Съдът в Страсбург: КТБ не е получила възможност да се защити при отнемането на лиценза й
Мениджърите и акционерите на затворената през 2014 година КТБ ще имат опция да оспорят отнемането на лиценза й от Българска народна банка
Това няма да възкреси банката, само че в случай че българският съд одобри причините им ще могат да претендират за компенсации
Това е трето сходно дело, по което България е наказана без да предприеме дейности да поправи законодателството си
С (ЕСПЧ) разгласи, че при отнемането на лиценза на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) от Българска народна банка през 2014 година и последвалото й оповестяване в неплатежоспособност през 2015 година тя не е получила опция за обективен правосъден развой и не е обезпечена съответна отбрана на правото на благосъстоятелност, планувани в Европейската спогодба за правата на индивида. Казусът беше издигнат пред Страсбург от някогашните изпълнителни шефове на КТБ и се коренеше в това, че макар всички опити Върховният административен съд (ВАС) не позволи нито тях, нито акционерите на банката като заинтригувани лица, да оспорят решението на Българска народна банка.
Така съгласно единомислещото решение на седемчленния състав на Европейски съд по правата на човека седем години по-късно делото за КТБ ще би трябвало да бъде отворено и на банката да се даде опция да се отбрани. Дори обаче да се откри, че отнемането на лиценза е било незаконосъобразно, КТБ няма по какъв начин да бъде реанимирана и рекомендацията на европейските съдии не е да се търси обезсилване на решението на Българска народна банка, а по-скоро възможна отплата. Самият съд в Страсбург отхвърля настояването към него да присъди обезщетение, което съгласно ищците надвишава 5 милиарда лева
Предизвестено
До огромна степен посоката на решението беше предстояща още през цялото време на сагата. След като в края на 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ, против решението на централната банка - от шефове, акционери, инвеститори и всевъзможни лица, което блокираше делото за несъстоятелността. В началото на 2015 година и по този начин павира пътя към институционалното банкрутиране на банката през април 2015 година
Реклама
Докато естествено за част от лицата няма по какъв начин да се потвърди техен директен интерес, то отхвърлянето на жалбите на някогашните изпълнителни шефове и на акционерите (включително и най-големия - компанията на Цветан Василев " Бромак " ) е проблематично и точно това довежда до делото в Страсбург. Мотивите на Върховен административен съд са, че от отнемането на лиценза са застрашени и нарушени материалните права на банката като юридическо лице, само че не и на акционерите в нея. В този смисъл само представляващите самата КТБ, могат да апелират отнемането на лиценза, което не се е случило. Само че представляващите към този момент не са управителните органи на банката от преди затварянето й, а назначените от Българска народна банка квестори, за които мъчно може да се допусна, че ще оспорват решенията на регулатора. Именно този парадокс в последна сметка е и в основата на решението на Европейски съд по правата на човека, което всъщност постановява, че решението на Българска народна банка, с което се лишава лицензът на една банка, би трябвало да може да бъде обжалвано пред съд от законни и заинтригувани представители на тази банка, като да вземем за пример предходното й управление, вместо фиктивно да се признава това право единствено на квестори или краткотрайни синдици, които са подвластни от Българска народна банка и не съставляват ползите на акционерите.
За задачата българският съд стъпва на това, че акционерите не са оспорили назначението на квесторите още през юни 2014 година и надлежно те не ръководят банката срещу волята им. Решението на Върховен административен съд от 2015 година обаче е взето с изключително мнение на единият от тримата членове на състава. Съдия Соня Янкулова още тогава предизвестява, че делото може да стигне до Страсбург. " Те не са изразили единодушие тези органи да ги съставляват и във връзка с преценката да се оспори ли актът на централната банка за лишаване на лиценза. Когато си дал единодушие да ти се прелее кръв, не значи автоматизирано, че си дал единодушие и да ти се ампутират двата крайници ", написа цветисто арбитър Янкулова в пространната си аргументация, която застъпва позицията, до която в този момент стига и Европейски съд по правата на човека.
По създание
Изходът от делото " КТБ против България ", заведено по два желае от някогашните изпълнителни шефове на банката, няма да създаде някакъв значителен директен резултат, макар откритите две нарушавания на член 6 на конвенцията (достъп до обективен развой на шефовете и акционерите на КТБ) както и на член 1 от Протокол 1 към конвенцията (защита на правото на благосъстоятелност от непозната намеса).
Решението на съдиите от Страсбург е да се делото да се отвори още веднъж и да се даде опция на засегнатите страни да оспорят решението на Българска народна банка. Съставът на Европейски съд по правата на човека обаче категорично акцентира, че българският съд не трябва да накърнява правилата на силата на присъденото нещо, както и на правовата сигурност. Предвид миналите над седем години към този момент несъстоятелността на КТБ е произвела голям брой резултати засягащи и трети страни, а и изобщо даже и възможна преценка, че решението на Българска народна банка е било незаконосъобразно няма по какъв начин да върне банката към живот. И Европейски съд по правата на човека акцентира, че реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на подбудените от него резултати, а посредством отсъждане на отплата.
