Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989

...
Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989
Коментари Харесай

Краят на историята? 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?

Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989 година, на фона на отпущането на руската хватка върху Източния блок, един млад политолог на име Франсис Фукуяма направи изказване, което бързо стана фамозно. Това е, разгласи той, " краят на историята ".

Провъзгласеното проваляне на комунизма обаче не бе началото на продължителна златна епоха за западния, буржоазен демократизъм. Стана нещо напълно друго.

През последвалите десетилетия сеизмични събития, придвижвания и световни трендове оформиха 21-и век като раздробена и може би по-опасна епоха от тази на Студената война. Станаха нападенията на 11 септември 2001 г.; войните в Ирак и Сирия спомогнаха за кървавия напредък на групировката " Ислямска страна ", а след това - и за бежанска рецесия. Икономиката се срина през 2008 година Китай стана суперсила. Русия се възроди. Нов популизъм пусна корени.

Всичко бе подложено на невъобразимо влияние. И, наподобява, краят на историята не пристигна.

Днес Фукуяма признава, че е бил отчаян от някои събития през десетилетията. Той споделя, че книгата му не е била знамение, а констатация, че са основани още доста демокрации.

Светът в този момент е във фаза, която той не е очаквал. В изявление за Асошиейтед прес неотдавна Фукуяма отдели време, с цел да поразсъждава върху това, което е видял и което занапред може да се случи.

СЛЕД СТЕНАТА: ПЪРВИТЕ ГОДИНИ

С отминаването на десетилетията, споделя Фукуяма, в този момент има " цяло потомство хора, които не са претърпели Студената война или комунизма ". През първите години след рухването на Стената бяха родени нови страни, а Германия се сплоти. След разпадането на Съветския съюз обаче избухнаха войни и спорове и остри постколониални разногласия за споразумяване на задължения.

Някои от най-кръвопролитните цивилен войни през 90-те години на предишния век - в Конго и в Либерия - станаха бележки под линия за историята. Руанда претърпя геноцид със стотици хиляди убити. Югославия, раздрана от дълготрайно принуждение, кланета и разселвания, създаде доста по-голямо медийно отразяване и даже нови страни. Военната интервенция на Запада в края на 90-те години притъпи национализма на Сърбия и смъкна оковите от Косово. Отслабената Русия не бе в положение да помогне на обичайния си съдружник в Белград. А международната стопанска система като цяло беше мощна.

После пристигна 11 септември.

НАЧАЛОТО НА 21-И ВЕК: ТЕКТОНИЧНИ ПРОМЕНИ

Ал Каида изведе до невиждано до тогава ниво терора, който бе следен в действително време по света. В отговор администрацията на Буш атакува Афганистан и смъкна талибаните, приютили Осама бин Ладен, до момента в който заговорничеше против Запада. Сега, осемнайсет години по-късно, Съединените щати още са там.

Войната в Ирак бе учредена на погрешна разследваща информация, че иракският деспот Саддам Хюсеин - подкрепян от Съединени американски щати, когато воюваше с Иран - има оръжия за всеобщо заличаване. Вашингтон насочи към света апел " вие или сте с нас, или срещу нас ", провокирал насрещна реакция на доста места, най-много във Англия, където тогавашният министър председател Тони Блеър и до през днешния ден остава политически парий, тъй като последва Буш.

Навремето Фукуяма клонеше към неоконсерватизма и поддържаше нахлуването в Ирак, само че след това се разгласи срещу войната. Сега той споделя, че войната в Ирак е подкопала американската политика по света, а финансовата рецесия от 2008 година е опровергала претенциите на Съединени американски щати, че са основали добър интернационален стопански ред.

Фукуяма декларира: Мисля, че тези две събития проправиха пътя за огромната ответна популистка реакция, която следим в този момент. "

ПОПУЛИЗЪМ И КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА

Фукуяма споделя, че е угрижен от това какъв брой доста гласоподаватели избират популистки водачи, които разделят обществото и нямат формула за демократично ръководство. Съчетаването на популизъм и шовинизъм е преобладаващата движеща мощ на доста места - от " Америка преди всичко " на Тръмп до Брекзит, от отхвърли на Израел да се откаже от еврейските селища в окупираните палестински територии до скоростните ограничаващи ограничения на Индия в противоречивия Кашмир и сегашната инвазия на Турция в Сирия.

Фукуяма споделя, че сценарната книга на популисткия водач нормално наподобява почти по този начин: " Хора, аз ви съставлявам. Вие сте чисти, а елитите са корумпирани, и аз би трябвало да ги отстраня от политическата система. "

Фукуяма обаче към момента има вяра, че системата на надзор и баланс в от дълго време откритите институции на демокрациите ще продължи да работят. Популизмът, твърди той, не благоприятства положителното ръководство и, несъмнено, просперитета. " Започването на комерсиална война... не наподобява доста добра концепция за опазване на просперитета ", споделя той и прибавя: " Възможно е този вид придвижвания да се самоограничават в бъдеще. "

СИРИЯ, ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА И ГЛОБАЛНАТА БЕЖАНСКА КРИЗА

Разрушителната революция в Сирия, навлязла в деветата си година, стартира с протест против президента Башар ал Асад в границите на злополучната Арабска пролет през 2011 година, която смъкна от власт автократи, само че ги размени с още тирания, безпорядък и война.

