На границата между живота и смъртта
Милиони хора се допират до гибелта, а по-късно се връщат в света на живите. Те настояват, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и действителности. Дали това са рисковите мисли на агонизиращите им мозъци, или в действителност са надникнали в отвъдното? За актуалната просвета човешкото схващане към момента е огромна тайнственост.
Наемни убийци са натоварени да унищожават грузинския отстъпник Родоная Григориевич. Екзекуцията е осъществена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, след това колата се връща и минава повторно през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси означават, че евентуална причина за гибелта са многочислените фрактури на черепа и на гръбначния дирек. Транспортиран в моргата, трупът е подложен в хладилна камера в очакване на аутопсията.Три дни по-късно, когато правосъдният доктор стартира да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, само че очите още веднъж се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.
Фактът, че грузинецът е оживял, самичък по себе си е забавен, само че по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, измежду който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.
Естествено е, че лекарите не обърнали изключително внимание на " спомените " на пациента от отвъдното, само че Родоная бил в положение да потвърди част от това, за което говорел. Той да вземем за пример споделил, че по време на своите " премествания " е чул гласа на едно новородено в прилежащ корпус на болничното заведение и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си усещания, етерният дух на Родоная разкрил, че то има съществени недостатъци на едната бедрена кост. След анулираната аутопсия грузинецът съобщил своята " диагноза " на лекарите от болничното заведение. Очевидно било, че по никакъв метод не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, само че рентгеновото проучване посочило, че е прав.
Родоная Григориевич, който " умря " през 1976 година, през днешния ден е началник на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които настояват, че са изпитали неповторимо прекарване по време на късата си екскурзия до гибелта.
Наричан опит отвън тялото, завръщане от отвъдното, прекарване близо до гибелта или положение на почти-смърт - феноменът се демонстрира, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди още веднъж да се завърне измежду живите.
Обикновено виденията при положението почти-смърт стартират с чувството на умиращия, че напуща своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време следи света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена мрачевина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои умряли близки и другари. Вижда като на филм целия си доскорошен живот с насладите и грешките му, след това навлиза в светлината. Изпитва чувство за успокоение. Стига до някакъв предел или преграда и измежду сиянието се появява божествена фигура или адско привидение. Тогава схваща, че би трябвало да се завърне в своето тяло, с цел да довърши земния си път. И още веднъж се връща към живота, зареден с обич и нематериалност.
Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си наподобяват, подсказва, че зад тези свидетелства в действителност има нещо действително. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна промяна на прекосяване от телесно към астрално положение, или това са резултатите от патологични физико-биологически промени?
" Издигнах се над тялото си! - споделя един от пациентите на сърдечносъдовия патолог доктор Морис Маулингс. - Гледах операционната зала от горната страна. После някаква мощ ме трасна към едно мрачно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме следят демони или може би чудовища. Започнах да викам, че желая да изляза, а след това още веднъж бях всмукан в моето тяло! "
Английският невролог Питър Фенуик организира необикновен опит, като слага разнообразни предмети и знаци на по-високи нива над операционната зала. Хирурзите са изумени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична гибел и по-късно върнали се към живота, тъкмо разказват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.
През 1982 година кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болничното заведение от неизцерим рак. В положение покрай гибелта, траяло 90 минути, съзнанието му минало в някаква паралелна действителност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да изясни този случай, в случай че я нямаше една детайлност: лекарите установяват, че ракът на Бенедикт е изцяло липсващ.