Реклама
Същевременно обаче европейските съдии отхвърлят претенциите на ищците директо на им присъди обезщетение. Самите те упорстват за над 5.3 милиарда лева от българската страна, които включват обезценката от Българска народна банка на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати облаги. Съдът приема, че не е способен да реши по какъв начин биха се развили делата, в случай че КТБ беше позволена до обективен развой и по тази причина не присъжда нищо. Така вероятно шефовете и акционерите на КТБ ще могат да чакат отплата единствено от българския съд и то в случай че съумеят да потвърдят, че решението на Българска народна банка е било нелегално. Европейски съд по правата на човека отхвърля и претенциите на шефовете българската страна да им изплати 270 хиляди евро разходи по делото, защото не са ги платили или дължали на юриста си, а сделката им с него е била те да му се платят от българската страна, в случай че бъдат присъдени от съда.
Повтарящо се
Извън съответния проблем казусът е, че България към този момент е на практика рецидивист по аналогични каузи . Това е третото неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека против България за това, че не е осигурила опция на управлението на банка да нападна отнемането на лиценза пред съд, като казусът е към този момент ясно разпознат от преходните каузи. През 2005 година България беше наказана в Страсбург по делото " Капиталбанк " тъкмо за същото нещо - неспособност на банката да оспори отнемането на лиценза й. През 2016 година този проблем беше посочен и в неоправдателното решение по делото " Международна банка за търговия и развиване против България ". Вече 6 години на това решение, което е предмет на засилено наблюдаване.
В този смисъл оповестеното през днешния ден решение на съда в Страсбург по делото КТБ беше изцяло предстоящо и се дължи на нежеланието на управляващите да подхващат нужните ограничения, а в още по-голяма степен на отхвърли на Върховния административен съд да ползва ясните стандарти на съда в Страсбург за нужния правосъден надзор върху тези решения на Българска народна банка - тъй като българските каузи надалеч не са единствените, по които Европейски съд по правата на човека се е произнасял.
Проблемът беше подложен пред Върховен административен съд освен по делата на КТБ, само че и в границите на тълкувателно дело, поискано от ръководителя на Висшия адвокатски съвет през март 2015 година. с претекст, че не можел да дописва закона, а относимите разпореждания от правото на Европейски Съюз можел да пояснява единствено Съд на Европейския съюз.
Това няма да възкреси банката, само че в случай че българският съд одобри причините им ще могат да претендират за компенсации
Това е трето сходно дело, по което България е наказана без да предприеме дейности да поправи законодателството си
С (ЕСПЧ) разгласи, че при отнемането на лиценза на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) от Българска народна банка през 2014 година и последвалото й оповестяване в неплатежоспособност през 2015 година тя не е получила опция за обективен правосъден развой и не е обезпечена съответна отбрана на правото на благосъстоятелност, планувани в Европейската спогодба за правата на индивида. Казусът беше издигнат пред Страсбург от някогашните изпълнителни шефове на КТБ и се коренеше в това, че макар всички опити Върховният административен съд (ВАС) не позволи нито тях, нито акционерите на банката като заинтригувани лица, да оспорят решението на Българска народна банка.
Така съгласно единомислещото решение на седемчленния състав на Европейски съд по правата на човека седем години по-късно делото за КТБ ще би трябвало да бъде отворено и на банката да се даде опция да се отбрани. Дори обаче да се откри, че отнемането на лиценза е било незаконосъобразно, КТБ няма по какъв начин да бъде реанимирана и рекомендацията на европейските съдии не е да се търси обезсилване на решението на Българска народна банка, а по-скоро възможна отплата. Самият съд в Страсбург отхвърля настояването към него да присъди обезщетение, което съгласно ищците надвишава 5 милиарда лева
Предизвестено
До огромна степен посоката на решението беше предстояща още през цялото време на сагата. След като в края на 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ, против решението на централната банка - от шефове, акционери, инвеститори и всевъзможни лица, което блокираше делото за несъстоятелността. В началото на 2015 година и по този начин павира пътя към институционалното банкрутиране на банката през април 2015 година
Реклама
Докато естествено за част от лицата няма по какъв начин да се потвърди техен директен интерес, то отхвърлянето на жалбите на някогашните изпълнителни шефове и на акционерите (включително и най-големия - компанията на Цветан Василев " Бромак " ) е проблематично и точно това довежда до делото в Страсбург. Мотивите на Върховен административен съд са, че от отнемането на лиценза са застрашени и нарушени материалните права на банката като юридическо лице, само че не и на акционерите в нея. В този смисъл само представляващите самата КТБ, могат да апелират отнемането на лиценза, което не се е случило. Само че представляващите към този момент не са управителните органи на банката от преди затварянето й, а назначените от Българска народна банка квестори, за които мъчно може да се допусна, че ще оспорват решенията на регулатора. Именно този парадокс в последна сметка е и в основата на решението на Европейски съд по правата на човека, което всъщност постановява, че решението на Българска народна банка, с което се лишава лицензът на една банка, би трябвало да може да бъде обжалвано пред съд от законни и заинтригувани представители на тази банка, като да вземем за пример предходното й управление, вместо фиктивно да се признава това право единствено на квестори или краткотрайни синдици, които са подвластни от Българска народна банка и не съставляват ползите на акционерите.
За задачата българският съд стъпва на това, че акционерите не са оспорили назначението на квесторите още през юни 2014 година и надлежно те не ръководят банката срещу волята им. Решението на Върховен административен съд от 2015 година обаче е взето с изключително мнение на единият от тримата членове на състава. Съдия Соня Янкулова още тогава предизвестява, че делото може да стигне до Страсбург. " Те не са изразили единодушие тези органи да ги съставляват и във връзка с преценката да се оспори ли актът на централната банка за лишаване на лиценза. Когато си дал единодушие да ти се прелее кръв, не значи автоматизирано, че си дал единодушие и да ти се ампутират двата крайници ", написа цветисто арбитър Янкулова в пространната си аргументация, която застъпва позицията, до която в този момент стига и Европейски съд по правата на човека.
По създание
Изходът от делото " КТБ против България ", заведено по два желае от някогашните изпълнителни шефове на банката, няма да създаде някакъв значителен директен резултат, макар откритите две нарушавания на член 6 на конвенцията (достъп до обективен развой на шефовете и акционерите на КТБ) както и на член 1 от Протокол 1 към конвенцията (защита на правото на благосъстоятелност от непозната намеса).
Решението на съдиите от Страсбург е да се делото да се отвори още веднъж и да се даде опция на засегнатите страни да оспорят решението на Българска народна банка. Съставът на Европейски съд по правата на човека обаче категорично акцентира, че българският съд не трябва да накърнява правилата на силата на присъденото нещо, както и на правовата сигурност. Предвид миналите над седем години към този момент несъстоятелността на КТБ е произвела голям брой резултати засягащи и трети страни, а и изобщо даже и възможна преценка, че решението на Българска народна банка е било незаконосъобразно няма по какъв начин да върне банката към живот. И Европейски съд по правата на човека акцентира, че реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на подбудените от него резултати, а посредством отсъждане на отплата.
Реклама
Същевременно обаче европейските съдии отхвърлят претенциите на ищците директо на им присъди обезщетение. Самите те упорстват за над 5.3 милиарда лева от българската страна, които включват обезценката от Българска народна банка на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати облаги. Съдът приема, че не е способен да реши по какъв начин биха се развили делата, в случай че КТБ беше позволена до обективен развой и по тази причина не присъжда нищо. Така вероятно шефовете и акционерите на КТБ ще могат да чакат отплата единствено от българския съд и то в случай че съумеят да потвърдят, че решението на Българска народна банка е било нелегално. Европейски съд по правата на човека отхвърля и претенциите на шефовете българската страна да им изплати 270 хиляди евро разходи по делото, защото не са ги платили или дължали на юриста си, а сделката им с него е била те да му се платят от българската страна, в случай че бъдат присъдени от съда.
Повтарящо се
Извън съответния проблем казусът е, че България към този момент е на практика рецидивист по аналогични каузи . Това е третото неоправдателно решение на Европейски съд по правата на човека против България за това, че не е осигурила опция на управлението на банка да нападна отнемането на лиценза пред съд, като казусът е към този момент ясно разпознат от преходните каузи. През 2005 година България беше наказана в Страсбург по делото " Капиталбанк " тъкмо за същото нещо - неспособност на банката да оспори отнемането на лиценза й. През 2016 година този проблем беше посочен и в неоправдателното решение по делото " Международна банка за търговия и развиване против България ". Вече 6 години на това решение, което е предмет на засилено наблюдаване.
В този смисъл оповестеното през днешния ден решение на съда в Страсбург по делото КТБ беше изцяло предстоящо и се дължи на нежеланието на управляващите да подхващат нужните ограничения, а в още по-голяма степен на отхвърли на Върховния административен съд да ползва ясните стандарти на съда в Страсбург за нужния правосъден надзор върху тези решения на Българска народна банка - тъй като българските каузи надалеч не са единствените, по които Европейски съд по правата на човека се е произнасял.
Проблемът беше подложен пред Върховен административен съд освен по делата на КТБ, само че и в границите на тълкувателно дело, поискано от ръководителя на Висшия адвокатски съвет през март 2015 година. с претекст, че не можел да дописва закона, а относимите разпореждания от правото на Европейски Съюз можел да пояснява единствено Съд на Европейския съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