Сирийският спор донесе премеждия с чудовищни размери: стотици хиляди починали, милиони разселени и напредък на варварската формация " Ислямска страна ", която в един миг контролираше обширни елементи от Сирия и Ирак и извършваше терористични набези в цяла Европа.

Вторичен артикул от възхода на " Ислямска страна " беше световната бежанска рецесия и бягството на милиони преследвани хора в мащаби, невиждани от Втората международна война.

Според Фукуяма стремителното усилване на миграцията е провокирало враждебна реакция в културен проект и антиимигрантски настройки, от които са се възползвали " доста на брой опортюнистично настроени политици, съзрели огромна опция в това да активизират нови източници на поддръжка за себе си ".

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА РУСИЯ

Пътят от разпадането на Съветския съюз до днешната могъща Русия беше безреден и първоначално не мина без унижения за Москва.

Годините на ръководството на Борис Елцин след свалянето на последния руски водач Михаил Горбачов се характеризираха с метод на безрезервно разбиране на свободния пазар, който донесе клептокрация, разпродаване на държавните предприятия и ерата на олигарсите, мафията и провалянето в първата война в Чечения.

След това, с настъпването на новото хилядолетие, на власт пристигна Владимир Путин като контраст на западния демократизъм, който той толкоз постоянно подлага на критика.

При него имаше втора война в Чечения, в която бяха убити хиляди хора. Русия нахлу в Грузия и анексира Крим от Украйна, откакто поддържа съветските сепаратисти там.

Установила нова доминация в задния си двор, Русия стартира да поглежда и по-надалеч, най-много с намесата си в изборите в Съединени американски щати, която съгласно някои е помогнала на Тръмп да стигне до Белия дом.

През 2018 година Путин - още веднъж на власт и все по този начин подготвен да поема опасности - се похвали с създаването на нови нуклеарни оръжия без аналог на запад. По думите му те са отговор на излизането на Съединени американски щати от ракетен контракт от Студената война и напъните на Вашингтон да сътвори система за противоракетна защита. " Никой не ни чу. Сега ни чувате ", съобщи съветският президент.

Фукуяма споделя следното за Путин: той " сътвори форма на съветски шовинизъм, който е подвластен от империята, от контрола му (на Путин) над всички страни, заобикалящи Русия. Усещането (на Путин) е, че всъщност той се намира във война със Запада. Това е завещание от руските времена, тъй като това е светът, в който той е израснал. "

КИТАЙ - СУПЕРСИЛАТА

Авторитарната хватка на Китай върху всичко, което счита за свои вътрешни работи - от всеобщите арестувания и нарушаванията на правата на мюсюлманите в провинция Синцзян до метода му да не демонстрира никакво самообладание към протестиращите в Хонконг - продължава с неотслабваща мощ.

Възходът на Пекин през последните три десетилетия преначерта геополитическата карта. Неговото финансово въздействие, опитите му да ускори въздействието си с самодейността " Един пояс, веднъж " (наричана още " Нов път на коприната " ) и неуредените търговски разногласия със Съединени американски щати го вършат по-непредвидим от всеки път.

Фукуяма счита, че повишеното благосъстояние и мощ на Китай прекатурва с главата надолу системата на интернационалните връзки - без значение по какъв начин се употребява тази мощ. Но, отбелязва той, откогато Си Цзинпин пристигна на власт, Китай потегли " в много по-авторитарна посока ".

Тази нова картина, декларира Фукуяма, " докара до настоящето утежняване на американско-китайските връзки. И се притеснявам, че тази конюнктура ще се резервира, даже и в Съединени американски щати да пристигна на власт ново държавно управление. "

ОТ 1989 ДО 2019 ГОДИНА - ГОЛЕМИЯТ ЗАВОЙ

Поглеждайки обратно от позицията на времето, Фукуяма към момента счита, че рухването на Берлинската стена е голяма победа за човешката независимост.

Една по-мрачна подигравка на историята през миналите 30 години - основно в Европа - е завоят на някогашни комунистически страни към крайнодясното, в някои случаи прегръщайки идеологии, които не са надалеч от фашизма. Но макар " безпокойствата за страни като Унгария и Полша " Фукуяма счита, че те към момента са доста по-добре, в сравнение с при комунистическата тирания.

Много хора не схващат по какъв начин това да си част от Европейски Съюз, да вземем за пример, им е разрешило да живеят в мир и непоклатимост, каквито преди не са съществували.

Днес Фукуяма поглежда към други протести - протестните придвижвания в Хонконг, Алжир и Судан, да вземем за пример - и споделя, че към момента таи вяра, че отново ще пристигна миг, в който историята може да доближи до нов кръстопът.

Той назовава това " духа на 1989 година "

 

Тамер Факахани от Асошиейтед прес / Българска телеграфна агенция

 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР