Словенин означава човек
Милена ВЪРБАНОВА
Вече няколко пъти означих в мои публикации - и даже наскоро в " Името на Плиска " - че понятието " словенин ", от което произлиза думата " славянин ", значи " притежател на Словото, на културата, на духовността, на Бога ". Сега разбирам, че в действителност съм стеснила смисъла му - същността на това разбиране е доста по-широка и се припокрива с понятието " човек ".
Както показах в предходните си текстове, считам, че терминът " словенин " е примитивен по отношение на " славянин ", защото самото разбиране " популярност " е производно от " слово " и значи - в случай че оставим настрани главното му морално наличие - " някой или нещо, за който или което доста и дълго се приказва ". Имена като Словения и Словакия, както и названието на епоса " Веда Словена ", демонстрират първичността на думата " словенин ". В тая посока изключително забавен проблем за полемики съставляват названията на двете групи, на които, съгласно формалната историческа просвета, се разделят източните славяни - анти и славини. Мисля, че " анти " значи не друго, а " предшественици " - думата и през днешния ден е универсална, изключително като постфикс за означаване на предшестващи събития - а в случай че премахнем носовката, остава познатото ни антично разбиране " ати " - " татковци ". Колкото до " славини " - " словени " смисълът на тази дума ще изясня в сегашния текст.
В публикацията си " Бяла земя. Кои са пеласгите " декларирам, че понятието " слово " произлиза от арамейската дума " Aloh " - " Бог. Дори допускам, че първият тон " с " в " слово ", в действителност е представка и смисълът на цялата дума е " От Бога ". А кого Бог е уважил с най-великия си подарък - " Словото "? Кое е първото, което отличава индивида от животните? Дарът на речта - словото - несъмнено. Животните са " безсловесни ", единствено индивидът може да се показва посредством слово.
Затова дано проследим какъв тъкмо е смисълът на понятието " човек " в другите антични езици.
На латински " човек " е homo. Някои етимолози свързват произхода на тази дума с humus - земя, почва. Има логичност - съгласно Библията, както и съгласно древногръцката ( древнотракийска ) митология, индивидът е основан от тиня, прахуляк, земя - и ще се трансформира в тиня, прахуляк, земя. Но е допустимо думата homo да произлиза от името Ом ( Аум ) - първата демонстрация на Брахман, Вселенския Дух, съгласно Ведите. В подобен случай латинското слово homo би могло да е обвързвано с понятието " разум " ( схващане ), което отличава индивида от животното.
В санскритски език една от думите, които значат " човек " е nara. Но на латински narro значи " приказвам, споделям, оповестявам " - оттова произлиза модерният термин " разказ ", " наративен " - " роман ", " разказен ". Следователно санскритският слива понятието " човек " с най-отличителното качество на това творение - " речта ", " словото ", " говоренето ". Нашият език също пази диря от това обединение - старинният глагол " хортувам " произлиза от " хора ". Разбира се, етимологията му е доста по-сложна, само че тя не е обект на този текст.
Какво обаче лично ще рече самата българска дума " човек "? Какъв е нейният генезис? Тия въпроси от дълго време са невъобразима главоблъсканица за българските етимолози, без да се стигне до приемлив резултат. Руските учени също не са дали еднопосочен отговор на смисъла на понятието " человек ", което е съвсем идентично с нашето слово. Тъй като в старинния простолюден български език е използвана думата " чиляк " или " челяк ", а " човек " е относително ново слово, одобрявам, че първичното разбиране е било доста по-близо до съветското и е съдържало корена " чил " или " чел ", който в действителност ще ни даде стремежи отговор - какъв е първичният смисъл на думата " човек ", от кое място идва тя?
Този отговор може, съгласно мен, да бъде оголен посредством английската лексика, главните понятия в която демонстрират изумително подобие с тракийската и българската. Ще припомня, че съгласно " История на английските крале " на монаха Галфрид Мънмътски, историограф от 12 в., бритите ( бриги, бълги ) са бежанци от Троя. Британските сказуеми, непрестанно използвани и в актуалния британски език - tell и talk ( произнасяно като " толк ", " чолк " ) - значат " споделям ", " приказвам ", " беседвам ". И те са ключ към загадката на думата " човек ", " чиляк ", " челяк ", " человек ". Създание, което " приказва ", което е удостоено с дара на " Словото ".
