Генерал обявява дуел на Стамболов заради шавливата си жена
Михаил Савов жъне победи на фронта, само че не може да се оправи с дворцовите интриги Бащата на модерната ни войска си пати поради хубавата Срамайда
Някои историци го тачат като един от основателите на българската армия, самоуверен военачалник донесъл блестящи победи по фронтовете на Сръбско-българската и Балканската войни. Други го смятат за един от главните виновници за експлоадирането и провалянето ни в Междусъюзническата война и за „ маша ” на цар Фердинанд. Но, каквото и да са оценките за военачалник Михаил Савов, името му остава водещо във военния и политически живот при започване на ХХ век.
Бъдещият военачалник е роден на 26 ноември 1857 година вСтара Загора. Учи в началото в Хасково, Пловдив и Априловата гимназия в Габрово. По време на Априлското въстание е възпитаник в Галатасарайския колеж в Цариград. След Освобождението приключва първия випуск на Военното учебно заведение в София и през 1879 година е създаден в чин подпоручик. Две години по-късно отпътува да учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България през 1885 година стартира работа в милицията на Източна Румелия в Пловдив. Същата година е създаден в чин капитан и е назначен за адютант по строевата част на армията.
По време на Сръбско-българската война се включва от първия ден в отблъскване на сръбското настъпление като пълководец на левия фланг в борбата при Сливница. Отразява офанзивите на Дринската дивизия. И отхвърля да извърши заповедта на командващия Западния корпус майор Аврам Гуджев да отстъпи позициите си. Така спомага за разгрома на Моравската дивизия в багра при Гургулят. След края на войната работи в Генералния щаб, а по време на Августовския прелом през 1886 година, довел до детронирането на княз Александър Батенберг, като началник-щаб на Пловдивската бригада подкрепя напъните на командващия я полковник Сава Муткуров в организирането на отпор на превратаджиите и изгонването им от София. По време на Регентството до възкачването на княз Фердинанд на българския трон, Михаил Савов е боен комендант на Пловдив. През 1887 година е създаден в чин майор и служи като асистент на военния министър и в Генералния щаб. На идната година става флигел-адютант на княз Фердинанд. През 1891 година е назначен за боен министър в кабинета на Стефан Стамболов и същата година е създаден в чин подполковник. През 1904 година става военачалник - майор, 4 години по-късно генерал-лейтенант.
Но колкото блестяща е военната кариера на ген. Савов, толкоз
цялостен с премеждия е персоналният му живот му живот.
През 1886 година, до момента в който служи в Пловдив, бъдещият военачалник Михаил Савов се среща с хубавицата Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстатиев Гешов, и се сгодява за нея. Смарайда има сестра Мамота и двете са меко казано „ известни ” измежду пловдивския елит. Така, разумно, след време до него доближават слуховете за леконравното държание на бъдещата му брачна половинка и честолюбивият военачалник търси метод да се откаже от дадената дума. Три месеца след годежа Смарайда получава анонимно писмо от неин някогашен ухажор, в което написа, че желае да възобнови интимните си контакти с нея. Савов занася анонимката на градоначалника Димитър Свещаров и го моли да открие създателя му. Тъй като писмото е предадено от циганче, стражарите арестуват 80 ромски деца и едно от тях признава и демонстрира дома на индивида, който му е дал писмото. Оказва се, че създателят на писмото е приятелят на Михаил Савов Шмит Кулли. Неочакващ такава развръзка, офицерът прибира анонимката и моли Свещаров да не помни за случая. На идната година в навечерието на сватбата Савов декларира на годеницата си, че се отхвърля от годежа. Майката на Смарайда отива в двореца и изплаква драмата на княгиня Клементина, а чичо й Иван Ев. Гешов среща Фердинанд с казуса. Вследствие на целия напън военният министър Сава Муткуров вика Савов при себе си и му слага ултиматум – или да се ожени, или да бъде уволнен от армията. Изборът е явен. Сватбата е бързо проведена в дома на Гешов като кумове стават Султана и Рачо Петрови. На идващия ден Савов отпътува с жена си за Шумен, където е новото предопределение на офицера. За да спре похожденията на жена си, Савов слага въоръжен часовой пред дома си и съгласно спомените на Султана Петрова постоянно пребивал жена си до момента в който я насини.
