Можем ли да живеем до 200 години? Ново изследване сравни нас, неандерталците и денисовците
Колко дълго в действителност може да живее човек? И дали нашите изчезнали родственици – неандерталците и денисовците – са имали същия биологичен капацитет за дългоденствие?
Според обява на IFLScience, ново проучване употребява така наречен „ епигенетични часовници “, с цел да пресметна теоретичната горна граница на човешкия живот – както при актуалните хора, по този начин и при античните хоминиди.
Какво демонстрират изчисленията?
Учените проучват модели на ДНК метилиране – химични промени, които се натрупват с възрастта и въздействат върху интензивността на гените, без да трансформират самия генетичен код. Тези „ епигенетични часовници “ се употребяват за оценка на биологичната възраст на клетките.
След използване на няколко статистически модела откривателите стигат до неочакван резултат:
Абсолютната горна граница на човешкия живот може да е сред 128 и 202 години.
Това обаче е теоретична стойност. Авторите акцентират, че сходна възраст би изисквала „ идеални условия на околната среда “, а актуалната среда евентуално не разрешава достигането на тези крайни граници.
Интересен подробност: при разбор на разнообразни видове тъкани дихателната система демонстрира най-нисък планиран най-много – сред 128,3 и 155,1 години.
А какво става с неандерталците?
Същият способ е прибавен върху геномите на неандерталци и денисовци. Резултатите са доста по-ниски:
Неандерталци: 38,2 – 64,5 години
Денисовци: 40 – 69,8 години
И даже тези стойности евентуално са били мъчно достижими през плейстоцена.
Археологическите данни сочат, че неандерталските дами постоянно са умирали от затруднения при бременност, а мъжете са били изложени на непрекъснат риск от контузии по време на лов. Инфекциите, без модерна медицина, са били ежедневна опасност.
Изследването, представено от IFLScience, допуска, че удължената дълготрайност на живота може да се е появила след еволюционното делене на актуалните хора от неандерталците и денисовците.
Ако това се удостовери, способността да живеем над 100 години може да се окаже относително ново събитие в човешката еволюция.
Епигенетичните часовници не са безупречни – изключително когато се ползват към антична ДНК. Методът дава вероятностни оценки, а не гаранции. Освен това биологичният капацитет не значи действително реализирана възраст.
Разбирането на границите на човешкия живот не е просто любознание. То може да промени метода, по който гледаме на стареенето, медицината и бъдещето на човешкия тип.
И може би най-провокативният въпрос остава: в случай че природата ни разрешава да живеем 150 или даже 200 години – подготвени ли сме за това?
Според обява на IFLScience, ново проучване употребява така наречен „ епигенетични часовници “, с цел да пресметна теоретичната горна граница на човешкия живот – както при актуалните хора, по този начин и при античните хоминиди.
Какво демонстрират изчисленията?
Учените проучват модели на ДНК метилиране – химични промени, които се натрупват с възрастта и въздействат върху интензивността на гените, без да трансформират самия генетичен код. Тези „ епигенетични часовници “ се употребяват за оценка на биологичната възраст на клетките.
След използване на няколко статистически модела откривателите стигат до неочакван резултат:
Абсолютната горна граница на човешкия живот може да е сред 128 и 202 години.
Това обаче е теоретична стойност. Авторите акцентират, че сходна възраст би изисквала „ идеални условия на околната среда “, а актуалната среда евентуално не разрешава достигането на тези крайни граници.
Интересен подробност: при разбор на разнообразни видове тъкани дихателната система демонстрира най-нисък планиран най-много – сред 128,3 и 155,1 години.
А какво става с неандерталците?
Същият способ е прибавен върху геномите на неандерталци и денисовци. Резултатите са доста по-ниски:
Неандерталци: 38,2 – 64,5 години
Денисовци: 40 – 69,8 години
И даже тези стойности евентуално са били мъчно достижими през плейстоцена.
Археологическите данни сочат, че неандерталските дами постоянно са умирали от затруднения при бременност, а мъжете са били изложени на непрекъснат риск от контузии по време на лов. Инфекциите, без модерна медицина, са били ежедневна опасност.
Изследването, представено от IFLScience, допуска, че удължената дълготрайност на живота може да се е появила след еволюционното делене на актуалните хора от неандерталците и денисовците.
Ако това се удостовери, способността да живеем над 100 години може да се окаже относително ново събитие в човешката еволюция.
Епигенетичните часовници не са безупречни – изключително когато се ползват към антична ДНК. Методът дава вероятностни оценки, а не гаранции. Освен това биологичният капацитет не значи действително реализирана възраст.
Разбирането на границите на човешкия живот не е просто любознание. То може да промени метода, по който гледаме на стареенето, медицината и бъдещето на човешкия тип.
И може би най-провокативният въпрос остава: в случай че природата ни разрешава да живеем 150 или даже 200 години – подготвени ли сме за това?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