Както е известно от анатомията, мозъчният център на речта, се намира зад челната част на черепа - показвам се, несъмнено, като неспециалист. Удивително е, че това е било известно на античните:
" Преди 3 500 години Мойсей акцентира смисъла на челния дял за морала: „ Тези думи, които ти повелявам през днешния ден, дано бъдат в сърцето ти (…) и да бъдат като превръзка на челото ти “ ( публикация " Командният център на мозъка " )
Челният лоб е съсъд на най-висшите функционалности на мозъка - емпатия, духовни желания, творчество - които издигат индивида като създание, сходно на Твореца.
Следователно понятието " човек " - " творение, дарено със слово " - е равнозначно на " словенин ". Ето и разгадката на името на втората огромна група " източни славяни ". Колкото и фантастично да звучи през днешния ден, когато едвам проглеждаме за същинската история на човечеството, антите са " бащите, предците " - оживелите представители на предходната раса, а " славините " - " словени " са новата земна раса, потомците, следовниците. И това пояснение може да провокира просташки смях единствено у слепците. Както съм казвала нееднократно - и концепцията, че парата може да движи локомотив, е осмивана от тия, които са си представяли, че конската двигателна сила е без конкуренция.
Много неща би трябвало да преосмислим. Слова, които сме считали за етнически названия, в действителност са цивилизационни и морални понятия. Дълбокият им разбор обаче сочи, че народите, които през днешния ден назоваваме " славянски " и които би трябвало да назоваваме " словенски ", произлизат непосредствено от предходната земна раса. Един всесилен, аргументиран очевидец - езикът - го потвърждава.
Срамно е да се политизират тези изказвания. След обявата на публикацията ми " Името на Плиска ", бях гневно нападната с обвинявания от една страна в " русофобия ", а от друга - в " западнофобия " ( смешна дума, изкована от смешни хора ). " Човек " - " словенин " може да бъде само морално и цивилизационно разбиране - представител на петата рационална раса, която населява планетата Земя. Разбирайки моралния смисъл, вложен в словото " човек ", ни става по-ясна задачата на човешкия жанр в света и пътят към нейното реализиране.
Вече няколко пъти означих в мои публикации - и даже наскоро в " Името на Плиска " - че понятието " словенин ", от което произлиза думата " славянин ", значи " притежател на Словото, на културата, на духовността, на Бога ". Сега разбирам, че в действителност съм стеснила смисъла му - същността на това разбиране е доста по-широка и се припокрива с понятието " човек ".
Както показах в предходните си текстове, считам, че терминът " словенин " е примитивен по отношение на " славянин ", защото самото разбиране " популярност " е производно от " слово " и значи - в случай че оставим настрани главното му морално наличие - " някой или нещо, за който или което доста и дълго се приказва ". Имена като Словения и Словакия, както и названието на епоса " Веда Словена ", демонстрират първичността на думата " словенин ". В тая посока изключително забавен проблем за полемики съставляват названията на двете групи, на които, съгласно формалната историческа просвета, се разделят източните славяни - анти и славини. Мисля, че " анти " значи не друго, а " предшественици " - думата и през днешния ден е универсална, изключително като постфикс за означаване на предшестващи събития - а в случай че премахнем носовката, остава познатото ни антично разбиране " ати " - " татковци ". Колкото до " славини " - " словени " смисълът на тази дума ще изясня в сегашния текст.
В публикацията си " Бяла земя. Кои са пеласгите " декларирам, че понятието " слово " произлиза от арамейската дума " Aloh " - " Бог. Дори допускам, че първият тон " с " в " слово ", в действителност е представка и смисълът на цялата дума е " От Бога ". А кого Бог е уважил с най-великия си подарък - " Словото "? Кое е първото, което отличава индивида от животните? Дарът на речта - словото - несъмнено. Животните са " безсловесни ", единствено индивидът може да се показва посредством слово.
Затова дано проследим какъв тъкмо е смисълът на понятието " човек " в другите антични езици.
