Не позволявам на майка ми да вижда дъщеря ми
Майка ми постоянно е била нечовечен човек. Отскоро обаче се показва като любяща баба. Но не желая тази жена в живота на детето си. Тя в никакъв случай не ме е обичала и в никакъв случай няма да може да обича щерка ми.
“Същата като татко си ”! – крещеше ми мама, в случай че получех „ четворка “ на контролното или бях на второ място на олимпиадата.
Винаги ми крещеше. Беше гневна, че подкрепям връзка с татко си. Когато баща ме взимаше при него, бях едно щастливо дете. Просто се разхождахме и се смеехме. Никой не ме унижаваше и не ме наскърбяваше. Можех да си изцапам панталоните или да стъпя в локва умерено. Всички хубави мемоари от детството ми са свързани с татко ми. Но, когато бях на 8 години, той умря.
Трябваше да получавам единствено шестици, с цел да имам право да се виждам с приятелките си.
За всяка оценка, която не беше задоволително добра, майка ми ме правеше на пух и прахуляк. Преструваше се, че не съм там. Игнорираше ме и не говореше с мен седмици наред. А вие си представете какво е почувствало едно 10-годишно дете в този миг! Мълчанието на мама ме докара до нервност. Но с възрастта разбрах, че колкото по-дълго мълчи, толкоз по-добре.
Разбира се, приключих учебно заведение с отличие и влязох в университета, в който мама искаше. Срещнах едно момче и на втората година забременях. Мама изиска да направя аборт.
Но не можах да убия детето си. Събрах си нещата и си потеглих. Повече не можех да пребивавам с нея.
Слава Богу, бащата на детето се оказа почтен човек. Оженихме се и започнахме да живеем дружно. Свекървата ни поддържа. Каза, че ще гледа внучката, а аз мога да продължа с образованието си.
Минаха 5 години от този момент. Имам прелестни връзки с родителите на брачна половинка ми. Майка ми даже не се сещаше за мен през цялото това време. Но внезапно предложи да се срещнем. Защо се съгласих?
Вижте още: Свекървата ни изгони от жилището
„ Не тая ненавист към теб за това, че не ме предложения на сватбата. За това, че не бях поканена на изписването. Но е време да си спомниш, че имаш майка, а щерка ти има баба. Искам да поддържам връзка с нея ”.
Мама даже не ми се извини. Не виждам смисъл да поддържам връзка с нея, тъй като тя беше срещу раждането на това дете. Направо й споделих, че няма да види щерка ми. Съпругът ми ме поддържа.
Но свекървата ме посъветва да се помиря с майка си. Не имам вяра обаче в положителните й планове.