В същото време на власт е държавното управление на Стефан Стамболов, в което боен министър е зетят на премиера - първият български военачалник Сава Муткуров. Но, Муткуров се разболява и отпътува на лекуване в Италия, като през това време в София го замества Рачо Петров, непосредствен на княза и считан за идващия боен министър. Но, Стамболов не харесва Петров и назначава Михаил Савов на поста. По това време към този момент връзките сред Фердинанд и премиера са почнали да се утежняват. На княза не подхожда известността и огромната власт, която има Стамболов, а той от двоя страна стартира да се нервира от политическите вмешателства на първия. За да унизи премиера, Фердинанд назначава Рачо Петров за Началник-щаб на армията, който всеки вторник рапортува персонално единствено на него. След няколко седмици Петров е назначен за флигел-адютант на княза и като подобен участва на сватбата му с Мария-Луиза в италианския град Пианоре през 1893 година За да се избави от Стамболов князът замисля проект да вмъкне протежето си Рачо Петров в кабинета на Стамболов и по този начин да предизвика оставката му. В обществото стартират да се носят клюки, че родителите и роднините на Савов живеят в мизерия и той не им обръща никакво внимание. До ушите на Савов доближава слухът, че Панайот Славков, ръководител на Народното събрание и непосредствен другар на Стамболов, е ухажор на жена му. Савов се оплаква на премиера, който го успокоява, че това не дава отговор на истината. Когато и това не сработва, в заверата на княза се включва Димитър Станчов, шеф на Тайния кабинет на княза. Станчов стартира да убеждава Савов, че и Стамболов - върл пияница, картоиграч и коцкар, също е ухажор на Смарайда. За задачата в дома на някогашния княжески ординарец Димитър Марков е поканена сестрата на Смарайда - Мамота, която под благовидния претекст, че домакините ще й оказват помощ да се сдобри със брачна половинка си, който я е изгонил, споделя за похожденията със сестра си пред свещеника Христо Николов и софийския градоначалник Христо Басмаджиев. Зад полуотворената врата в прилежащата стая е и самия Михаил Савов. Така той чува следния роман:„ …След като мъжът ми ме изпъди, аз пристигнах в София и се открих в къщата на Петър Първов. Аз пристигнах на 6 юли 1893 година, след месец нещо време пристигна един разсилен и ми донесе писмо от господин Стамболов. В това писмо той ме молеше да отида при него в къщата, която ще ми укаже файтонджията. Той ме заведе в една къща до паметника Левски. Като влязох в къщата г.[-н] Стамболов беше към този момент там. Той блудства с мене и ме уверяваше, че ще убеди мъжа ми Митров да ме прибере. Той си отиде по-рано с файтон, който го чакаше. Нещо след два месеца пристигна при мене Зорка, някогашната слугиня на сестра ми, и ми донесе писмо от Стамболова, с цел да отида с нея в къщата, в която ще ме заведе. Тя ме заведи в къщата, която е против Пипиниерата до кавалерийската казарма. Там блудстваха с мене, първо Славков, а след него Стамболов… След това ни водиха [сестрите Момота и Смарайда] във файтон или в шейна в къщата на Георги Ковач на улица „ Пиротска “. Там беше самичък Стамболов, който блудства първо със сестра ми Смарайда, а след това с мене. Друг път в къщата на Ковач бяха Славков и Стамболов. Там Славков блудства с мене, а Стамболов – със Смарайда “.Савов афишира двубой на Стамболов, който макар признанията на Мамота не признава присъединяване си. Секундантите на Савов – полковник Ковачев и майор Петрунов се срещат със секундантите на Стамболов – министърът на външните работи Димитър Греков и полковник Кутинчев. След щедро полети с алкохол договаряния двете страни одобряват, че мотив за двубой няма, тъй като аморалното държание на двете сестри е необятно известно на обществото, а и самата Смарайда била лишена от чест преди да е стъпила в брак със Савов.Савов обаче е неотстъпчив и желае дуелът да се организира като сменя секундантите си. Но, в това време във външнополитически проект се случват неща, които отклоняват вниманието на обществото и политиците в друга посока – султан Абдул Хамид II удовлетворява настояванията на кабинета българските учебни заведения да получат равни права с гръцките в Македония, както и се признават официално 40 общини за български и се назначават още двама български владици. Въпреки това на 14 април 1894 година министър председателят връчва оставката на кабинета си на княза, който я връща с думите:
”С калните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да върша! ”
След което прибавя, че най-добре е Савов да бъде отхвърлен, с цел да се потули абсурдът. Така Савов е уволнен и изпратен в запаса. Скандалът още веднъж набира скорост и провокира огромно неодобрение против Стамболов изключително в офицерските среди. Фердинанд упорства Рачо Петров да стане боен министър, на което Стамболов се възпротивява с кандидатурата на полковник Димитър Маринов. В последна сметка князът надвива и министър на войната става Рачо Петров. Из София стартират да се носят клюки, че Стамболов е наел хора да отстранен Савов, който незабавно се оплаква на Фердинанд. Последният му предлага да замине в странство до момента в който се уталожат нещата, на което Савов отвръща че няма пари.