На латински " човек " е homo. Някои етимолози свързват произхода на тази дума с humus - земя, почва. Има логичност - съгласно Библията, както и съгласно древногръцката ( древнотракийска ) митология, индивидът е основан от тиня, прахуляк, земя - и ще се трансформира в тиня, прахуляк, земя. Но е допустимо думата homo да произлиза от името Ом ( Аум ) - първата демонстрация на Брахман, Вселенския Дух, съгласно Ведите. В подобен случай латинското слово homo би могло да е обвързвано с понятието " разум " ( схващане ), което отличава индивида от животното.
В санскритски език една от думите, които значат " човек " е nara. Но на латински narro значи " приказвам, споделям, оповестявам " - оттова произлиза модерният термин " разказ ", " наративен " - " роман ", " разказен ". Следователно санскритският слива понятието " човек " с най-отличителното качество на това творение - " речта ", " словото ", " говоренето ". Нашият език също пази диря от това обединение - старинният глагол " хортувам " произлиза от " хора ". Разбира се, етимологията му е доста по-сложна, само че тя не е обект на този текст.
Какво обаче лично ще рече самата българска дума " човек "? Какъв е нейният генезис? Тия въпроси от дълго време са невъобразима главоблъсканица за българските етимолози, без да се стигне до приемлив резултат. Руските учени също не са дали еднопосочен отговор на смисъла на понятието " человек ", което е съвсем идентично с нашето слово. Тъй като в старинния простолюден български език е използвана думата " чиляк " или " челяк ", а " човек " е относително ново слово, одобрявам, че първичното разбиране е било доста по-близо до съветското и е съдържало корена " чил " или " чел ", който в действителност ще ни даде стремежи отговор - какъв е първичният смисъл на думата " човек ", от кое място идва тя?
Този отговор може, съгласно мен, да бъде оголен посредством английската лексика, главните понятия в която демонстрират изумително подобие с тракийската и българската. Ще припомня, че съгласно " История на английските крале " на монаха Галфрид Мънмътски, историограф от 12 в., бритите ( бриги, бълги ) са бежанци от Троя. Британските сказуеми, непрестанно използвани и в актуалния британски език - tell и talk ( произнасяно като " толк ", " чолк " ) - значат " споделям ", " приказвам ", " беседвам ". И те са ключ към загадката на думата " човек ", " чиляк ", " челяк ", " человек ". Създание, което " приказва ", което е удостоено с дара на " Словото ".
Както е известно от анатомията, мозъчният център на речта, се намира зад челната част на черепа - показвам се, несъмнено, като неспециалист. Удивително е, че това е било известно на античните:
" Преди 3 500 години Мойсей акцентира смисъла на челния дял за морала: „ Тези думи, които ти повелявам през днешния ден, дано бъдат в сърцето ти (…) и да бъдат като превръзка на челото ти “ ( публикация " Командният център на мозъка " )
Челният лоб е съсъд на най-висшите функционалности на мозъка - емпатия, духовни желания, творчество - които издигат индивида като създание, сходно на Твореца.
Следователно понятието " човек " - " творение, дарено със слово " - е равнозначно на " словенин ". Ето и разгадката на името на втората огромна група " източни славяни ". Колкото и фантастично да звучи през днешния ден, когато едвам проглеждаме за същинската история на човечеството, антите са " бащите, предците " - оживелите представители на предходната раса, а " славините " - " словени " са новата земна раса, потомците, следовниците. И това пояснение може да провокира просташки смях единствено у слепците. Както съм казвала нееднократно - и концепцията, че парата може да движи локомотив, е осмивана от тия, които са си представяли, че конската двигателна сила е без конкуренция.
Много неща би трябвало да преосмислим. Слова, които сме считали за етнически названия, в действителност са цивилизационни и морални понятия. Дълбокият им разбор обаче сочи, че народите, които през днешния ден назоваваме " славянски " и които би трябвало да назоваваме " словенски ", произлизат непосредствено от предходната земна раса. Един всесилен, аргументиран очевидец - езикът - го потвърждава.
Срамно е да се политизират тези изказвания. След обявата на публикацията ми " Името на Плиска ", бях гневно нападната с обвинявания от една страна в " русофобия ", а от друга - в " западнофобия " ( смешна дума, изкована от смешни хора ). " Човек " - " словенин " може да бъде само морално и цивилизационно разбиране - представител на петата рационална раса, която населява планетата Земя. Разбирайки моралния смисъл, вложен в словото " човек ", ни става по-ясна задачата на човешкия жанр в света и пътят към нейното реализиране.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