Мечтата на всяко момиче е да дочака своя принц. Дали

Мечтата на всяко момиче е да дочака своя принц. Дали на бял кон, бял мерцедес, или с към този момент побеляла коса, тя мечтае да го срещне.

Обикновено сме привикнали да следваме някакви правила за държание, признати и добре настанили се в обществото, в фамилията ни, в мозъка ни. Човешкият свят е по този начин построен, че безусловно да следва правила и закони, инак цялата му центробежност и непоклатимост е застрашена да клати и да се разпадне. Така е и в връзките ни. С околните в фамилията, с приятелите, с сътрудниците и шефа в офиса, в връзките с партньорa ни. Знаем, че, с цел да е устойчиво едно фамилията и да има разбирателството сред членовете в него, е добре да се вършат взаимни отстъпки, да се изслушваме и да сме почтени. На работното място разпоредбите са общо взето същите, само че там се съблюдава избрана отдалеченост, етикет и правилa.

Разбира се, няма по какъв начин да не се придържаме към някакъв открит ред в социума, но когато заговорим за държание в една двойка, неведнъж вършим грешката да изхождаме точно от наложеното, щампованото и маркирано с дебело, че „ по този начин вършат всички ”. Взаимоотношенията в една двойка могат да бъдат най-разнородни. Обикновено, когато сътворяваме връзка, разпореждаме негласни упования към колегата си, за които той даже и не подозира. А точно, встъпваме в една връзка, като чакаме от половинката си да се държи по избран съгласно нашите визии способи, да демонстрира държание типично за нашите разбирания и да откликва на страстите и желанията отново съгласно това, което сами сме решили, че е редно. Всяка персона носи в себе си главните настройки и полезности на фамилията, от което произлиза, и ги придвижва в новото семейство, което построява, в съпружеските и партньорските връзки, в връзките с децата. И доста постоянно там се появява камъкът, който прекатурва каручката ни.

Женската половина от човечеството, е по този начин шлифрована, че в нея е заложен инстинктът за гнездене, дом, грижа, обич, топлота, прочувствена плътност. Мъжът сканира своят обект на правилото на ловеца, който се стреми да отстреля най-хубавото измежду дивото в гората, да го задържи, и то да е притежател на неговата приемственост. Като цяло и мъжът и дамата желаят най-хубавото. Мислейки, че сме го намерили и сме затворили цикълът на този кръговрат в живота като сме постигнали комплектност с най-малко едно дете, работа и сгодни другари, телата, душите и мозъците ни се отпускат. Голямото търсене на принца и принцесата от приказния свят като че ли към този момент е завършило. Отпускаме се в креслото на всекидневието и в един миг просветлението ни озарява сходно на Буда, седящ под своето смокиново дърво. А точно, това, че не всичко, което е признато, казано и поощрявано във вековната история за партньорските отношение е аксиома, която сляпо би трябвало да следваме и одобряваме.

“Често пъти дамите, че и някои от мъжете, си задават въпроса, дали не обитават една заблуда. ”

Дали принцът и принцесата действително съществуват? Особено когато ги съпоставяме със съседката/съседа, с околните си другари и техните връзки. Установяваме, че нещата с принцесата и принца могат да се изпарят крепко пушек, тъй като не сме по стандартите на семейство Димитрови или назад, те не се напъхват в нашият шаблон. Там мъжът е като модел от рекламата на цигари, леко небрежна прическа, набола брада, риза и навити ръкави до лактите. Мечтател и някак изравен в страни от цялата картина на фамилното огнище. Дори постоянно можем да го засечем в другарска компания на по бира, до момента в който неговата принцеса върти манджи у дома с едната ръка, с другата ръка отваря бурканче с бебешко пюре и се пробва да го сервира на невръстното им дете. И незабавно предразсъдъците стартират злокобно да почукват на вратата на съзнателното ни образование: " Ама по какъв начин може по този начин ", " Това на нищо не наподобява ", " Aз това не бих го търпяла ", " Заслужила си го е ". Само че не знаем какво стои зад всичко това. Ние виждаме едно, а за това семейство и тази двойка нещата може да са безусловно естествени. Да възприемат дейностите си по радикално друг метод от нашия, да са сключили личен вътрешно фамилен, сред партньорски пакт. И в последна сметка за тях всичко е наред. Можем да си представим и мъжът/татко фантазия. Всеотдаен, благ, безпределно грижлив, любезен, просто възвишен. Любимата му жена е възнасяна и носена на ръце, поднасяна и е закуска заран в леглото, до момента в който тя се изтяга като ленив котарак в меките постели. Тук или ще завидим на пейзажа, или ще го омаскарим с думите: „ Женчо! Яхнала го е крепко и го върти на пръста си ”, „ Има нещо гнило в тази идилия. ”

И по този начин, можем да продължаваме до безспир с колоритните взаимоотношения сред двама души, разкрили и към момента откриващи своите принц и принцеса. Когато приказваме за прочувствени и персонални връзки в една двойка или семейство, системата на правила е толкоз друга и самостоятелна, колкото са разнообразни хората между тях. Ако залагаме на правила, в случай че се мислим за принцеси, може би ще останем да живеем в света на приказките, в света на илюзиите.

И с цел да не убия романтиката изцяло, тъй като и аз съм жена, мисля, че принцът и принцесата са почтени за почитание, в случай че сме наблюдателни и въпреки всичко ги срещнем. И в случай че съжаляваме, че не сме се сдобили с принца на фантазиите ни или пък с идеалната принцеса, същността им се крие в неповторимия метод, по който сме обичани от обичания човек. Дали ще ни го покаже с букет от 777 рози на верандата в хотел във Венеция, или пък ще се върне след работа и ще изпием по чаша вино, прегърнати в страстите си от деня, или даже ще помълчим в тъмнината.

Верните отговори са единствено в нас. Нито в съседите отляво, нито в тези отдясно, е това, което търсим или считаме, че ни липсва.