На 17 април семейство Савови се качват на Ориент експрес и потеглят към Виена, като на гарата ги изпраща частният секретар на княза Димитър Станчов, който му предава 200 наполеона. Преди да напусне страната Савов се обръща с писмо към Фердинанд: „ Ваше царско Височество, Пострадах за едно дело, за което единствено бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. В тези жежки за мене условия апелирам да ми запазите и гарантирате живота, който е толкоз нужен за единственото ми нещастно дете. Съм на Ваше Царско Величество най-предан гражданин “. Князът отпътува за чужбина като праща писмото на Стамболов с записка да не се закача Савов. Стамболов обаче го обнародва във вестник „ Свобода ”, а тъкмо това е очаквал и Фердинанд. В депеша до секретаря си, князът назовава Стамболов „ лукавец ”, против което министър председателят стачкува, че е в правото си да се отбрани от клеветите. В същото време офицерите си разрешават да ругаят министър-председателя и да го упрекват в плашливост и безволие тъй като не е приел дуела със Савов и го е пожертвал като министър. Междувременно Стамболов още веднъж подава оставката си. При завръщането си у нас на гарата Фердинанд е посрещнат от всички министри като се изключи премиера, който „ бил болен ”. На извършения боен церемониал в Княжево на 18 май 1894 година князът пита в прав текст висшето офицерство дали ще одобряват оставката на Стамболов и откакто чува утвърдителния им отговор, на идващият ден натоварва Константин Стоилов да сформира нов кабинет, а Рачо Петров е създаден в чин военачалник. Семейство Савови се завръщат няколко месеца след рухването на кабинета на Стамболов и незабавно се развеждат. Смарайда се дами повторно за чужденец, само че прекарва живота си в беднотия и ограничения. Сестра й Мамота отпътува за Париж където съумява да стане държанка на върховен държавен чиновник.
Савов гърми в аферата за патрони „ Шарл-Жан “
В. " Мир " разкрива грандиозни подкупи за военни доставки
През 1903 година след следващата метаморфоза на кабинета на министър-председателя Стоян Данев, Михаил Савов още веднъж заема поста на боен министър. Като подобен той остава и в наследилите го държавни управления на Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев. Като министър на войната продължава започнатото от него дело по реформиране на армията и нейното превъоръжаване. Но, през 1907 година вестник „ Мир “ разкрива аферата „ Шарл-Жан “, която хвърля мрачно леке върху Савов и с цел да се отбрани подава оставка. В какво се състои далаверата? Военото ведомство афишира търг за доставка на патрони за карабини „ Манлихер “, с цел да се попълнят запасите. Търгът печели компанията „ Келер “ със период на доставка 13 седмици, само че в това време избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия и връзките сред княжеството и Османската империя внезапно се изострят. Военният министър образува нова комисия която „ предлага “ компанията „ Манфред Вайс “. С оглед на обстановката тя дава обещание незабавна доставка за разлика от съперника си. Впоследствие „ Манфред Вайс “ съумява да извърши единствено отчасти поръчката в уговорения период, само че у журналиста Васил Христов попада писмо на представителя на компанията в София Илия Киселов, в което написа, че за договорката министър-председателят Рачо Петров е получил 75 000 лв., военният министър 50 000, а началникът на артилерията и ръководител на комисията за избор на снабдител Бончо Балабанов – 40 000. В кореспонденцията Петров е наименуван „ Шарл “, а Савов – „ Жан “, оттова потегля и името на аферата. Започват каузи, само че след време Киселов се отхвърля от показанията си, а журналистът Христов влиза в пандиза за клюка.Въпреки всичко публичните настройки се нагнетяват вследствие абсурда. В книгата си „ Спомени от княжеското време “ учителят по български език на Фердинанд, Добри Ганчев написа: “Бързаше М. Савов, доста бързаше... Лаком бе за наслаждение, за разврат, за разблуден живот. А той се добива с пари, с доста пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, в сравнение с си въобразяваше, в ръцете му пристигнаха милионите. Купуваха се от Шнайдер (б.а. - френска оръжейна фирма) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за доста десетки милиони, дори за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на боен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои... ”
Прави първи проект за мобилизацията
Въвежда модела на великите сили, подсигурява отбраната на София
Скоро, откакто става боен министър през 1981 година, ген. Михаил Савов стартира работа по основаването на юридическата основа на армията – Закон за устройство на въоръжените сили. Това слага началото на модерната за времето си дивизионна конструкция на войската, на основата на която са издигнати и армиите на Великите сили. С този закон се слага началото на модернизацията на българските въоръжени сили и извеждането им на по-високи равнища на боеготовност, въоръжение и маневреност. Поставя се началото на военната статистика и възприемането на доктрината по отношение на числеността на армията – 10% от популацията по време на война и 1% в спокойно време. На тази база се вършат и мобилизационните планове съгласно които България може да разчита на 360 000 щика при положение на война. Наред с това се организират и редица мероприятия за модернизиране на въоръженията в българската войска. На мястото на остарелите пушки „ Крънка ” и „ Бердана ”, специфична комисия избира войската ни да ги смени с най-съвършената за времето си система „ Манлихер ”. Предстоящите Балканска, Междусъюзническа и Първата международна войни, въпреки и дипломатически и политически изгубени, на процедура ще покажат силата и мощта на българския боец и войска.Не различен, а Михаил Савов като боен министър взема решение казуса със отбраната на София по време на война. Споменът от Сръбско-българската война, когато сръбските сили стигат на броени километри от подстъпите към столицата, вършат решаването на тази задача наложително. По образеца на други градове белгийският военачалник Бриелмон – бележит боен пълководец и инженер, основател на укрепената турска линия при Чаталджа, предлага да се построят голям брой фортове и укрепителни съоражения в софийското поле. Но, полковник Савов вярно отбелязва съществуващата естествена планинска отбрана към столицата и отхвърля предлагането като пренасочва големите финансови запаси, които би погълнало, за закупуване на нови мостри оръжия. Въпреки безспорните му триумфи като министър на войната Михаил Савов е уволнен през 1894 година
Заобикаля Ньойския контракт с " Трудовата тегоба "
По време на ръководството на Български земеделски народен съюз на Александър Стамболийски, военачалник Михаил Савов е един уредниците на „ Трудовата тегоба “, която е легална форма да се заобиколят клаузите на Ньойския контракт, ограничителен числеността на българската войска. През 1920 година е изпратен за пълномощен министър във Франция, а от 1922 година е подобен и за Белгия. Според откриватели висши френски военни и политически лица са употребили знанията му в този интервал за оценка на турските и гръцки военни благоприятни условия, тактики и въоръжение. След Деветоюнския прелом 1923 година военачалник Савов е уволнен, само че остава да живее във Франция с щерка си, която го гледа. Умира на 21 юли 1928 година в Сен Валие дьо Тией след боледуване от туберкулоза. В наследството си, написано близо месец преди кончината си, генералът желае да бъде заровен в София до родителите си, и защото съгласно думите му се усеща неподобаващ за държавно заравяне, упорства такова да бъде отклонено, и без военни почести, венци, церемониали и публични лица. Забранява тялото му да бъде сложено на лафет и да се създават изстрели от почетна стража при полагането на тялото му в гроба, както и да се излагат ордените и медалите му и да се произнасят речи (както се поставя съгласно Гарнизонния правилник по отношение на заравяне на военно лице по това време). Въпреки това цар Борис III изпраща на три пъти венец на гроба му, който щерка му връща, тъй като смята, че династията е отговорна за националните произшествия сполетели България.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Някои историци го тачат като един от основателите на българската армия, самоуверен военачалник донесъл блестящи победи по фронтовете на Сръбско-българската и Балканската войни. Други го смятат за един от главните виновници за експлоадирането и провалянето ни в Междусъюзническата война и за „ маша ” на цар Фердинанд. Но, каквото и да са оценките за военачалник Михаил Савов, името му остава водещо във военния и политически живот при започване на ХХ век.
