Контрабанда на Луната: Скандалът с „пликовете на Аполо 15 приземи трима астронавти завинаги
Историята на задачите „ Аполо “ е цялостна с триумфи, само че и с един от най-неудобните кавги в галактическата епоха. През 1971 година астронавтите от задачата Аполо 15 се оказват в центъра на стихия, която поставя завършек на галактическите им кариери – заради… пощенски пликове.
Както споделя IFLScience, колекционерските филателни пликове – пощенски пликове с марки и специфични печати – са ценени сувенири, изключително когато са били в Космоса. Още астронавтите от Аполо 11, Аполо 13 и Аполо 14 носят такива предмети със себе си. Нийл Армстронг резервира своя плик до гибелта си; той е продаден едвам през 2018 година за 156 250 $.
През 1971 година НАСА позволява на екипажа на Аполо 15 – Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин – да вземе 241 филателни плика по време на полета до Луната. Идеята е те да бъдат продадени след края на кариерите им.
Но тук идва казусът: астронавтите скрито вземат още 398 плика, без да уведомят организацията.
Мисията започва на 26 юли 1971 година и приключва на 7 август. Скот и Ъруин кацат на лунната повърхнина – това е четвъртото сполучливо кацане на НАСА на Луната. Малко след завръщането обаче става ясно, че на борда са били пренесени неразрешени сувенири.
Пликовете, които съдържат емблемата на задачата, специфични пощенски марки, подписи и печати с датите на изстрелване и кацане, стават известни като „ пликовете на Зеегер “.
Тримата астронавти подписват договорка посредством медиатор с немския филателен търговец Херман Зеегер. Сто от пликовете са предоставени за продажба, а всеки астронавт получава по 7000 $ (еквивалент на над 50 000 $ днес).
Проблемът? Тези сувенири не е трябвало да бъдат продавани преди края на програмата „ Аполо “. Въпреки това Зеегер стартира да ги предлага в Европа още през септември 1971 година, на цена от 1500 $ за брой, до момента в който програмата публично завършва едвам през декември 1972 година
Когато Дейвид Скот научава за преждевременните продажби, упорства останалите пликове да бъдат върнати. Астронавтите връщат и получените пари. Но вредата към този момент е нанесена – историята стига до медиите.
НАСА конфискува всички възпоменателни пликове и не разрешава на тримата астронавти да летят още веднъж в Космоса. Въпреки това те не са упрекнати в закононарушение – носенето на сувенири не е било категорично неразрешено от федералния закон.
Скот и Уордън не престават кариерата си в границите на НАСА и галактическата промишленост, само че в никакъв случай повече не получават късмет за нов полет.
Скандалът остава едно от най-необичайните петна в историята на лунните задачи – доказателство, че даже в безтегловността на Космоса земните изкушения могат да натежат съществено.
Както споделя IFLScience, колекционерските филателни пликове – пощенски пликове с марки и специфични печати – са ценени сувенири, изключително когато са били в Космоса. Още астронавтите от Аполо 11, Аполо 13 и Аполо 14 носят такива предмети със себе си. Нийл Армстронг резервира своя плик до гибелта си; той е продаден едвам през 2018 година за 156 250 $.
През 1971 година НАСА позволява на екипажа на Аполо 15 – Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин – да вземе 241 филателни плика по време на полета до Луната. Идеята е те да бъдат продадени след края на кариерите им.
Но тук идва казусът: астронавтите скрито вземат още 398 плика, без да уведомят организацията.
Мисията започва на 26 юли 1971 година и приключва на 7 август. Скот и Ъруин кацат на лунната повърхнина – това е четвъртото сполучливо кацане на НАСА на Луната. Малко след завръщането обаче става ясно, че на борда са били пренесени неразрешени сувенири.
Пликовете, които съдържат емблемата на задачата, специфични пощенски марки, подписи и печати с датите на изстрелване и кацане, стават известни като „ пликовете на Зеегер “.
Тримата астронавти подписват договорка посредством медиатор с немския филателен търговец Херман Зеегер. Сто от пликовете са предоставени за продажба, а всеки астронавт получава по 7000 $ (еквивалент на над 50 000 $ днес).
Проблемът? Тези сувенири не е трябвало да бъдат продавани преди края на програмата „ Аполо “. Въпреки това Зеегер стартира да ги предлага в Европа още през септември 1971 година, на цена от 1500 $ за брой, до момента в който програмата публично завършва едвам през декември 1972 година
Когато Дейвид Скот научава за преждевременните продажби, упорства останалите пликове да бъдат върнати. Астронавтите връщат и получените пари. Но вредата към този момент е нанесена – историята стига до медиите.
НАСА конфискува всички възпоменателни пликове и не разрешава на тримата астронавти да летят още веднъж в Космоса. Въпреки това те не са упрекнати в закононарушение – носенето на сувенири не е било категорично неразрешено от федералния закон.
Скот и Уордън не престават кариерата си в границите на НАСА и галактическата промишленост, само че в никакъв случай повече не получават късмет за нов полет.
Скандалът остава едно от най-необичайните петна в историята на лунните задачи – доказателство, че даже в безтегловността на Космоса земните изкушения могат да натежат съществено.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