Общите ни ценности са спойката на ЕС. Да ги пазим!
Миналата година беше белязана от голям брой изборни процеси – разнообразни по рода си, само че с една непрекъсната големина: несъмнено повишаване на броя на популистки партии, залитащи към едната или другата прекаленост на политическата шахматна дъска, проповядващи отхвърлянето на другия, затваряне в личната си нация и загърбване на европейския план. В някои страни едно самобитно сепване разреши да се избегне идването на власт на тези трендове, в други –това не е толкоз сигурно… Ще бъде неточност, в случай че решим, че сме се избавили от заплахата. Напротив, ще би трябвало да сме бдителни, в случай че желаеме да избегнем слагането под подозрение на някои фундаментални полезности на нашите демокрации, тези, които поставиха основите за построяването на Европейския съюз.
Впрочем, тези полезности са освен в основата на нашия ангажимент да бъдем членове на Европейския съюз, само че са също по този начин и спойващият материал в структурата на Съюза, върху който се градят европейската взаимност, нашата благонадежност пред света и нашето общо бъдеще. Тук не става въпрос за полска или унгарска позиция. Подобно на Белгия във всички европейски страни съществуват опасности. Имам поради както мигрантската рецесия, по този начин и терористичните набези, които сътвориха такова възприятие за неустановеност, че има заплаха в сходни моменти да предприемем ограничения, които биха могли да подкопаят нашите общи постижения в региона на демокрацията и правовата страна.
Повече от всеки път, ние в Европейския съюз, би трябвало да напредваме уверено в решаването на фундаменталните за нашето общество въпроси: защита и сигурност, само че също и обща миграционна политика, която признава правилото на споделената отговорност и споделената взаимност. Трябва да задълбочим икономическия и паричен съюз, да работим за банков съюз и да засилим икономическото ръководство. В последна сметка нашите жители чакат от нас да можем най-сетне да развием една в действителност обществена Европа.
В този подтекст на непрекъснати промени, от две години упорствам да се обърне внимание на положението на правата на индивида в страните-членки на Европейския съюз. Когато една страна кандидатства да се причисли, по отношение на нея се прави подробен обзор в стопански проект, само че също по този начин и във връзка с положителното ръководство и правовата страна, които са част от Критериите от Копенхаген. След присъединението им, икономическото и бюджетно положение на страните не престават да са предмет на постоянен и деликатен обзор от Комисията, само че спазването на демокрацията, на правовата страна, на правата на индивида и на малцинствата повече не се повдигат на въпрос. Затова поздравявам смисъла, което се отдава на правовата страна в тактиката за Балканите, оповестена от Европейската комисия на 6 февруари 2018 година
Струва ми се, че е належащо всяка година да се проучва положението на правата на индивида и правовата страна в Съюза под формата на проучване, осъществявано на равноправна основа. Този постоянен обзор би ни разрешил да установим от рано рисковете за отклоняване и да предложим в точния момент коригиращи ограничения. Всяка страна-членка би могла да задава въпроси или да прави рекомендации. Конкретните параметри на този механизъм ще би трябвало да бъдат доуточнени, само че някои правила могат към този момент да бъдат изведени на напред във времето: политически механизъм, който да слага всички страни-членки на равна нога. С този нов механизъм няма да бъде нужно да чакаме утежняването на обстановката до степен, че да би трябвало да задействаме прословутия член 7 от Договора на Европейския съюз, за който доста се приказва в последно време по отношение на развиването на нещата в някои страни-членки. Днес използването на този член може да докара до отпадането на страна-членка, при констатиране на нарушаване на правовата страна, само че процедурата за активирането му е тромава.
И в случай че би трябвало да го създадем, с цел да препотвърдим нашата воля да бъдем европейци, задвижването на сходен механизъм е належащо, с цел да останем надеждни и законни на интернационалната сцена, изключително поради дейната роля на Европейския съюз като бранител на правата на индивида.
Политическите промени в нашите страни демонстрираха, че през днешния ден повече от всеки път ние би трябвало още веднъж да потвърдим нашето общо приобщаване към универсалните полезности на правовата страна и отбраната на правата на индивида. Инициирането на разговор в Съюза по отношение на тези съществени права би ни разрешило да го създадем, като по този метод ще подсилим благонадежността на Съюза на интернационалната сцена. Тази самодейност се употребява към този момент от поддръжката на половината държави-членки на Съюза, както и от поддръжката на Европейския парламент. В допълнение Европейската комисия разгласи за тази година една самодейност, обвързвана с правовата страна, което ме радва. Белгия от своя страна ще продължава да активизира силите си, с цел да убеждава повече страни-членки и да поддържа създалата се от оповестението на това предложение инерция. Белгия може да разчита и на моята персонална ангажираност по въпроса.