Бъдещият военачалник е роден на 26 ноември 1857 година вСтара Загора. Учи в началото в Хасково, Пловдив и Априловата гимназия в Габрово. По време на Априлското въстание е възпитаник в Галатасарайския колеж в Цариград. След Освобождението приключва първия випуск на Военното учебно заведение в София и през 1879 година е създаден в чин подпоручик. Две години по-късно отпътува да учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България през 1885 година стартира работа в милицията на Източна Румелия в Пловдив. Същата година е създаден в чин капитан и е назначен за адютант по строевата част на армията.
По време на Сръбско-българската война се включва от първия ден в отблъскване на сръбското настъпление като пълководец на левия фланг в борбата при Сливница. Отразява офанзивите на Дринската дивизия. И отхвърля да извърши заповедта на командващия Западния корпус майор Аврам Гуджев да отстъпи позициите си. Така спомага за разгрома на Моравската дивизия в багра при Гургулят. След края на войната работи в Генералния щаб, а по време на Августовския прелом през 1886 година, довел до детронирането на княз Александър Батенберг, като началник-щаб на Пловдивската бригада подкрепя напъните на командващия я полковник Сава Муткуров в организирането на отпор на превратаджиите и изгонването им от София. По време на Регентството до възкачването на княз Фердинанд на българския трон, Михаил Савов е боен комендант на Пловдив. През 1887 година е създаден в чин майор и служи като асистент на военния министър и в Генералния щаб. На идната година става флигел-адютант на княз Фердинанд. През 1891 година е назначен за боен министър в кабинета на Стефан Стамболов и същата година е създаден в чин подполковник. През 1904 година става военачалник - майор, 4 години по-късно генерал-лейтенант.
Но колкото блестяща е военната кариера на ген. Савов, толкоз
цялостен с премеждия е персоналният му живот му живот.
През 1886 година, до момента в който служи в Пловдив, бъдещият военачалник Михаил Савов се среща с хубавицата Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстатиев Гешов, и се сгодява за нея. Смарайда има сестра Мамота и двете са меко казано „ известни ” измежду пловдивския елит. Така, разумно, след време до него доближават слуховете за леконравното държание на бъдещата му брачна половинка и честолюбивият военачалник търси метод да се откаже от дадената дума. Три месеца след годежа Смарайда получава анонимно писмо от неин някогашен ухажор, в което написа, че желае да възобнови интимните си контакти с нея. Савов занася анонимката на градоначалника Димитър Свещаров и го моли да открие създателя му. Тъй като писмото е предадено от циганче, стражарите арестуват 80 ромски деца и едно от тях признава и демонстрира дома на индивида, който му е дал писмото. Оказва се, че създателят на писмото е приятелят на Михаил Савов Шмит Кулли. Неочакващ такава развръзка, офицерът прибира анонимката и моли Свещаров да не помни за случая. На идната година в навечерието на сватбата Савов декларира на годеницата си, че се отхвърля от годежа. Майката на Смарайда отива в двореца и изплаква драмата на княгиня Клементина, а чичо й Иван Ев. Гешов среща Фердинанд с казуса. Вследствие на целия напън военният министър Сава Муткуров вика Савов при себе си и му слага ултиматум – или да се ожени, или да бъде уволнен от армията. Изборът е явен. Сватбата е бързо проведена в дома на Гешов като кумове стават Султана и Рачо Петрови. На идващия ден Савов отпътува с жена си за Шумен, където е новото предопределение на офицера. За да спре похожденията на жена си, Савов слага въоръжен часовой пред дома си и съгласно спомените на Султана Петрова постоянно пребивал жена си до момента в който я насини.
