На 17 юли 1393 г. след дълга обсада войските на

На 17 юли 1393 година след дълга блокада войските на султан Баязид I превземат столицата на Втората българска страна Велико Търново.

НИМ напомня, че

след борбата на Косово поле на 15 юни 1389 година султан Баязид I Светкавицата (1389-1402) оставя балканските християнски страни на мира за известно време,

защото е ангажиран с покоряването на самостоятелните турски бейлици в Мала Азия. След две години на мъртвило през 1391 година османски войски минават р. Дунав и нанасят проваляне на влашкия воевода Мирчо I Стари (1386-1418).

На идната година османски отряди доближават и опустошават Южна Унгария. Унгарският крал Сигизмунд I Люксембургски (1387-1437), който прочее по-късно става император на Свещената Римска империя, незабавно отвръща на удара и разгромява един техен отряд.

Владетелят на Търновското царство – цар Иван Шишман (1371-1395), който от дълго време чакал подобаващ миг да отхвърли васалното си състояние по отношение на Османската империя, окуражен влиза в договаряния със Сигизмунд за основаването на боен съюз против османците. След като Баязид, прочут с буйния си манталитет и несдържаност, научава за договарянията напролет на 1393 година потегля с огромна армия против Търново.

В същото време цар Иван Шишман се намира в Никопол.

Търновград е обсаден от три страни от османската армия. При отсъствието на владетеля, бранителите са подкрепяни от последния за времето на Българското средновековие търновски патриарх Евтимий (р. нач. 30-те години на XIV в. – †ок. 1402).

Пробивът станал в сектора сред Сечената канара и Каябаша.

Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, само че бил погубен на към 180-200 крачки от Сечената канара в посока към Каябаша. Мястото, което е било посочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало стоманен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил погубен.

Репресиите по отношение на популацията на Търново, разказани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също и в съветските хроники демонстрират, че Търново е имал участта на високомерен със мощ град. Храмовете, намиращи се на Царевец, Трапезица и към нея били или превърнати в джамии или разрушени. След рухването на града договарянията с Баязид били водени от патриарх Евтимий.

За това събитие в „ Похвално слово за патриарх Евтимий “, Григорий Цамблак споделя следното:
„ Варварският цар Баязид, който се беше възгордял с успехите си и със завладяването на доста нации, реши – доброненавистникът! – да разори града [Търново], тъй като бил слушал, че той е доста огромен, хубав и укрепен със стени, че местоположението му е такова, че мъчително би се превзел, тъй като с изключение на със стени задоволително е предпазен естествено, а също така, че има огромни благосъстояния и многочислено население и че е фамозен както с църковните, по този начин и с царските [сгради]. Затова, като повдигна всички източни [войски], започвайки от персийските земи, от Ликаония [в южната част на Централна Мала Азия] и Азия [диоцез в късната Римска империя, който включва земите в най-западната част на Мала Азия и островите в източната част на Бяло море], мина Дарданелите. И откакто откри всички западни войски събрани, както беше заповядал (за да надмине с тях освен Дарий, царя на персите и на мидийците, само че даже и [тези на] Александър Македонски) ненадейно атакува града [Търново]. Той го обсади отвред с армия, а освен откъм една или две страни. И доста се бяха разтегнали [покрай стените на града] свирепите. Варваринът беснееше: той заплашваше, че с огън ще изгори [обитателите на града]; заканваше се на парчета да ги насече и на друга мъчителна гибел да ги предаде; в случай че така не престават да са непокорни. И реализира той задачата си, само че не посредством силата си, а тъй като божията воля позволи [това]. “

Описанието на зверствата след завладяването на Търновград затрудняват даже незабравим литератор и ценител на българския език като Григорий Цамблак:
„ И те [търновските първенци], вървейки след злия вестител, като стадо овце, които вървят след тези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв [беше оставен самичък на себе си]. Когато ги видя в ръцете си кръвожадният звяр ги изкла [на]сред църквата [не е известно в коя от църквите на Царевец се разиграва това злополучно събитие] или, по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите [им] коси, без да пощади младостта; гърлата им трансформира в играчка на ножа…
О, свето войнство! Не един по-рано, а други по-после, само че [всички], като застанаха заедно пред мъчителя, оплюха го и незабавно, като се показаха на Христа, се увенчаха [с страдалчески венец]. Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици, а владиката причисли духовете им към кротките ангели. О, воини, вие опазихте вярата [си] и броя си не намалихте! А чуйте и броя: бяха 100 и 10 [търновските първенци], чиято кръв обагри църквата! “

Църковният глава съумял краткотрайно и отчасти да облекчи ситуацията на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския замък и храм и се настанил в най-голямата от оживелите черкви – „ Свети Петър и Павел ”. Градът бил подложен на рушене и плячкосване.

Велико Търново бил ситуиран на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина цитадела.

Царевец и Трапезица заради своите естествени дадености са два труднодостъпни хълма, а спомагателното им укрепяване правело извънредно мъчно завладяването им с взлом.

Между двата хълма бил ситуиран Новия град, който през днешния ден се назовава Асенова махала. Този квартал също бил предпазен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като мостът евентуално също е бил укрепен, както в интервала на турското иго. На хълма „ Момина цитадела ” се намирал третия укрепен квартал – Девинград. Склоновете сред Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, само че той бил отвън градските стени и там живеела най-бедната част от популацията.

В сектора сред Царевец и извивката на река Янтра бил ситуиран латинския квартал, именуван в интервала на турското иго Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал региона към днешната църква „ Успение Богородично ”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил високомерен от турците.

Иван Шишман не се примирил с новото си състояние и потърсил помощта на унгарския крал Сигизмунд, който почнал да приготвя кръстоносен поход против турците. Султанът подхванал превантивни ограничения и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, откакто бил изведен за обществена екзекуция, въпреки и да бил пощаден, бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от популацията на града било изселено.

Превземането на Търново на 17 юли 1393 година нанесло пагубен удар на Второто българско царство.

Възползвайки се от обстановката през месец август 1394 година амбициозният цариградския патриарх Антоний сложил митрополит Йеремия да ръководи Търновска епархия. Баязид подхванал нов поход против Никополския васал Мирчо, който приключил с победа на турците в борбата при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395 г. по разпореждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.

На идната 1396 година турците разрушили кръстоносния поход проведен за тяхното прогонване, след което завладели цар Иван Страцимир и го изпратили в Бурса, а през 1413 година дефинитивно завладели българските земи.