*Статията на господин Дидие Рейндерс е предоставена извънредно на вестник “Труд ” от посолството на Белгия в България
Устойчив фактор в Европейски Съюз
Министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс е измежду най-утвърдените лица на политическата сцена в една от страните основателки на Европейски Съюз. В дейната политика влиза през 1992, когато за първи път е определен за народен представител във Федералния парламент на страната. От 1999 година до 2011 е министър на финансите на Белгия в няколко съдружни държавни управления. Заема поста на министър на външните работи, външната търговия и европейските въпроси на Белгия от 2011 и още веднъж в кабинета на Луи Мишел през 2014 година Успоредно на това от 2004 година е вицепремиер във всяко едно федерално държавно управление на Белгия.
Впрочем, тези полезности са освен в основата на нашия ангажимент да бъдем членове на Европейския съюз, само че са също по този начин и спойващият материал в структурата на Съюза, върху който се градят европейската взаимност, нашата благонадежност пред света и нашето общо бъдеще. Тук не става въпрос за полска или унгарска позиция. Подобно на Белгия във всички европейски страни съществуват опасности. Имам поради както мигрантската рецесия, по този начин и терористичните набези, които сътвориха такова възприятие за неустановеност, че има заплаха в сходни моменти да предприемем ограничения, които биха могли да подкопаят нашите общи постижения в региона на демокрацията и правовата страна.
Повече от всеки път, ние в Европейския съюз, би трябвало да напредваме уверено в решаването на фундаменталните за нашето общество въпроси: защита и сигурност, само че също и обща миграционна политика, която признава правилото на споделената отговорност и споделената взаимност. Трябва да задълбочим икономическия и паричен съюз, да работим за банков съюз и да засилим икономическото ръководство. В последна сметка нашите жители чакат от нас да можем най-сетне да развием една в действителност обществена Европа.
В този подтекст на непрекъснати промени, от две години упорствам да се обърне внимание на положението на правата на индивида в страните-членки на Европейския съюз. Когато една страна кандидатства да се причисли, по отношение на нея се прави подробен обзор в стопански проект, само че също по този начин и във връзка с положителното ръководство и правовата страна, които са част от Критериите от Копенхаген. След присъединението им, икономическото и бюджетно положение на страните не престават да са предмет на постоянен и деликатен обзор от Комисията, само че спазването на демокрацията, на правовата страна, на правата на индивида и на малцинствата повече не се повдигат на въпрос. Затова поздравявам смисъла, което се отдава на правовата страна в тактиката за Балканите, оповестена от Европейската комисия на 6 февруари 2018 година
Струва ми се, че е належащо всяка година да се проучва положението на правата на индивида и правовата страна в Съюза под формата на проучване, осъществявано на равноправна основа. Този постоянен обзор би ни разрешил да установим от рано рисковете за отклоняване и да предложим в точния момент коригиращи ограничения. Всяка страна-членка би могла да задава въпроси или да прави рекомендации. Конкретните параметри на този механизъм ще би трябвало да бъдат доуточнени, само че някои правила могат към този момент да бъдат изведени на напред във времето: политически механизъм, който да слага всички страни-членки на равна нога. С този нов механизъм няма да бъде нужно да чакаме утежняването на обстановката до степен, че да би трябвало да задействаме прословутия член 7 от Договора на Европейския съюз, за който доста се приказва в последно време по отношение на развиването на нещата в някои страни-членки. Днес използването на този член може да докара до отпадането на страна-членка, при констатиране на нарушаване на правовата страна, само че процедурата за активирането му е тромава.
И в случай че би трябвало да го създадем, с цел да препотвърдим нашата воля да бъдем европейци, задвижването на сходен механизъм е належащо, с цел да останем надеждни и законни на интернационалната сцена, изключително поради дейната роля на Европейския съюз като бранител на правата на индивида.
Политическите промени в нашите страни демонстрираха, че през днешния ден повече от всеки път ние би трябвало още веднъж да потвърдим нашето общо приобщаване към универсалните полезности на правовата страна и отбраната на правата на индивида. Инициирането на разговор в Съюза по отношение на тези съществени права би ни разрешило да го създадем, като по този метод ще подсилим благонадежността на Съюза на интернационалната сцена. Тази самодейност се употребява към този момент от поддръжката на половината държави-членки на Съюза, както и от поддръжката на Европейския парламент. В допълнение Европейската комисия разгласи за тази година една самодейност, обвързвана с правовата страна, което ме радва. Белгия от своя страна ще продължава да активизира силите си, с цел да убеждава повече страни-членки и да поддържа създалата се от оповестението на това предложение инерция. Белгия може да разчита и на моята персонална ангажираност по въпроса.
*Статията на господин Дидие Рейндерс е предоставена извънредно на вестник “Труд ” от посолството на Белгия в България
Устойчив фактор в Европейски Съюз
Министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс е измежду най-утвърдените лица на политическата сцена в една от страните основателки на Европейски Съюз. В дейната политика влиза през 1992, когато за първи път е определен за народен представител във Федералния парламент на страната. От 1999 година до 2011 е министър на финансите на Белгия в няколко съдружни държавни управления. Заема поста на министър на външните работи, външната търговия и европейските въпроси на Белгия от 2011 и още веднъж в кабинета на Луи Мишел през 2014 година Успоредно на това от 2004 година е вицепремиер във всяко едно федерално държавно управление на Белгия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