В същото време на власт е държавното управление на Стефан Стамболов, в което боен министър е зетят на премиера - първият български военачалник Сава Муткуров. Но, Муткуров се разболява и отпътува на лекуване в Италия, като през това време в София го замества Рачо Петров, непосредствен на княза и считан за идващия боен министър. Но, Стамболов не харесва Петров и назначава Михаил Савов на поста. По това време към този момент връзките сред Фердинанд и премиера са почнали да се утежняват. На княза не подхожда известността и огромната власт, която има Стамболов, а той от двоя страна стартира да се нервира от политическите вмешателства на първия. За да унизи премиера, Фердинанд назначава Рачо Петров за Началник-щаб на армията, който всеки вторник рапортува персонално единствено на него. След няколко седмици Петров е назначен за флигел-адютант на княза и като подобен участва на сватбата му с Мария-Луиза в италианския град Пианоре през 1893 година За да се избави от Стамболов князът замисля проект да вмъкне протежето си Рачо Петров в кабинета на Стамболов и по този начин да предизвика оставката му. В обществото стартират да се носят клюки, че родителите и роднините на Савов живеят в мизерия и той не им обръща никакво внимание. До ушите на Савов доближава слухът, че Панайот Славков, ръководител на Народното събрание и непосредствен другар на Стамболов, е ухажор на жена му. Савов се оплаква на премиера, който го успокоява, че това не дава отговор на истината. Когато и това не сработва, в заверата на княза се включва Димитър Станчов, шеф на Тайния кабинет на княза. Станчов стартира да убеждава Савов, че и Стамболов - върл пияница, картоиграч и коцкар, също е ухажор на Смарайда. За задачата в дома на някогашния княжески ординарец Димитър Марков е поканена сестрата на Смарайда - Мамота, която под благовидния претекст, че домакините ще й оказват помощ да се сдобри със брачна половинка си, който я е изгонил, споделя за похожденията със сестра си пред свещеника Христо Николов и софийския градоначалник Христо Басмаджиев. Зад полуотворената врата в прилежащата стая е и самия Михаил Савов. Така той чува следния роман:„ …След като мъжът ми ме изпъди, аз пристигнах в София и се открих в къщата на Петър Първов. Аз пристигнах на 6 юли 1893 година, след месец нещо време пристигна един разсилен и ми донесе писмо от господин Стамболов. В това писмо той ме молеше да отида при него в къщата, която ще ми укаже файтонджията. Той ме заведе в една къща до паметника Левски. Като влязох в къщата г.[-н] Стамболов беше към този момент там. Той блудства с мене и ме уверяваше, че ще убеди мъжа ми Митров да ме прибере. Той си отиде по-рано с файтон, който го чакаше. Нещо след два месеца пристигна при мене Зорка, някогашната слугиня на сестра ми, и ми донесе писмо от Стамболова, с цел да отида с нея в къщата, в която ще ме заведе. Тя ме заведи в къщата, която е против Пипиниерата до кавалерийската казарма. Там блудстваха с мене, първо Славков, а след него Стамболов… След това ни водиха [сестрите Момота и Смарайда] във файтон или в шейна в къщата на Георги Ковач на улица „ Пиротска “. Там беше самичък Стамболов, който блудства първо със сестра ми Смарайда, а след това с мене. Друг път в къщата на Ковач бяха Славков и Стамболов. Там Славков блудства с мене, а Стамболов – със Смарайда “.Савов афишира двубой на Стамболов, който макар признанията на Мамота не признава присъединяване си. Секундантите на Савов – полковник Ковачев и майор Петрунов се срещат със секундантите на Стамболов – министърът на външните работи Димитър Греков и полковник Кутинчев. След щедро полети с алкохол договаряния двете страни одобряват, че мотив за двубой няма, тъй като аморалното държание на двете сестри е необятно известно на обществото, а и самата Смарайда била лишена от чест преди да е стъпила в брак със Савов.Савов обаче е неотстъпчив и желае дуелът да се организира като сменя секундантите си. Но, в това време във външнополитически проект се случват неща, които отклоняват вниманието на обществото и политиците в друга посока – султан Абдул Хамид II удовлетворява настояванията на кабинета българските учебни заведения да получат равни права с гръцките в Македония, както и се признават официално 40 общини за български и се назначават още двама български владици. Въпреки това на 14 април 1894 година министър председателят връчва оставката на кабинета си на княза, който я връща с думите: ”С калните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да върша! ”
След което прибавя, че най-добре е Савов да бъде отхвърлен, с цел да се потули абсурдът. Така Савов е уволнен и изпратен в запаса. Скандалът още веднъж набира скорост и провокира огромно неодобрение против Стамболов изключително в офицерските среди. Фердинанд упорства Рачо Петров да стане боен министър, на което Стамболов се възпротивява с кандидатурата на полковник Димитър Маринов. В последна сметка князът надвива и министър на войната става Рачо Петров. Из София стартират да се носят клюки, че Стамболов е наел хора да отстранен Савов, който незабавно се оплаква на Фердинанд. Последният му предлага да замине в странство до момента в който се уталожат нещата, на което Савов отвръща че няма пари.
