Метеоролозите очакваха това лято в Атлантика да има активен сезон

...
Метеоролозите очакваха това лято в Атлантика да има активен сезон
Коментари Харесай

Защо "Ирма" се превърна в такова чудовище

Метеоролозите чакаха това лято в Атлантика да има деен сезон на ураганите поради по-високата от нормалното температура на водната повърхнина и по-слаба отвесна скорост на въздушните маси. Тази композиция оказва помощ за образуването на урагани и за по-бавното им намаляване. И все пак " Ирма " е специфична.

Най-силният вихър, регистриран в Атлантическия океан, се образува на 30 август покрай крайбрежията на Кабо Верде. Но област на високо налягане попречва на бурята да се насочи на север към по-студените елементи на океана, където да отслабне и да се разсее. Вместо това тя поема на запад през топлите води и с задоволително време да набере мощ.

Докато стигне първите острови от Карибско море " Ирма " минава през най-малко 6 цикъла на събитие, при което окото на урагана се свива. Този развой може да приключи с намаляване, само че също по този начин и с внезапно усилване и разширение на обсега му. След всеки от тези цикли " Ирма " единствено пораства.

 Прогноза за траекторията на
© nhc.noaa.gov

Прогноза за траекторията на " Ирма ", в алено са обозначени регионите с предизвестие за вихър.

Така се стига до невижданото от учените - в продължение на 3 поредни дни ураганът се задържа в оптималната 5 степен. Освен това в продължение на 37 часа оптималните ветрове остават над 300 км/ч. Досега сходни параметри бяха регистрирани единствено при супертайфуна " Хаян " в Тихия океан през 2013г. В Атлантика единствено при 5 други урагана в историята са регистрирани такива ветрове през последните 82 години.

В момента " Ирма " минава по северните крайбрежия на Куба от категория 3 с оптимални ветрове от 200 км/ч, само че метеоролозите споделят, че по-късно ураганът ще се насочи на северозапад към щата Флорида, като по пътя още веднъж набере сили. Движението му часове преди този момент е доста постепенно - едвам с 14 км/ч, а това значи, че топлите води ще го захранят с нова сила и влага, която да се излее над Флорида с проливни дъждове, сходни на тези от " Харви " в Южен Тексас преди седмици.

 Пистата на летището на Синт Мартин (холандската територия в Малките Антили) е неизползваема след прекосяването на
© ЕРА

Пистата на летището на Синт Мартин (холандската територия в Малките Антили) е неизползваема след прекосяването на " Ирма ".

По пътя си на запад " Ирма " мина през няколко островни страни, само че тези части суша не са задоволително огромни, с цел да имат някакъв резултат върху силата му. Наближавайки континенталната част на Съединени американски щати, той резервира чудовищните си размери - ураганните ветрове духат в радиус от към 110 км от центъра.

" Андрю " - най-разрушителният до момента вихър, минал през 1992г. през Флорида, бе много по-компактен, тъй като ураганните ветрове бяха регистрирани на не повече от 40 км от " окото ". При това " Андрю " единствено мина от изток на запад през Южна Флорида, до момента в който " Ирма " може да прегази щата по цялата му дължина от юг на север. В композиция с предстоящата мощна приливна вълна поради изтласкваното от ветровете голямо количество вода, всичко това заплашва милиони хора и по тази причина стартира най-голямата евакуация в историята на Съединени американски щати - над 6 млн. души.

В Карибите навлиза ураганът " Хосе " от 4 категория, само че евентуално той няма да набере толкоз мощ, тъй като водата към този момент е охладена, а атмосферата е раздвижена от " Ирма " в огромни мащаби.

 Защо
© ЕРА

Отново се разгоряха разногласията за това дали има връзка сред мощните урагани и породено от човешка активност стопляне на климата. Сред учените има консенсус, че климатът се трансформира и това покачва равнището и затоплените океани. Това може да се отрази на приличните талази, само че мненията са разграничени дали следва и по-честа поява на урагани.

Том Нутсън от федералната организация за океанографски и атмосферни проучвания (NOAA), споделя, че климатимните модели, които създават, демонстрират по-голяма възможност от мощни урагани с повече превалявания, само че разликата не е огромна и към момента наблюденията не удостоверяват изрично сходна догадка.

През последните стотина години Атлантическият океан е прекосявал през цикли на друга интензивност в сезона на ураганите - ниска през 60-те и 70-те години и висока след 1995г. Учените подозират, че тези цикли зависят от флуктуации в повърхностната температура на водата или придвижването на въздушните маси и се въздействат от фактори като океанските течения, замърсяване на въздуха и огромни феномени като " Ел Ниньо ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР