Най-честите хранителни алергии
Между 50% и 90% от всички тежки алергични реакции към избрани храни са породени от единствено осем продукта. Най-често срещаните хранителни алергии са: мляко, яйца, фъстъци и черупковите плодове, соя, пшеница, риба и морските блага.
Най-често срещаните хранителни алергии при възрастните се разграничават от най-честите хранителни алергии при децата. Малчуганите израстват алергизирани от потреблението на мляко, яйца или пшеница, проявявайки непоносимост към тях още в ранна детска възраст. Възрастните могат да развият алергия само че по-късен стадий в живота си, а алергените могат да бъдат по-широк набор от храни.
Алергия към мляко
Честота: Кравето мляко е най-честият хранителен алерген, изключително при дребните деца - 2.5% от тях имат алергия към него. Прогнозира се, че 80% от тях ще надраснат алергията си към млечни артикули до шестгодишна възраст.
Млечната алергия е имунен отговор към млечния протеин, което е друго органично положение от непоносимостта към лактоза, при която в организма липсва ензим, нужен за усвояването на млечните захари. Деца с алергия към мляко би трябвало да заобикалят всички млечни артикули, освен тези, които са без лактоза като: мляко и млечни артикули, каймак, сметана, както и потреблението на доста десерти и сладкиши.
Млечният алерген може да се подвизава в продукти, в които считаме, че не би следвало да участва като: постни сладкиши, артикули за грижа за кожата и косата, консервирана риба звук и в някои типове бои.
Алергия към яйца
Честота: Яйцата са втората най-често срещана хранителна алергия при децата. 1, 5% от тях са алергични към кокоши яйца. Те обаче не са първостепенни алергени при възрастните. Смята се, че 80% от децата ще надраснат алергията си към яйца до шестгодишна възраст. Тя може да се прояви към белтъка и/или към жълтъка.
Много имунизационни артикули са основани от вируси, отгледани в кокоши яйца. Посъветвайте се с лекаря на детето си дали това не съставлява заплаха за него. Някои типове анестетици, също могат да съдържат яйчен артикул. Яйцето може да участва и като съставна част в някои типове самун и в сладките и тестени произведения.
Алергия към дървесни ядки
Честота: 1.1% от децата и 0.5 на 100 от възрастните имат алергия към ореха и дървесните ядки.
Те са устойчиви алергени и могат да останат такива през целия живот и са свързвани с по-честата поява на анафилактични реакции (тежка алергична реакция, съпроводена със сърбящ обрив, отичане в гърлото и ниско кръвно налягане), отколкото- млякото, яйцата или пшеницата. Предполага се, че едвам 9% от децата била надраснали алергията си към ядките до шест годишна възраст.
Дървесните ядки като цяло в действителност са доста разнообразни едни от други и е допустимо да бъдете алергични към едни от тях, да вземем за пример, към бадеми, само че не и към другите типове. Възможно е също по този начин да се алергизирате от всички ядки, както и от фъстъци. Като алергени те могат да участват прикрито в разнообразни артикули като: шоколад, мусове и сметанови кремове, тестени произведения, както и в някои детски играчки, за чийто заряд са употребявани черупки от някои ядки.
Алергия към фъстъци
Честота: 1.4% от децата и 0.6 % от възрастните са алергични към фъстъци.
Алергията към тях постоянно е доста тежка и с по-високи нива на демонстрация на анафилактични реакции, в сравнение с това се случва при консумация на мляко, яйца, или пшеница. Тя нормално продължава през целия живот. Само 20 % от децата ще надраснат алергията си към фъстъците до шестгодишна възраст. При хората, страдащи от нея, има висок % на възможност да имат и алергия към дървесните ядки, макар че фъстъците принадлежат към семейство „ Бобови ”.
Фъстъкът може да се съдържа неупоменато в някои захарни произведения и сладкиши. Маслото от него може да се употребява за срастване на разнообразни сладки и тестени произведения и като сгъстител при приготвянето на чили, както и може да се откри също в някои артикули за грижа за кожата.
Алергия към риба
Честота: 0.4 % от възрастните и 0.1 % от децата имат алергия към риба. Възможно е тази група да е алергична единствено към един тип риба, а към различен - не.