На 17 април семейство Савови се качват на Ориент експрес и потеглят към Виена, като на гарата ги изпраща частният секретар на княза Димитър Станчов, който му предава 200 наполеона. Преди да напусне страната Савов се обръща с писмо към Фердинанд: „ Ваше царско Височество, Пострадах за едно дело, за което единствено бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. В тези жежки за мене условия апелирам да ми запазите и гарантирате живота, който е толкоз нужен за единственото ми нещастно дете. Съм на Ваше Царско Величество най-предан гражданин “. Князът отпътува за чужбина като праща писмото на Стамболов с записка да не се закача Савов. Стамболов обаче го обнародва във вестник „ Свобода ”, а тъкмо това е очаквал и Фердинанд. В депеша до секретаря си, князът назовава Стамболов „ лукавец ”, против което министър председателят стачкува, че е в правото си да се отбрани от клеветите. В същото време офицерите си разрешават да ругаят министър-председателя и да го упрекват в плашливост и безволие тъй като не е приел дуела със Савов и го е пожертвал като министър. Междувременно Стамболов още веднъж подава оставката си. При завръщането си у нас на гарата Фердинанд е посрещнат от всички министри като се изключи премиера, който „ бил болен ”. На извършения боен церемониал в Княжево на 18 май 1894 година князът пита в прав текст висшето офицерство дали ще одобряват оставката на Стамболов и откакто чува утвърдителния им отговор, на идващият ден натоварва Константин Стоилов да сформира нов кабинет, а Рачо Петров е създаден в чин военачалник. Семейство Савови се завръщат няколко месеца след рухването на кабинета на Стамболов и незабавно се развеждат. Смарайда се дами повторно за чужденец, само че прекарва живота си в беднотия и ограничения. Сестра й Мамота отпътува за Париж където съумява да стане държанка на върховен държавен чиновник.
Савов гърми в аферата за патрони „ Шарл-Жан “
В. " Мир " разкрива грандиозни подкупи за военни доставки
През 1903 година след следващата метаморфоза на кабинета на министър-председателя Стоян Данев, Михаил Савов още веднъж заема поста на боен министър. Като подобен той остава и в наследилите го държавни управления на Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев. Като министър на войната продължава започнатото от него дело по реформиране на армията и нейното превъоръжаване. Но, през 1907 година вестник „ Мир “ разкрива аферата „ Шарл-Жан “, която хвърля мрачно леке върху Савов и с цел да се отбрани подава оставка. В какво се състои далаверата? Военото ведомство афишира търг за доставка на патрони за карабини „ Манлихер “, с цел да се попълнят запасите. Търгът печели компанията „ Келер “ със период на доставка 13 седмици, само че в това време избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия и връзките сред княжеството и Османската империя внезапно се изострят. Военният министър образува нова комисия която „ предлага “ компанията „ Манфред Вайс “. С оглед на обстановката тя дава обещание незабавна доставка за разлика от съперника си. Впоследствие „ Манфред Вайс “ съумява да извърши единствено отчасти поръчката в уговорения период, само че у журналиста Васил Христов попада писмо на представителя на компанията в София Илия Киселов, в което написа, че за договорката министър-председателят Рачо Петров е получил 75 000 лв., военният министър 50 000, а началникът на артилерията и ръководител на комисията за избор на снабдител Бончо Балабанов – 40 000. В кореспонденцията Петров е наименуван „ Шарл “, а Савов – „ Жан “, оттова потегля и името на аферата. Започват каузи, само че след време Киселов се отхвърля от показанията си, а журналистът Христов влиза в пандиза за клюка.Въпреки всичко публичните настройки се нагнетяват вследствие абсурда. В книгата си „ Спомени от княжеското време “ учителят по български език на Фердинанд, Добри Ганчев написа: “Бързаше М. Савов, доста бързаше... Лаком бе за наслаждение, за разврат, за разблуден живот. А той се добива с пари, с доста пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, в сравнение с си въобразяваше, в ръцете му пристигнаха милионите. Купуваха се от Шнайдер (б.а. - френска оръжейна фирма) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за доста десетки милиони, дори за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на боен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои... ” Прави първи проект за мобилизацията
