Майка ми ме изгони бременна на улицата
Майка ми ме изгони, когато имах най-вече потребност от нея. Не желая да я виждам.
Родих на 18. Майка ми даже не ме пусна да прекрача прага на къщата. Останах сама без покрив над главата и без поддръжка. Сега се чуди за какво не желая да поддържам връзка с нея.
Майка ми в никакъв случай не е могла да показва възприятията си. Може би повода е, че не съм планувано дете. Тя е убеждавала татко ми, че не е подготвена да бъде майка.
Свекървата й споделила, че майчинският инстинкт ще се разсъни, откакто види бебето си.
Тя не почувствала нищо изключително към мен. Но това не й попречи да бъде майка за образец. Тя постоянно се грижеше добре за мен и ми четеше приказки преди да заспя.
Каквото и да направи майка ми за мен, не беше от сърце. Нямаше обич в дейностите й.
Веднага след учебно заведение отпътувах за столицата и се записах в университет. Тъй като татко ми умря, до момента в който към момента бях ученичка, нямах причина да се прибирам у дома. Майка ми не беше смутена от този факт.
През първата година срещнах Андрей. Няколко месеца по-късно взехме решение да заживеем в апартамент чартърен. Майка ми не знаеше нищо за връзката ми.
Мечтаех да се видя в булчинска рокля, само че не и Андрей.
Един ден се почувствах зле и отидох на обзор. Оказа се, че съм бременна.
Андрей сподели, че не е подготвен да става татко, събра си нещата и си потегли.
Реших да се прибера вкъщи. След като родя, щях да си намеря работа и да наема бавачка.
Отложих диалога с майка ми до последния миг.
Реших напряко да се появя при нея с бременно коремче.
Но майка ми ме изгони.
За благополучие имах другари, които ме поддържаха както финансово, по този начин и морално. Започнах да върша бижута вкъщи и да ги продавам.
Вижте още: Свекървата счита, че е права за всичко
Стартирах личен бизнес и даже се омъжих. След време майка ми се разболя и се нуждаеше освен от интервенция, само че и от денонощна грижа.
Попитах я дали помни какво ми е споделила преди години.
А тя ме попита дали ще й го подсещам до края на живота. Каза, че ме е отгледала и че ще скърбя за отношението си към нея, че един ден и аз ще бъда на нейно място.
