Медът е едно от най-полезните неща на Земята. Той лекува

Медът е едно от най-полезните неща на Земята. Той лекува знайни и незнайни болежки и е един от най-ценните артикули, с които ни подарява майката природа. Ето за какво новината, че в България е открит мед, който предизвиква рак, е толкоз притеснителна.

Сигналът за нездравословния мед е подаден от жители в Асоциация Активни консуматори. Те са занесли проби от всички типове мед, който се предлага в огромните търговски и хранителни вериги у нас в Центъра за биология на храните. Резултатите бяха оповестени по Нова телевизия. Оказва се, че в 10 от предлаганите марки има големи количества рискови субстанции, които провокират рак.

Веществата, открити в меда, несъмнено не са дело на пчелите. Те се прибавят от производителите за увеличение на периода на валидност и количеството, респективно и облагите.

За да е същински един мед, той би трябвало да се захаросва сред 2 и 3 месеца, откакто е изваден от пчелния кошер. Изключение прави акацевият мед. Той остава течен, защото е богат на огромно количество фруктоза от цветовете на акацията. Захаросаният мед обаче няма търговски тип. Ето за какво той се подгрява при температура над 37 градуса по Целзий. Това води до формиране и струпване на канцерогенното вещество хидро-ксиметил-фурфурол в огромни количества.

Дори същинският домакински мед не би трябвало в никакъв случай да се подгрява в микровълновата фурна, тъй като това ще докара до образуването на същите нездравословни вещества.

В домашни условия медът би трябвало да се съхранява захаросан. Ако ви е необходим течен, то просто и го разтопете на водна баня при температура на водата най-много до 37 градуса.

Хидро-ксиметил-фурфурол се образува в меда и откакто престои няколко години, разследване на разпадането на част от фруктозата. Количествата обаче са минимални и не са рискови за здравето.

Качеството на меда се утежнява и от желанието на търговците за по-големи количества. Те изкупуват несъмнено количество мед, което разреждат с

гъст захарен сироп или глюкоза, с цел да усилят размера. Това прави крайния артикул нещо доста далечно от същинския мед.

Дори натуралният мед, взет непосредствено от кошера, може да е с неприятно качество. Това се получава, когато пчелите са хранени с огромни дози захар. Така крайният артикул е със сламен цвят, сладостен на усет и без присъщия аромат на растения. Истинският мед е по-тъмен. Почти черен е мановият мед, в който има и дребни мушички. Когато ви оферират мед от липа, полски или горски, а цветът му е бледен – то това сигурно не е същински и първокласен мед.

Има и елементарен способ, с който може да ревизирате дали медът е чист. Ако пуснете малко от него в чаша, цялостна с вода, и на дъното се утаят частици – сдобили сте се със нечист артикул. Когато медът не е изцяло узрял, при слагане в гореща напитка той стартира да се пени.

Когато вършиме най-различни предписания за здраве с мед, наложително е продуктът да е чист. Само качественият мед носи здраве със себе си. Старайте се постоянно да залагате на верните и същински артикули. При меда типът не всеки път дефинира качеството.