Въвежда модела на великите сили, подсигурява отбраната на София
Скоро, откакто става боен министър през 1981 година, ген. Михаил Савов стартира работа по основаването на юридическата основа на армията – Закон за устройство на въоръжените сили. Това слага началото на модерната за времето си дивизионна конструкция на войската, на основата на която са издигнати и армиите на Великите сили. С този закон се слага началото на модернизацията на българските въоръжени сили и извеждането им на по-високи равнища на боеготовност, въоръжение и маневреност. Поставя се началото на военната статистика и възприемането на доктрината по отношение на числеността на армията – 10% от популацията по време на война и 1% в спокойно време. На тази база се вършат и мобилизационните планове съгласно които България може да разчита на 360 000 щика при положение на война. Наред с това се организират и редица мероприятия за модернизиране на въоръженията в българската войска. На мястото на остарелите пушки „ Крънка ” и „ Бердана ”, специфична комисия избира войската ни да ги смени с най-съвършената за времето си система „ Манлихер ”. Предстоящите Балканска, Междусъюзническа и Първата международна войни, въпреки и дипломатически и политически изгубени, на процедура ще покажат силата и мощта на българския боец и войска.Не различен, а Михаил Савов като боен министър взема решение казуса със отбраната на София по време на война. Споменът от Сръбско-българската война, когато сръбските сили стигат на броени километри от подстъпите към столицата, вършат решаването на тази задача наложително. По образеца на други градове белгийският военачалник Бриелмон – бележит боен пълководец и инженер, основател на укрепената турска линия при Чаталджа, предлага да се построят голям брой фортове и укрепителни съоражения в софийското поле. Но, полковник Савов вярно отбелязва съществуващата естествена планинска отбрана към столицата и отхвърля предлагането като пренасочва големите финансови запаси, които би погълнало, за закупуване на нови мостри оръжия. Въпреки безспорните му триумфи като министър на войната Михаил Савов е уволнен през 1894 година Заобикаля Ньойския контракт с " Трудовата тегоба "
По време на ръководството на Български земеделски народен съюз на Александър Стамболийски, военачалник Михаил Савов е един уредниците на „ Трудовата тегоба “, която е легална форма да се заобиколят клаузите на Ньойския контракт, ограничителен числеността на българската войска. През 1920 година е изпратен за пълномощен министър във Франция, а от 1922 година е подобен и за Белгия. Според откриватели висши френски военни и политически лица са употребили знанията му в този интервал за оценка на турските и гръцки военни благоприятни условия, тактики и въоръжение. След Деветоюнския прелом 1923 година военачалник Савов е уволнен, само че остава да живее във Франция с щерка си, която го гледа. Умира на 21 юли 1928 година в Сен Валие дьо Тией след боледуване от туберкулоза. В наследството си, написано близо месец преди кончината си, генералът желае да бъде заровен в София до родителите си, и защото съгласно думите му се усеща неподобаващ за държавно заравяне, упорства такова да бъде отклонено, и без военни почести, венци, церемониали и публични лица. Забранява тялото му да бъде сложено на лафет и да се създават изстрели от почетна стража при полагането на тялото му в гроба, както и да се излагат ордените и медалите му и да се произнасят речи (както се поставя съгласно Гарнизонния правилник по отношение на заравяне на военно лице по това време). Въпреки това цар Борис III изпраща на три пъти венец на гроба му, който щерка му връща, тъй като смята, че династията е отговорна за националните произшествия сполетели България.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