Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в

За деня на учителя

Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни по света. Той влиза в международния календар по рекомендация на ЮНЕСКО във връзка годишнината от приемането на документа „ Препоръки, касаещи статуса на учителя ”. Това става през 1966 година, а задачата на документа е да се подчертае какъв брой е значима ролята на учителите в обществото. А тя несъмнено е значима. Учителите са доста сензитивна частица в цялата социална система. Те са на прицела на обществото, поради омразата му към системата въобще, те са на прицел на родителите – тъй като отразяват всичките им искания или тяхната липса по отношение на децата, те са на прицел на самите деца – тъй като копират това, което възрастните вършат, и са изгубили уважението си към учебното заведение. Учителите станаха лесна плячка на националното неодобрение и на неналичието на полезности.

“Защо се чудим, че учителят е без самочувствие и това му основава нови проблеми в работата с децата? Защо се чудим, че никой не желае да става преподавател и не приема специалността като предопределение? ”

Че е сплескан от Системата, тъй като тя е административна машина, която надвива над личността и се стреми да унифицира обособения човек. Да, на всички места администрацията е такава, само че просветителната система у нас е лудо за жертви безформено чудовище; и стана такава поради хилядите безсмислени промени, и поради неналичието на национална съответна тактика, която да има социална значимост. Не са единствено парите, в никакъв случай не са единствено парите, а тъй като учителите нямат публичен статус, който даже единствено ежедневните им старания заслужават. Няма нищо чудно. То е реалност. Затова има апетит за учители, и то апетит не за учители с непознати езици, които могат да имат разнообразна реализация, а за учители по главните предмети като математика, български език и литература, физика, химия. Това, тъй като специалностите са непривлекателни още в университетите, което незабавно затваря омагьосания кръг на образованието.

Да си преподавател е специалност като всяка друга – има призвани, с гений да бъдат учители; това са педагози в същинския смисъл да думата – тези, които водят децата ( " възпитател " от гръцки език " който води детето " ). Има и такива, които заради липса на по-добро, по инерция и поради обикновената заплата става учители. Тези от втория вид са множеството, както още веднъж е във всяка специалност. Пред какво са изправени тези, за които да си преподавател е просто специалност? Предучилищната педагогика продължава да е с най-нисък приемен бал за университетите и това носи своите последици. А това са най-важните учители в живота ни – учителките в детската градина. Само влезте в някой конгрес или фейсбук група да видите по какъв начин майки хулят учителките. Началната педагогика не е на по-добър хал, само че атмосферата е още по детски оптимистична. Нищо че децата във втори клас носят скъпи телефони и таблети и към този момент знаят по какъв начин да си вършат оглушки, и да се крият, когато учителят призове те да бъдат прибирани. В началния курс към момента царува естетика.

Но полето на тестванията стартира по-късно – прогимназията и гимназията. Там всичко лъсва – учебното заведение е огледалото, в което се оглеждат простотията, бездушието, арогантността, неналичието на приемливост. То идва от у дома, то крачи до нас по улицата, то сяда на чина и гледа от упор учителите с цялото безсрамие, което му е позволено. Как се учат тези деца, някой пита ли? Искаме от техните учители да са експерти, само че децата могат ли да се държат уместно, показахме ли им вкъщи по какъв начин да се държат? И в случай че живеещите в огромните градове с елитните учебни заведения се подсмихват невярващо, дано отидем в селата или в дребните градове. Където цялото учебно заведение тежи на главите на две-три деца, поради които то още не е затворено.

Не се пишат двойки, не се пишат отсъствия тъкмо с тази цел – те да не престават да бъдат възпитаници, с цел да се задържи още една паралелка, още няколко работни места. И те доста добре го осъзнават, нищо че са дребни. Днес тези деца, оставени по благосклонност и поради нужда, са възпитаници, само че някое от тях ще стане кмет, служител, предприемач. Там, където има смесено население, където се закриват освен паралелки, само че и цели учебни заведения опустяват и децата пътуват километри. Там е страшното и там експерт не можеш да останеш с цената на нищо. Там учителят е никой. За тези учители е най-трудно, тъй като те няма вътрешната движеща мощ на призванието, на увереността, че правят това, което умеят най-добре.

“Затова учителската заплата би трябвало да бъде висока - с цел да задържи мотивацията на учителите, които нямат оня вътрешен позив, това възприятие на дълг към специалността. ”

За учителите по предопределение нещата са относително по-прости. Тях външните условия не ги касаят изключително. Интересът им към следващата заповед и разпоредба от горната страна ги интересува дотолкоз, доколкото имат още един документ, още един доклад, още един лист за попълване. Единственото, което ги интересува, са децата. Те нямат неприятен, имат „ забавен ” ден, за тях няма неприятни възпитаници, има деца, които викат за помощ и методът, който знаят за това, е да се държат зле или да имат неприятен триумф. Тези учители вършат всичко допустимо да стигнат до същината на казуса. За учителите с предопределение системата не е неприятна, тя е неизбежна, само че индивидите в нея имат своето малко вълшебно местенце, където да проявят себе си – с извънкласно занятие, екскурзия, стартиране на филм вместо урок, ария отвън учебника за час по музика. И постоянно ще има кой да им пречи и те постоянно ще го преодоляват единствено поради едно – в името на децата. И знаете ли, децата незабавно усещат от кой вид е учителят пред тях, възприятието им е безпогрешно.

На призваните учители пожелаваме да търсят и намират способи да се съхраняват, каквито са. Да не се отчайват и отхвърлят, тъй като има смисъл – и едно дете да научиш за магията на езика ни, за необятната хубост на математиката и чудесата на естествените науки, да си отворил света му с чужд език - отново си е коствало.

“Защото тези учители са ентусиазъм и опора, те носят любовта в себе си. ”