Рибните алергии постоянно се развиват в зрелост. Те могат да бъдат съпроводени от сериозна симпоматика и да не престават през целия живот. В заведенията за хранене е допустимо да подготвят храни в лой, в която към този момент е била пържена и риба, което да докара до скритата й консумация от алергичен човек и до тежка алергична реакция. Някои типове храни могат да съдържат рибешки желатин (сладкиши, парфета или бонбони, както и в състава на добавки и лекарствени продукти), който се създава от рибни кости.
Съществува и заплаха при риби, които не се съхраняват задоволително добре и към този момент не са пресни, да се развият високи равнища на хистамин. Това може да докара до признаци, сходни на хранителна алергия, само че в действителност съставляват знак за отравяне. То може да е съпроводено от отичане на устата или гърлото, затруднено дишане, гадене или повръщане.
Алергия към морски блага
Честота: Алергията към тях е най-честата, която се среща при възрастни, да вземем за пример: два % от американци над 18 години се алергизират при консумация на миди спрямо 0.1% от децата. Този вид алергия се развива по-късно през живота. В множеството случаи тя протича тежко и не се надраства или преодолява с назначено лекуване.
Хората могат да бъдат алергични към ракообразните (омари, скариди, лангусти) и/или към мекотелите (стриди, миди). Разнообразието от артикули, в които може да участват неусетно алергени от морските блага, е доста огромно. То стартира от витамини и профилирани добавки, храните за домашни любимци и стига до торовете и храните за рибки. Алергичните хора могат да се почувстват зле, даже в случай че във въздуха има частици, които да вдишат от горещи или завиращи ястия със съставки от морски блага.
Алергия към соя
Честота: 0.4% от децата са алергични към соя. Тя не е главен алерген за възрастните. Смята се, че към 50% от децата ще надраснат алергията си към соя до седемгодишна възраст. Съществува риск при бебета, при които млякото е потвърден алерген, да се развие и алергия към соята, в случай че тя бъда постоянно употребява и във тип на заместителна формула.
Соята е доста постоянно срещана съставна част в пакетирани храни и артикули за коса и кожа, и даже в бензина. Пълнежът на играчките постоянно се състои от соеви съставни елементи. Някои препарирани животни са направени от соеви нишки. Витамин Е е нормално извлечен от соя и алергичният към нея би трябвало деликатно да сортира питателните си добавки и да следи за описанието на наличието им и технологията на производството им.
Алергия към пшеница
Честота: 0.4% от децата са алергични към пшеница. Около 80% от тях ще надраснат алергията си към пшеница до шест годишна възраст.
Тя се разграничава всъщност от болестта цьолиакия или нетърпимост към глутен, което е автоимунно. При него не могат да бъдат усвоявани както пшеницата по този начин и други, съдържащи глутен зърна като ечемичените и ръжените. Алергията към пшеница може да бъде мъчно установима, защото от време на време признаците й се появяват единствено в композиция с индуцирана от физическо натоварване анафилаксия.
Спелта - „ живота на фараоните ”, и камутът съдържат същите протеини като елементарната пшеница и не би трябвало да се употребяват от хора с алергия към нея. Следи от пшеница могат да бъдат открити в някои артикули като: соев сос, бира, деликатесни меса, руло от раци и в нехранителни артикули: като лепило, в „ плей-до ” играчки, лосиони и шампоани.
В Съединени американски щати организацията по храните и медикаментите (FDA) изисква от производителите на хранителни артикули да сформират ориентировъчно прецизен лист на своите осем най-често срещани съставки, които провокират алергии.
Силно евентуално алергизиращите съставки би трябвало да бъдат ясно обозначени с предизвестие на опаковката на питателните артикули. Така в Съединени американски щати, да вземем за пример, храна, която съдържа хидролизиран растителен протеин, извлечен от соя, се надписва на опаковката със следната дефиниция: " Внимание! Съдържа се соя. ”.
От производителите и в Съединени американски щати, и у нас не се изисква да включват предизвестия за питателните алергени, инцидентно попаднали по време на производството или пакетирането (кръстосано замърсяване). Често обаче могат да бъдат видени и позитивни образци.
На българския пазар се откриват артикули, на които са упоменати кои съставки при производителния развой са могли да попаднат в дребни количества в тях и се изписват по следния метод: „ Може съдържа следи от ядки ”. Това е постоянно срещан надпис при някои марки шоколади. Съществува и информиране за това какво в избрани хранителни артикули не се съдържа, като допълнително случаи това се експонира и с рекламна цел. За някои артикули категорично се акцентира с по-изразителни текстове на опаковката, че в тях няма глутен, соя или оцветители.
