идващия ден пък бяхме в Раковски. Оттогава, цяла седмица си мисля за една част от проповедта на папата, която мощно ме раздруса. Става дума за логиката на психиката на гроба, която " оцветява всичко с примирие и ни кара да се отдадем на утешителното възприятие на самосъжалението, което, като молец, разяжда нашата вяра ". Всъщност тези думи разказват по какъв начин когато вярата в една общественост се изпарява, хората потъват в еснафщина. А нашата еснафщина постоянно се показва в боязън от контакта със света към нас. Ние не разбираме света, а на света не му пука изключително по тази причина.

Наред с всички занимателни тайни теории, с неразбиране следих по какъв начин бяха подстрекавани страховете на хората, че папата " идвал, с цел да ни накара да одобряваме бежанци ". Доста чудноват миг за сходна мисъл. Защото се намираме във време, в което бежанският напън към Европа понижа над 10 пъти в съпоставяне със обстановката преди три години. През последната година, бежанците влизаха най-вече през Испания. Но както сподели Франциск в Скопие: " Ние свикнахме да ядем твърдия самун на дезинформацията и се трансформираме в пандизчии на отхвърлянето, на етикетите и презрението ". Истинският християнин не ненавижда. Добрият човек не ненавижда. Вярата в Господ не е равна на вярата в Светия синод или в една или друга персона. Вярата е нещо много по-лично.

Между другото, доста обвинявания се изсипаха против българските митрополити, само че в никакъв случай не би трябвало да забравяме, че и Светият синод е групов орган на хора с друго мнение. През седмицата чухме и двама митрополити, чийто думи също
прозвучаха сплотяващо и смирено. Те намекнаха, че са имали друга позиция за визитата на папата, само че в последна сметка са се съобразили с болшинството. Всеки може да направи своите заключения, само че в случай че сме същински вярващи, можем ли да ги съдим? И въобще би трябвало ли да съдим и назидаваме някого?

Замислете се, в България прозвучаха толкоз човешки и хубави думи, че на мен персонално доста ми се желае да запомним тях. Думите на папа Франциск към децата в Раковски, апела му към съпрузите в никакъв случай да не приключват деня с война. Призива му към младите да си приказват по-често с възрастните хора, които са пазителите на нашите корени и нашата религия. Чухме и видяхме толкоз доста хубави неща. Получихме толкоз доста храна за размисъл, примирие и помиряване. И като се замислим, какъв брой рядко ни се случва това, спомените и положителното чувство стават още по-силни.

Как на този декор да съдиш, да заклеймяваш, да се ядосваш?

Не е нужно. Нека един път останем с чувството, че се е случило нещо хубаво, нещо човешко, нещо налично. Да, случи се и се случи пред очите ни. Важно е посредством тези прекарвания, да си създадем изводите за нашия личен живот. Без конспирации,
разделения, фили, фоби и разногласия, в които да си " мерим " вярата. Понякога има чисто човешки страсти и наслади, които би трябвало да изживеем без скептицизъм и недоверчивост. Като естествени хора.

Коментарът на Светослав Иванов беше изработен през днешния ден в ефир по време на неговото предаване " 120 минути ".