Прозорецът за България се затваря! Предупреждение от икономист
" Миналата година беше същото, само че тогава обстановката беше по-различна, тъй като се влезе в новата година със остарелия бюджет. Но се влезе с ясно формирано болшинство в Народното събрание, което към този момент беше излъчило кабинет и просто му трябваше софтуерно време, с цел да изготви новия бюджет ", заяви икономистът Георги Ганев.
Според него аргументът на служебния кабинет, че ще се разпищолят политиците, е мотив, не трябва да се подценява, само че не е несъмнено, че в действителност ще се случи по този начин.
-->
" Базов бюджет значи с груби контури и към този момент в самия парламент да придобие някаква форма – да не е доста мощно от самия кабинет повлиян бюджетът. Очевидно е, че все още кабинетът няма желание и подобен бюджет да внася ", безапелационен е гостът пред Bulgaria ON AIR.
Ганев счита, че разликите сред партиите са положителен сигнал, тъй като се обрисува наклонност " Продължаваме промяната " да се трансформира в естествената съвременна лявоцентристка мощ в България, а Демократична България явно е дясноцентристка и е изцяло обикновено двете да имат съществени търкания по бюджетни въпроси.
" Като залагане на умерени дефицити и на фискална дисциплинираност в действителност има общо сред ГЕРБ и Демократична България. Може би разликата е, че зад фискалната дисциплинираност при метода на бюджетиране последните години при ГЕРБ се отваряше опция за порочни кръгове и харчения. Не би трябвало в един бюджет, в който взе участие Демократична България, да е допустимо някой да тегли в чували десетки милиони левове, с цел да разплаща автомагистрали ", коментира Ганев.
По думите му, каквото и да се прави с минималната работна заплата и с повдигането на пенсиите, в случай че не се създава по този начин, че да има какво да купят тези пари, хората няма да живеят по-добре.
" Дори кабинетът да се отхвърля да внесе някакъв бюджет с аргумента, че не може да залага политики, тъй като това е работа на Народното събрание, би трябвало да даде на Народното събрание макроикономическата средносрочна прогноза, в границите на която да може да се вършат проекти, даже да е в сюжета им. Трябва да се даде една картина, която да ориентира Народното събрание ", уточни гостът.
Той установи, че в случай че Брутният вътрешен продукт отиде над 180 милиарда за 2023 година, бюджетният недостиг самичък ще падне. Ганев дефинира това като реалистична опция даже със закъснение на инфлацията и тогава тазгодишният заложен недостиг може да отиде на 3% и ще би трябвало да се извършва. Той посочи, че какъв дълг ще ни е нужен за идната година, също зависи от това с какъв вид на бюджета за 2022 година ще се влезе в 2023 година
Според него, в случай че не влезем в Еврозоната на 1 януари 2024 година, прозорецът се затваря и България ще би трябвало да се нарежда в по-далечен проект да стане член и допусна, че идната възможна дата ще е към края на десетилетието.
Според него аргументът на служебния кабинет, че ще се разпищолят политиците, е мотив, не трябва да се подценява, само че не е несъмнено, че в действителност ще се случи по този начин.
-->
" Базов бюджет значи с груби контури и към този момент в самия парламент да придобие някаква форма – да не е доста мощно от самия кабинет повлиян бюджетът. Очевидно е, че все още кабинетът няма желание и подобен бюджет да внася ", безапелационен е гостът пред Bulgaria ON AIR.
Ганев счита, че разликите сред партиите са положителен сигнал, тъй като се обрисува наклонност " Продължаваме промяната " да се трансформира в естествената съвременна лявоцентристка мощ в България, а Демократична България явно е дясноцентристка и е изцяло обикновено двете да имат съществени търкания по бюджетни въпроси.
" Като залагане на умерени дефицити и на фискална дисциплинираност в действителност има общо сред ГЕРБ и Демократична България. Може би разликата е, че зад фискалната дисциплинираност при метода на бюджетиране последните години при ГЕРБ се отваряше опция за порочни кръгове и харчения. Не би трябвало в един бюджет, в който взе участие Демократична България, да е допустимо някой да тегли в чували десетки милиони левове, с цел да разплаща автомагистрали ", коментира Ганев.
По думите му, каквото и да се прави с минималната работна заплата и с повдигането на пенсиите, в случай че не се създава по този начин, че да има какво да купят тези пари, хората няма да живеят по-добре.
" Дори кабинетът да се отхвърля да внесе някакъв бюджет с аргумента, че не може да залага политики, тъй като това е работа на Народното събрание, би трябвало да даде на Народното събрание макроикономическата средносрочна прогноза, в границите на която да може да се вършат проекти, даже да е в сюжета им. Трябва да се даде една картина, която да ориентира Народното събрание ", уточни гостът.
Той установи, че в случай че Брутният вътрешен продукт отиде над 180 милиарда за 2023 година, бюджетният недостиг самичък ще падне. Ганев дефинира това като реалистична опция даже със закъснение на инфлацията и тогава тазгодишният заложен недостиг може да отиде на 3% и ще би трябвало да се извършва. Той посочи, че какъв дълг ще ни е нужен за идната година, също зависи от това с какъв вид на бюджета за 2022 година ще се влезе в 2023 година
Според него, в случай че не влезем в Еврозоната на 1 януари 2024 година, прозорецът се затваря и България ще би трябвало да се нарежда в по-далечен проект да стане член и допусна, че идната възможна дата ще е към края на десетилетието.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